Решение № 15081 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3838/2010 г.

Решение № 15081 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3838/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Касационното производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Вера Михайлова Стефанова от гр. София против решение № 89 от 19.01.2010 г. по адм. дело № 7126 от 2008 г. на Административен съд - София-град, като неправилно. Доводите изложени в касационната жалба, са свързани с необоснованост на съдебното решение, като се твърди че изводите на съда са в противоречие със събраните доказателства по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, приема, че е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е неоснователна. С обжалваното решение Административния съд - София-град е отхвърлил жалбата на касаторката против изричния писмен отказ на зам. областния управител на област София да уважи искането на жалбоподателката с вх. № РД97-00-2599 от 25.05.1998 г. за обезщетение по ЗОСОИ по съображения, че не са налице предпоставките по ЗОСОИ. Съдът е приел, че отказът е законосъобразен с мотиви, че процесния имот е възстановен по силата на закона ЗВСОНИ, тъй като е съществувал във вида в който е одържавен, налице е била и заповед за отписването му и предаването на собствениците. Решението е правилно. Съдът е спазил съдопроизводствените правила. Обсъдил е подробно доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба. Изводите му са в съответствие с фактически установеното и правилното приложение на материалния закон. Изложените от окръжния съд съображения относно правната същност на потестативното право по ЗОСОИ изцяло се споделят от настоящата инстанция. От безспорно установените фактически обстоятелства по делото законосъобразни са изводите на съда, че жалбоподателката не е правоимаща по ЗОСОИ и в съдебното решение са изложени съображения за липсата на предпоставките по ЗОСОИ, а именно: 1. да се касае за имущество одържавено по някой от законите, посочени в чл. 1 и чл. 2 от ЗВСОНИ, което не може да бъде върнато тъй като не съществува във вида в който е одържавено; т. 2 това имущество да е било собственост на заявителя или негов правоприемник; 3. да не е получено обезщетение и 4. да е подадено заявлението по ЗОСОИ в срока по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ т. е. до 22.11.1998 г. Правилно съдът е приел, че в конкретния случай е налице възстановяване по силата на закона, тъй като имотът е съществувал във вида в който е бил одържавен. Основателно административния орган е отказал да уважи искането на Вера Михайлова Стефанова за обезщетяване по реда на чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 7 от ЗОСОИ досежно 19/80 ид. ч. от празно място от около 150 кв. м представляващо усвоена част от стар имот пл. № 15, кв. 244 Зона Б - 5 - 3 "Центъра", целият с площ от 495 кв. м. Към датата на издаване на заповедта за отписване на имота като държавен, а именно 9.07.1993 г. последният е съществувал до размерите, в които е одържавен. Отнемането на 150 кв. м от имота и придаването им към парцел I "За банка" е извършено след 25.02.1992 г. има характер на ново отчуждаване за собствениците, на които правото на собственост е възстановено с влизането в сила на ЗВСОНИ. Поради това искането на касаторката за обезщетяване по реда на чл. 2, ал. 7 и чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОСОИ не попада в приложното поле на ЗОСОИ, следователно същото не следва да бъде уважено. Тези констатации на административния орган обосновани в съдебния процес с допълнителни доказателства, включително и заключенията по съдебно техническата експертиза не са опровергани от касаторката, паради което постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила от касационната инстанция на основание чл. 221, ал. 2 от АПК По изложените съображения Върховният административен съд - трето отделение,