Решение № 9300 от 30.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6161/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. С. С. от гр.Пазарджик,[улица] срещу Решение 1131 от 21.03.2024 г. по адм. дело 53/2024 г. на Административен съд Пазарджик, с което съдът е отхвърлил жалбата му против принудителна административна мярка принудително блокиране на ППС,на ул.Кръстю Пастухов с/у 12а на лек автомобил Опел Астра с ДК [рег. номер] със скоба 38,инкорпорирана в констативен протокол за принудително блокиране 0110300/20.09.2022г,издаден от П. Кирков и Х. Минков-блокиращ екип при ОП Паркиране и репатриране Община Пловдив. Решението се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че актът за прилагане на принудителната административна мярка не съответства на събраните по делото доказателства и приложимия закон. Иска се отмяна на решението и отмяна на принудителната административна мярка. Ответниците П. Кирков и Х. Минков-блокиращ екип при ОП Паркиране и репатриране Община Пловдив, чрез процесуалния си представител в писмено становище изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Постъпила е и частна касационна жалба от В. С. С. против определение 1542/19.04.2024г постановено по адм. дело 53/2024г по описа на Административен съд Пазарджик,с което съдът е оставил без уважение молбата на С. за изменение на посоченото по горе решение в частта му за разноските.С аргументи за нарушаване на материалния и процесуалния закон частният касатор претендира отмяната му. По частната жалба отговор не е постъпил от ответниците по спора. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди становищата на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна,макар и не по изложените в нея съображения. Предмет на оспорване пред административния съд е принудителна административна мярка принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, приложена от П. Кирков и Х. Минков-блокиращ екип при ОП Паркиране и репатриране Община Пловдив. С констативен протокол 0110300/20.09.2022 г. на блокиращ екип при ОП Паркиране и репатриране при Община Пловдив, на основание чл. 26, ал. 1 от Наредбата за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив е приложена принудителна административна мярка - принудително блокиране от улица Кръстю Пастухов с/у 12А на МПС, марка Опел, peг. [рег. номер], с водач В. С.. Според съдържанието на протокола за установяване на нарушението са направени пет броя снимки. Протоколът е подписан от водача, с отбелязване Плащам, въпреки че не съм съгласен и посочените длъжностни лица. Видно от приложените към протокола снимки лек автомобил с рег. [рег. номер], марка Опел на дата 20.09.2022 г. в 09.55 часа е паркирал в зона, обособена до тротоар. На таблото на автомобила е поставена карта за паркиране за хора с трайни увреждания. Според представената към преписката схема - копие от Генерален план за организация на движението в района на улица Кръстю Пастухов, гр. Пловдив, посока ул. Д-р Г.М. Димитров са предвидени места за паркиране на превозни средства, сигнализирани с табела Т17 Синя зона, посочваща платено паркиране и за принудително преместване на спрелите в нарушение превозни средства. При справка със съдържанието на Приложение 1 към Наредбата и представената по делото схема-копие на Генерален план е видно, че на улица Кръстю Пастухов е обособена зона за платено паркиране (Синя Зона). Нормата на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП предвижда, че служби за контрол, определени от кметовете на общините, използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство. В чл. 26, ал.1 от Наредбата е посочено, че ППС, което е паркирано в нарушение на правилата за паркиране в Синя зона може да бъде принудително задържано чрез използване на техническо средство тип скоба. По правилото на чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата във всяка Синя зона и Зелена зона се осигуряват фиксирани и обозначени със знак Д21- Инвалид места за безплатно паркиране на ППС, превозващи и/или управлявани от хора с увреждания. На тези места могат да престояват до 3 часа само автомобили, снабдени с карта, удостоверяваща правото на ползване на такова място. Картата задължително съдържа международния знак Инвалид. Тя трябва да бъде поставена в долния десен ъгъл на предното стъкло на ППС, откъм вътрешната му страна, по начин, осигуряващ видимостта на изображението отвън. В ал. 8 на разпоредбата е посочено, че при недостиг на паркоместа Инвалид, паркирането на автомобили, снабдени с карта, удостоверяваща правото на ползване на паркомясто, се извършва при режим на почасово платено паркиране. Съдът е приел, че видно от представените снимки към протокола за прилагане на мярката, на таблото на лекия автомобил е поставена карта за паркиране за хора с трайни увреждания, но същият е паркиран преди пътен знак Д21 Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания, т.е. извън изрично обособеното място за паркиране на хора с увреждания. Съгласно чл. 101 от Наредба 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци пътните знаци от група Д се използват за въвеждане на специални предписания за участниците в движението и се поставят непосредствено преди местата или участъците от пътя, за които се въвеждат предписанията. Съдът приел, че анализът на посочените норми дава основание да се приеме, че безплатното паркиране на лица с трайни увреждания може да бъде реализирано само и единствено на определение за тях места, обозначени с пътен знак Д21.Съдът е обосновал извода си с нормата на чл.15 ал.8 от Наредбата за организацията на движение и паркирането на територията на Община Пловдив,както и с обстоятелството,че от данните по делото ОП ПР при Община Пловдив е осигурила за целия обхват на действие на зоната за платено пларкиране 247 паркоместа за платено паркиране до 3 часа за автомобили,обслужващи хора с увреждания,но било практически невъзможно да се определи дали те са достатъчни или не,тъй като трафикът не бил константна величина. Съставения по приложената мярка констативен протокол съдържа данни за мястото на извършване на нарушението, което е включено по реда на чл. 10, ал. 3 Наредбата от компетентния орган - Общински съвет- Пловдив в обхвата на Синя зона. От представената схема е видно, че оспорващият е паркирал в синя зона, за която предварително са указани условията и редът за паркиране, но извън изрично обозначеното с пътен знак Д21 място, а изготвеният и представен по преписката снимков материал кореспондира на установената фактическа обстановка. Принудителната административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП се прилага, когато не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП. В разглеждания случай фактическото основание за прилагане на предвидената мярка е налице, доколкото е доказано паркиране в определена за платено паркиране зона и във време, за което е дължимо заплащане, както и че това плащане не е извършено към релевантния момент. Решението е неправилно. Настоящият съдебен състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема,че по силата на чл. 4, § 1, б. а от Конвенцията за правата на хората с увреждания (ратифицирана със закон, приет от 41-ото НС на 26.01.2012 г., обн., ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г.) държавите - страни по конвенцията, следва да предприемат необходимите стъпки с оглед гарантиране и признаване на пълноценното упражняване на всички права и основни свободи за хората с увреждания без каквато и да било дискриминация по признак на увреждане. За целта държавите - страни по конвенцията, следва да приемат всички необходими законодателни, административни и други мерки за прилагането на правата, признати по настоящата конвенция. Изпълнението на държавната политика за интеграция за хората с увреждания има за цел създаване на условия и гаранции за равнопоставеност на хората с увреждания, социална интеграция на хората с увреждания и упражняване на правата им, подкрепа на хората с увреждания и техните семейства. Съгласно чл. 53, ал. 1 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ) хората с увреждания имат право на равен достъп до физическата среда на живеене, труд и отдих, лична мобилност, транспорт, информация и комуникации, включително до информационни и комуникационни системи и технологии, както и до всички останали удобства и услуги за обществено обслужване в урбанизираните територии. Съгласно ал. 2, т. 1 на същия член достъпът се осъществява чрез идентифициране и премахване на всякакви пречки и прегради пред достъпността, които се отнасят към елементите на достъпната среда в урбанизираната територия, сред които и достъпни места за паркиране. Въпреки, че с разпореждание от 19.01.2024 г. съдът е указал на ответниците П. К. и Х. М.- блокиращ екип при ОП Паркиране и репатриране гр. Пловдив да установят фактическите основания ,посочени в обжалвания административен акт,същите не са сторили това при условията на главно пълно доказване.При първоночалното разглеждане на делото по адм. дело 1015/2022г по описа на АС-Пазарджик ответниците са представили схема- копие на генерален план за организация на движението в района на ул.Кръстю Пастухов 12а в гр.Пловдив/ стр.25,26 от адм. дело 1015/2022г/,но в тази схема липсва отбелязване както на броя,така и на местонахождението на паркоместата, обозначени със знак Д21, нито пък е дадена информация колко са местата за паркиране в синя зона, обозначени със знак Д21 Инвалид в конкретния участък от зоната за платено паркиране. От приложените към констативния протокол снимки се вижда, че в действителност мястото, обозначено със знак Д21 Инвалид, е заето, а процесният автомобил е паркиран на едно място от този знак. Нормативите за достъпни места за паркиране на автомобили на хора с увреждания са регламентирани в чл. 22 от Наредба РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В посочената разпоредба в зависимост от предназначението на сградите и капацитета на паркинга са предвидени минимален брой места за паркиране на автомобили на хора с увреждания. В тежест на ответната страна е да докаже, че в района на паркиране на процесния автомобил са спазени тези нормативи. В случая съдът е дал конкретни указания за попълване на преписката с доказателства за броя на паркоместата, обозначени със знак Д21,което по същество представлява и фактическото основание за налагане на процесната принудителна мярка. По делото не са представени такива доказателства.От снимковия материал ,приет по делото,безспорно се установява,че на конкретната улица има едно подобно паркомясто,обозначено със знак Д21,което към момента на паркиране на касатора е било заето от друг автомобил на лице с увреждане.В противоречие с разпоредбата на чл.22 от Наредба РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството е извода на съда,че трафикът в района обуславя възможността на лице с увреждане да заеме свободното /единствено/ място ,обозначено със знак Д 21 за безплатно почасово паркиране. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че по делото са останали недоказани предпоставките за прилагане на процесната мярка, което е достатъчно основание за нейната отмяна. Действително в административната преписка се съдържа писмо на изпълнителния директор на Агенция за хората с увреждания при Министерство на труда и социалната политика, от което става ясно, че агенцията е съгласувала без забележки проекта на Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив. Няма данни обаче дали този проект на наредбата е представен със съответната схема на паркоместата, а в Приложение 1 на наредбата се посочват само местата с разрешено краткотрайно платено паркиране. С други думи не се установява по категоричен начин, че извършеното съгласуване е въз основа на направен анализ за броя на хората с увреждания в град Пловдив, съответно издадените инвалидни карти за паркиране на ППС. С оглед липсата на ангажирани от страна на ответника доказателства за наличните места в синя зона, обозначени със знак Д21 Инвалид в района на ул. Кръстю Пастухов срещу 12а, гр. Пловдив, според състава на ВАС следва извода, че по делото не може да се установи с категоричност, че от страна на общината са предприети достатъчно мерки за изпълнение на условията и създаването на гаранции за равнопоставеност на хората с увреждания. Разпоредбата на чл. 15, ал. 8 от Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив предвижда, че при недостиг на паркоместа, обозначени със знак Д21 Инвалид, паркирането се извършва при режим на почасово платено паркиране. След като ответникът не е доказал наличие на основание за приложение на чл. 15, ал. 8 от Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив, то не следва да се обсъжда въпросът дали посочената разпоредба противоречи на нормативен акт от по-висока степен. С оглед на изложеното оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение се явява неправилно като краен резултат и следва да бъде отменено изцяло,включитено и в частта за разноските,като се постанови ново решение,с което се уважи жалбата на В. С. против принудителна административна мярка принудително блокиране на ППС,на ул.Кръстю Пастухов с/у 12а на лек автомобил Опел Астра с ДК [рег. номер] със скоба 38,инкорпорирана в констативен протокол за принудително блокиране 0110300/20.09.2022г,издаден от П. Н. К. и Х. Т. М.-блокиращ екип при ОП Паркиране и репатриране Община Пловдив. При това положение подаданата частна касационна жалба против определение 1542/19.04.2024г по адм. дело 53/2024г по описа на Административен съд Пазарджик за изменение на решението в частта за разноските също се явява основателна.След като е отменена приложената от ответниците принудителна административна мярка,то и присъдените им разноски се явяват без правно основание.В този смисъл следва и отмяната на посоченото по горе определение. С оглед изхода на спора разноски се дължат на касатора,като същият е поискал присъждането им с касационната жалба,поради което и на последният му се дължи от юридическото лице,към които се числят ответниците по спора- § 1 т.6 ДР на АПК ,разноски в размер на заплатената държавна такса за касационната и за частната касационна жалба от общо100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение