Решение № 15924 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 82/2018 г.

Решение № 15924 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 82/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Б. против решение № 1555/17.10.2017 г. по адм. дело № 259/2017 г. на Административен съд – Б.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – "Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания (СБАЛПФЗ) – Б." ЕООД, гр. Б. изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 1555/17.10.2017 г. по адм. дело № 259/2017 г. Административен съд – Б. е отменил заповед № РД 09 – 419/15.03.2017 г. на директора на РЗОК – Б.. Приел е, че е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствени правила и в противоречие с материалноправни разпоредби – основания за отмяната й като незаконосъобразна по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че със заповед № РД – 09 – 1087/27.10.2016 г. директорът на РЗОК – Б. е наложил санкции "финансова неустойка" в общ размер от 1200, 00 лева на лечебното заведение "СБАЛПФЗ - Б." ЕООД, гр. Б. на основание чл. 263, ал. 4, предл. първо от Решение № РД – НС – 04 – 24 – 1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК (обнародвано в ДВ на 30.03.2016 г.) за извършени и установени две нарушения по чл. 31, т. 1 и т. 2 от НРД 2015 г. за медицинските дейности, чл. 151, ал. 1, т. 1 и чл. 154 от Решение № РД – НС – 04 – 24 – 1/29.03.2016 г. За да наложи санкциите директорът на РЗОК е приел, че и при двете истории на заболяванията (ИЗ) не са били налице медицинските индикации за хоспитализация, съгласно Приложение № 11 на Решение № РД – НС – 04 – 24 – 1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК. Административният орган не е анализирал възраженията на лечебното заведение за наличие на медицински индикации за хоспитализация и не е изложил мотиви по тях, още повече, че лекарите в Арбитражната комисия са ги подкрепили. Липсват мотиви и досежно размера на наложените санкции. Приетата по делото съдебно-медицинска експертиза дава заключение за правилно хоспитализиране на ЗОЛ и по двете ИЗ, анализирайки посочените в медицинската документация индикации. Експертизата не е оспорена от страните и законосъобразно е кредитирана с доверие от съда. При така установени факти по спора изводите на административния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и неточно прилагане на материалноправни разпоредби са обосновани и законосъобразни. Съгласно чл. 156, ал. 1 от Решение № РД – НС – 04 – 24 – 1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК клиничната пътека е система от изисквания и указания за поведение на различните видове медицински специалисти при изпълнението на определени по вид и обхват дейности по отношение на пациенти със заболявания, изискващи хоспитализация и непрекъснат болничен престой, не по-кратък от 48 часа. Посоченото правно основание в заповедта – чл. 151, ал. 1, т. 1 от Решение № РД – НС – 04 – 24 – 1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК изисква пациентът да е с непрекъснати здравноосигурителни права и при налични индикации за хоспитализация. Отчитайки, че материалнопавните основания са били налични в процесните два случая, административният съд законосъобразно е отменил оспорената заповед. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение