Решение № 10083 от 27.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2679/2009 г.

Решение № 10083 от 27.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2679/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от "Пер - 2002"ЕООД - гр. Варна, представлявано от управителя Мариана Евгениева Копчелиева, чрез пълномощника адв. Светломира Желязкова против решение № 1715/15.12.2008 г., постановено по адм. дело № 1832/2008 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против отказ на началника на Митнически пункт "Пристанище Варна" за начисляване и заплащане на лихви върху сумата от 160440 лв., представляваща недължимо внесени обезпечения. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания отказ за заплащане на лихва в размер на 52288, 53 лв. за незаконосъобразно събрани депозити. При условията на алтернативност претендира лихва за върнатите депозити в размер на 38518, 51 лв., които се дължат от датата на незаконосъобразния административен акт, с който е отказано връщането им или да бъде осъден административния орган да заплати исканата сума. Ответниците по касационната жалба - началникът на МП "Пристанище Варна" и началникът на Митница Варна не са изразили становища. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Варна е отхвърлена жалбата на "Пер - 2002" ЕООД - гр. Варна против отказ на началника на Митнически пункт "Пристанище Варна" за начисляване и заплащане на лихви върху сумата от 160440 лв., представляваща недължимо внесени обезпечения. За да постанови това решение съдът е приел, че през 2005 г. и 2006 г. жалбоподателят е внесъл депозити на обща стойност 160440 лв. по посочените ЕАД. С влязло в сила решение № 826/08.11.2007 г. на Варненския окръжен съд е отменен мълчаливия отказ на началника на МП "Пристанище Варна" за връщане на тези депозити, като преписката е върната за издаване на административен акт за връщане на депозитите. Дружеството е подало искане вх. № П47-179/16.05.2008 г. за изпълнение на съдебното решение и искане вх. № П47-178/16.05.2008 г. за заплащане на лихви върху внесените депозити, считано от датата, следваща внасянето на депозитите, общо в размер на 52288, 83 лв. По двете направени искания е налице произнасяне от началника на Митница Варна и МП "Пристанище Варна", обективирано в писмо изх. № П47-179/20.05.2008 г., с което лицето е уведомено, че на 13.05.2008 г. е издадено решение за възстановяване на внесеното обезпечение, както и че съгласно чл. 192 ЗМ за приетите обезпечения митническите органи не дължат лихви. Съдът е приел, че именно това писмо е индивидуалният административен акт, който е предмет на обжалваното пред съда. Обосновал е извод, че същият не отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 1 АПК, тъй като липсва наименование на органа, който е издал акта, наименование на акта, фактически и правни основания за издаването му, пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван. Според съда посочените нарушения са съществени и водят до незаконосъобразност на акта, но поради това че правният спор по въпроса дали се дължат лихви върху незаконосъобразно внесени депозити не е предоставен на преценката на административния орган, съдът се е произнесъл по същество. При преценката относно основателността на искането съдът е посочил, че в ЗМ, който е приложимия специален закон са уредени само случаите, при които митните сборове са определени с незаконосъобразен акт на митническите органи, докато внесените обезпечения не представляват мита и такси с равностоен ефект, дължими при внасяне на стоката, които според § 1, т. 2 ДР ЗМ представляват митни сборове. Неприложима е разпоредбата на чл. 219а, изречение второ ЗМ, тъй като в нея изчерпателно е посочено за кои неправилно определени задължения се дължи обезщетение и обезпеченията не са сред тях. Предвид това съдът е направил извода, че не е предвидена възможност за заплащане на лихви върху неправилно определени обезпечения. Така постановеното решение е правилно. По делото не съществува спор от фактическа страна и релевантните факти и обстоятелства са правилно установени от първоинстанционния съд и отразени в мотивите на съдебното решение. Безспорно е че през 2005 г. и 2006 г. дружеството жалбоподател "Пер 2002" ЕООД е внесло депозити на обща стойност 160440 лв. за внесените стоки по 11 броя митнически декларации. С