Решение № 4390 от 31.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7731/2013 г.

Решение № 4390 от 31.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7731/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Али Кимал Аликанов, от гр. Сърница, срещу решение № 268 от 9.05.2013 г., постановено по адм. дело № 147/2013 г. от Административен съд - Пазарджик. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - Националният осигурителен институт, в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител, юрк. Гайдарова, оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изказва становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Пазарджишкият административен съд е отхвърлил иска на Али Кимал Аликанов срещу Националния осигурителен институт (НОИ) за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1000 лв. и неимуществени вреди в размер на 9000 лв. и е осъдил ищеца да заплати на НОИ съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 203 от АПК вр. чл. 1 от ЗОДОВ срещу НОИ за имуществени вреди в размер на 1000 лв., които съставляват две и половина вноски от минималния осигурителен праг за самоосигуряващи се лица и неимуществени вреди в размер на 9000 лв., които съставляват болка и страдание, причинени от отменен незаконосъобразен административен акт. Безспорно в производството било установено наличието на отменен акт - Решение № Ж-100-1 от 3.10.2012 г. на директора на РУСО - Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № О-12-000-00-0053574 от 23.08.2012 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите. По делото обаче не са представили доказателства, от които да е видно какви конкретни имуществени и неимуществени вреди са настъпили за ищеца именно от отменения административен акт. След като не били посочени конкретните вреди, то и причинно-следствената връзка между тях и отменения акт, според съда, не би могла да се изследва, такава не се и посочвала от ищеца. Несъстоятелни били твърденията за ноторно известни факти. Единствен ноторно известен факт от посочените бил размерът на минималната работна заплата, определена с акт на МС. Посочените цени на лекарства, цена на изразходвани консумативи като електрическа енергия, вода и други, както и пътни разходи били само твърдения, за които не били посочени никакви доказателства. Освен това съдът е приел, че не е налице причинна връзка между отменения акт и тези твърдения за настъпили вреди. Поради това съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения пред него иск. Решението е правилно. За да се ангажира отговорността на държавата или общината по реда на чл. 203 и сл. от АПК, следва да са налице точно определените от законодателя в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган на държавата/общината или длъжностно лице; 2. незаконосъобразните актове, действия или бездействия да са извършени при или по повод административна дейност; 3. в следствие актовете, действията или бездействията на административните органи или длъжностните лица да са причинени вреди на граждани или юридически лица; 4. вредите да са в пряка причинна връзка с незаконосъобразното поведение на администрацията. До правилни изводи е стигнал първоинстанционният съд като е приел, че две от тези предпоставки не са налице. Видно от данните по делото, ищецът не е доказал наличието на твърдените от него вреди, а оттам и наличието на пряка и непосредствена връзка между тях и незаконосъобразния административен акт. Този, който претендира обезщетение трябва да докаже при условията на пълно доказване наличието на всички изброени в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки. Вредите и причинната връзка между тях и отмененото решение подлежат също на доказване. Фактът на отмяната на незаконосъобразния административен акт сам по себе си не може да обуслови ангажирането на отговорността на държавата. По друг начин казано, отмяната на един административен акт поради неговата незаконосъобразност не презюмира отговорността на държавата за настъпилите от него вреди. Необходимо е да се докаже настъпването на тези вреди, които да са реално претърпени, за да се определи техния паричен еквивалент. Това обаче не е достатъчно. Вредите трябва да са пряка и непосредствена последица, т.е. да са настъпили като естествен резултат от незаконосъобразния акт. От данните по делото не се отчита опит от страна на ищеца да докаже съществуването на тези два елемента от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Искът се основава на голословни твърдения, без да е положена необходимата грижа за ангажиране на доказателствата, необходими на съда, за да постанови той от своя страна осъдително решение в полза на ищеца. Като е стигнал до тези правни изводи Пазарджишкият административен съд е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,