Решение № 9314 от 2.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5008/2015 г.

ВАСII отделение02.09.2015 г.докладчик Джузепе Роджери

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 85/12.02.2015 г. по адм. дело № 652/2014 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. ОСЪЖДА Елена Щерева Кехайова, Радка Божидарова Марийчина и Димка Божидарова Марийчина, и трите от гр. Пещера, ул. "Васил Петлешков" № 22, да заплатят на Йорданка Георгиева Вранчева, Нели Стоянова Абронова и Катя Стоянова Алексиева сумата 600 (шестстотин) лева, представляващи разноски по делото за адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно

Мотиви

Решение № 9314 от 2.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5008/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Елена Щерева Кехайова, Радка Божидарова Марийчина и Димка Божидарова Марийчина, и трите от гр. Пещера, чрез пълномощника им адв. Гяуров, против Решение № 85/12.02.2015 г. по адм. дело № 652/2014 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата им против Заповед № РД-1814/20.06.2014 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК). В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му и присъждане на разноски по делото за двете съдебни инстанции. Ответниците: Йорданка Георгиева Вранчева, Нели Стоянова Абронова и Катя Стоянова Алексиева, оспорват касационната жалба. Претендират разноски. Другите ответници: Атанас Йорданов Кехайов, Славка Йорданова Кехайова и изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, не вземат становище по касационната жалба. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страни по делото, за които решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Производството пред Административен съд - Пазарджик е образувано по жалба от настоящите касатори срещу заповед № РД-1814 от 20.06.2014 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) за част от землището на гр. Пещера - кадастрални райони 502 и 503, община Пещера, област Пазарджик. Заповедта е оспорена в ЧАСТТА й, касаеща имоти с идентификатори 56277.503.132 и 56277.503.131, с твърдения за неправилното им нанасяне като два отделни имота вместо като един. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Елена Щерева Кехайова, Радка Божидарова Марийчина и Димка Божидарова Марийчина срещу заповедта в обжалваната й част. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че заповедта е законосъобразна като постановена в съответствие с приложимия материален закон, при съблюдаване на процесуалните правила и при спазване на целта на закона. Посочил е, че административният орган е спазил критериите по чл. 41 ЗКИР и приоритетите по чл. 14 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Приел е, че имотите с идентификатори 56277.503.132 и 56277.503.131 са нанесени по границите от одобрения кадастрален план на гр. Пещера от 1985 г., според който процесните имоти са заснети като два отделни имота с пл. № 1658 и пл. № 1659. Така постановеното решение е правилно. След цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, включително заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ, като е взел предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за спора факти и обстоятелства, съдът е достигнал до верни правни изводи. Касае се за първоначална кадастрална карта. Общите правила в тази хипотеза се, че кадастрална карта, която се одобрява със заповед на изпълнителния директор на АГКК по реда на чл. 49, ал. 1 ЗКИР, отразява фактическото състояние на имотите към момента на заснемането им с оглед поставените на място трайни знаци за означаване на границите им, както и данните от предходните кадастрални и други планове и документите за собственост, представени при откриване на производството пред административния орган. Съгласно императивната разпоредба на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, при изработване на кадастрална карта границите на поземлените имоти се установяват приоритетно от източниците по т. 1 - 6. В действащата към датата на издаване на заповедта редакция на цитирания текст (ДВ, бр. 82 от 2011 г.) при липсата на означено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР местоположение върху терена имотът се нанася по т. 3 на чл. 14, ал. 1 от наредбата, а именно: по "кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ или отменения ЗТСУ, на § 40 от ПЗР на ЗИД на ЗКИР (ДВ, бр. 36 от 2004 г.) и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ". В конкретния случай липсва означаване на границите по т. 1, от което следва приложимост на т. 3 (т. 2 е отменена - ДВ, бр. 82 от 2011 г.). Съгласно заключението на вещото лице по СТЕ, процесните два имота са пренесени в КККР от действащия кадастрален план, одобрен през 1985 г. по реда на Закона за единния кадастър на НРБ (отм.). След като имотите са нанесени с граници и площ по действащия кадастрален план към датата на изработване на КККР, при спазване на критерия за установяване на граници по чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (ред. ДВ, бр. 82 от 2011 г.), обоснован е изводът на съда, че по отношение на тях изискванията на закона и подзаконовия нормативен акт са спазени и заповедта в обжалваната част е законосъобразна. При неоснователност на касационните оплаквания решението на Административен съд - Пазарджик следва да бъде оставено в сила С оглед изхода на спора в касационната инстанция, в полза на ответниците Йорданка Георгиева Вранчева, Нели Стоянова Абронова и Катя Стоянова Алексиева следва да се присъдят направените от тях в това производство разноски в размер на 600 (шестстотин) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат, които са поискани своевременно с представения по делото отговор по касационната жалба и за които по делото е представен договор за правна защита и съдействие. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

4