решение № 826/08.11.2007 г. на Варненския окръжен съд по адм. дело № 2155/2006 г., потвърдено с решение № 4864/23.04.2008 г. по адм. дело № 1134/2008 г. на Върховния административен съд, първо-А отделение, е отменен мълчаливия отказ на началника на МП "Варна Изток" за връщане на тези депозити и преписката е върната за издаване на административен акт за връщане на депозитите. Издадено е решение за връщане на внесените суми. Дружеството е подало искане вх. № П47-178/16.05.2008 г. за заплащане на лихви върху внесените депозити, считано от датата, следваща внасянето на депозитите, общо в размер на 52288, 83 лв., по което е постановен отказ, обективиран в писмо изх. № П47-179/20.05.2008 г. от началника на Митница Варна и МП "Пристанище Варна". При тази фактическа обстановка обосновано е прието, че не е налице законово основание или процедура по ЗМ за изплащане на лихва върху сумата, внесена като обезпечение за митническо задължение. В чл. 192 ЗМ изрично е посочено, че митническите органи не дължат лихви за приетите обезпечения. В разпоредбата не е посочено, че същата е приложима само за правомерно събраните обезпечения и поради това че нормата има императивен характер, не може да бъде тълкувана разширително. Не може да намери приложение и разпоредбата на чл. 219а, изречение второ ЗМ, на която се позовава касаторът. В тази разпоредба е предвидено, че в случаите, когато митните сборове са определени с незаконосъобразен акт на митническите органи, недължимо заплатените суми се връщат със законната лихва. Обезпечението не се включва в понятието вносни митни сборове по смисъла на § 1, т. 2 ДР ЗМ. Обезпечението не е мито, не представлява и такса с равностоен ефект, доколкото последната се определя като парично задължение, различно от мито, което се налага от държавата във връзка с преминаването на стоката на нейните граници. Обезпечението не представлява задължение, като с него само се гарантира изпълнението на евентуално задължение за митни сборове. Освен това, в конкретния случай не е налице незаконосъобразен административен акт на митническите органи, въз основа на който да се събрани въпросните обезпечения. От мотивите на двете решения - на окръжния съд и на ВАС, цитирани по горе, се установява, че не е бил издаден индивидуален административен акт за определяне и събиране на обезпеченията, съответно такъв акт не е бил предмет на съдебен контрол, при който да е установена неговата незаконосъобразност. С решението на ВОС е отменен мълчалив отказ за връщане на вече внесените депозити, а не е отменен административния акт, въз основа на който тези депозити са определени. Предвид изложеното, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че за митническия орган, който е сезиран с искането за заплащане на лихви върху неправомерно събраните депозити, не съществува задължение по закон за заплащане на лихви, поради което постановения отказ на митническия орган е законосъобразен. Доколкото жалбоподателят претендира изплащане на лихва върху внесените депозити, като обезщетение, то същият има процесуалната възможност да защити правата си по исков ред. Предмет на настоящото съдебно производство е отказа на митническия орган да издаде административен акт, по силата на който да се изплати лихва върху депозитите, който отказ по изложените по-горе съображения е законосъобразен. Затова, като е отхвърлил жалбата против този отказ, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предявените при условията на алтернативност искания на касатора да бъде платена лихва за върнатите депозити в размер на 38518, 51 лв., които се дължат от датата на незаконосъобразния административен акт, с който е отказано връщането им или да бъде осъден административния орган да заплати исканата сума, не могат да бъдат разгледани по същество от настоящата инстанция. Производството е касационно и е по повод правилността на решението на административния съд, който от своя страна се е произнесъл по законосъобразността на индивидуален административен акт, представляващ отказ за плащане на лихви. Пред касационната инстанция не може да се прави искане за изменение на претенцията до административния орган, нито да се предявява искова претенция за обезщетение. При този изход на спора не се присъждат разноски за производството пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,