Решение № 5371 от 3.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производство по чл. 208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, против решение 1483/17.11.2021г., постановено по адм. дело 1946/2021г. на Административен съд Варна, с което по жалба на Елеганс хит ЕООД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) 152-ФК/16.08.2021г., издадена от началник "Оперативни дейности" Варна в главна дирекция "Фискален контрол" при Централното управление на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, б. "а" от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и чл. 187 ЗДДС на дружеството-жалбоподател е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект и забрана за достъп до обекта", представляващ каравана, находящ се в с. Чернево, стопанисван от дружеството-жалбоподател, за срок от 14 дни. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че изводите на съда, относно незаконосъобразността на оспореният административен акт, са неправилни. От събраните писмени доказателства безспорно се установява, че търговеца не е издал фискална касова бележка от наличното в обекта ФУ при контролна покупка. Процесната заповед е мотивирана и принудителната мярка е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на дружеството в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. При издаване на заповедта не е нарушен принципът на съразмерност. Не на последно място се сочи, че АПК дава възможност на съдът да измени размера на наложената мярка. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на ЗПАМ, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Елеганс хит ЕООД не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Обект на проверка от АС Варна е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка 152-ФК/16.08.2021г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Не се оспорва, че на 13.08.2021г. в 11.54ч. е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, представляващ каравана нестационарен обект, находящ се в с. Чернево, ул. Средец 4, стопанисван от дружеството-адресат на ЗПАМ. От проверяващите е извършена контролна покупка на 3бр. шишчета, 2бр. кюфтета, 1бр. пърленка, 1бр. минерална вода и 1бр. газирана вода, на обща стойност 21.90лв., заплатени в брой, за което не е издадена фискална касова бележка от фискалното устройство на обекта. За установеното при проверката е съставен протокол за извършена проверка серия АА 0437244/13.08.2021г. на основание чл. 110, ал. 4, във вр. с чл. 50, ал. 1 от ДОПК. При тези констатации е издадена оспорената пред първоинстанционния съд ЗПАМ, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. За да отмени оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и че е налице допуснато нарушение от търговеца с оглед неиздаване на касов бон при извършена покупка, въпреки вмененото му задължение за това предвид нормата на 186, ал. 1, т. 1, бук. а вр. чл. 118, ал. 3 от ЗДДС. Съдът обаче е приел, че оспорения акт не съдържа конкретни мотиви относно срока на запечатване на търговския обект. Посочено е, че макар органът да действа при оперативна самостоятелност при определяне на посочения срок, той е длъжен да мотивира решението си. Решение е правилно. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, бук. "а" са свързани с неспазване реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба." В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба Н-18/2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се налага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". В конкретния случай правилно АС Варна е приел, че с бездействието си да издаде касов бон при извършена продажба търговецът е осъществил състава на чл. 186, ал. 1, т. 1, бук. а от ЗДДС, за което нарушение му се следва издаване на заповед за налагане на принудителна административна мярка. При налагане обаче на съответната мярка, органът макар и да действа при условията на оперативна самостоятелност, следва да изложи конкретни мотиви относно продължителността на наложената мярка. Видно е, че въпреки в мотивите на ЗПАМ има отделен пасаж, озаглавен "Мотиви относно продължителността на срока", съдържанието му не се отнася нито за конкретния обект, нито за конкретния субект на административното нарушение. Изложените в акта фактически и правни основания относно продължителността на запечатването са недостатъчни, общи и лишени от конкретност, до степен на липса на мотиви, както правилно е приел и първоинстанционния съд. В ЗПАМ не са коментирани констатациите при проверката за липса на разминаване между отчетената касова наличност в обекта и фактическата такава. Необоснован е доводът на касационния жалбоподател, че при издаване на заповедта не е нарушен принципът на съразмерност. Правилно е прието от АС - Варна, че доколкото изложените в заповедта мотиви са общи и нямат връзка с конкретния случай, те не изпълняват едно от изискванията за законосъобразност на административния акт. Обосновано съдът е приел, че липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, което обосновава отмяната му. При липса на мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта, както правилно е приел съдът. Поради това, без правно значение е изтъкваното в касационната жалба, че не е спорно извършването на нарушението. Неоснователен е довода на касатора, че съдът е имал правната възможност да намали срока на наложената принудителна административна мярка с постановеното от него решение. В константната си практика ВАС приема, че при определяне на срока на принудителната мярка, който според закона е до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. При това положение законът не предоставя на съда правомощие да се произнесе вместо органа, когато прецени, че срокът е прекомерно дълъг. /в този смисъл решение 11465/27.09.2018г., постановено по адм. дело 3490/2018г./. Първоинстанционният съд е имал две възможности или да отмени изцяло актът, ако прецени, че срокът е определен в нарушение на чл. 169 АПК, или да отхвърли жалбата, ако сметне, че оспорения акт, вкл. и в частта за определения размер на мярката е законосъобразен. По изложените съображения, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение