Решение № 4282 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11757/2008 г.

Решение № 4282 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11757/2008 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "България Трико" ЕООД, гр. Сандански, представлявано от управителя Дакос Гианулис Менелаос, със съд. адрес: гр. София, чрез адв. Петров, против Решение № 774/17.07.2008 год., постановено по адм. дело № 4182/2007 год. на Административен съд София - град, I-во отделение, IV-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу РА № 0161959/19.02.2007 год. на ТДД на НАП гр. Благоевград, потвърден с Решение № 695/14.05.2007 год. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София, при ЦУ на НАП, с който не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 53468, 08 лв. със съответните лихви за просрочие по фактури, издадени от "Унико" ООД и "М-Г Корпорейшън" ЕООД за данъчен период 01.06.2006 год. - 31.07.2006 год. на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 във вр. чл. 65, ал. 5 и чл. 6 от ЗДДС. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба моли Решението да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъдат отменени атакуваните данъчни актове. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София, при ЦУ на НАП не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че решението като правилно следва да бъде потвърдено, тъй като не са налице всички предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, в настоящият си съдебен състав, при разглеждане на делото, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение, съставът на Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на "България Трико" ЕООД, гр. Сандански против РА № 0161959/19.02.2007 год. на ТДД на НАП гр. Благоевград, потвърден с Решение № 695/14.05.2007 год. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София, при ЦУ на НАП, с който не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 53468, 08 лв. със съответните лихви за просрочие по фактури, издадени от "Унико" ООД и "М-Г Корпорейшън" ЕООД за данъчен период 01.06.2006 год. - 31.07.2006 год. на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 във вр. чл. 65, ал. 5 и чл. 6 от ЗДДС. За да постанови това решение съдът е приел за основателни изводите на данъчните органи за наличие на основанието по чл. 65, ал. 4, т. 3 ЗДДС за отказано право на данъчен кредит, тъй като не са представени доказателства за наличие на предпоставките за признаване правото на данъчен кредит - липсват доказателства за реалността на доставките. Така постановеното решение е неправилно. Съвкупната преценка на доказателствата по делото дава основание да се направи извод, че са изпълнени всички законови изисквания за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит на "България Трико" ЕООД, гр. Сандански по процесните фактури. От допуснатата и изслушана ССЕ, след проверка на счетоводната документация на доставчика вещото лице е дало заключение, че процесните фактури са отразени в регистъра по чл. 104 от ЗДДС и в СД по ЗДДС за съответния данъчен период, както и че дължимият ДДС е отразен в хронологичния регистър на сметка 4532 "Начислен ДДС по продажби", те. изпълнено е изискването на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС и чл. 52 от ППЗДДС. Относно изпълнението на условията на чл. 64, ал. 1, т. 3 и т. 6 не се спори от ответната страна, че същите са изпълнени, а и тяхното изпълнение се потвърждава от приложените към делото фактури, видно от предмета на които е, че доставките са облагаеми по смисъла на чл. 32 от ЗДДС. От доказателствата по делото се установява и изпълнение на условието по чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС, а именно получените стоки да са използвани за извършване на облагаеми доставки. Видно от наличната по преписката документация, продукцията е изнесена, което означава също и че доставките са реални. Относно реалността на процесните доставки по делото са събрани достатъчно и категорични доказателства за извършването им. "Доставка" по смисъла на чл. 6 от ЗДДС е прехвърлянето на право на собственост върху стока, когато се извършва срещу насрещна престация на основание на сключена сделка или с цел такава да се сключи. Обстоятелството, че собствеността върху стоките е прехвърлена се установява от заключението на вещото лице и представените по делото доказателства. Не е взето в предвид, че се касае за специфичен предмет на дейност на дружеството през ревизирания период. Не става дума за упражняване на обикновена и типична дейност по изработване на шивашки изделия, а за нещо по-различно. Процесната стока е внос от Република Гърция - град Драма, фирма МАСС Фасион С. А., внесена редовно в страната с "инвойс" фактури и митнически декларации и с митнически режим активно усъвършенствуване. Стоката е внесена в разкроен и заготовъчен вид. След обработване и доушиване на облеклата, във връзка с което са сключени и договорите с "Унико" ООД и "М-Г-Корпорейшън" ЕООД, които от своя страна са наели за това подизпълнителите "3-ко и 3-ка" ООД, ЕТ "Даниела Здравкова - Херос" и ЕТ "Огислав - модерен - Огнян Славков", същите в готов и завършен вид са изнесени от България за Гърция, гр. Драма - фирма МАСС Фасион СА отново със съответните "инвойс фактури" и митнически декларации. В заключението на ССЕ изрично е посочено, че цялата описана по-горе дейност е осъществена под контрола на Митница "Кулата", за което последната е уведомявана с писма за приключване на режим активно усъвършенствуване. Не се спори, че "България Трико" няма работници - шивачи, а извършва само контрол, гладене и опаковка на дрехите, като останалата дейност се превъзлага. В случая се касае не до типичната престация - предмет на обикновените договори за изработка, а до една по - различна дейност - "обработка на стоки", поставени под митнически икономически режим "активно усъвършенствуване" от лице, на чието име е учреден митническият икономически режим, и тези стоки са изнесени от същото лице. Облеклата са внесени в разкроен и заготовъчен (полуготов) вид, така че необходимото за тяхното довършване време и брой работници не са тези, необходими за обичайната тяхна цялостна изработка. По тези съображения и данните по делото, обратно на приетото в атакуваното решение, не дават основание за извода, че е липсвал кадрови потенциал за изработката на процесните дрехи, откъдето да се прави извода, че реална доставка не е осъществена. Реалното осъществяване на сделките се явява доказано и от наличието на приемо - предавателни протоколи за приемане на ушитите облекла, подписани от възложителя и изпълнителя. Неправилен се явява и извода на съда за недоказано транспортиране, изведен от факта, че не са представени доказателства за осъществения транспорт нито от възложителя, нито от прекия изпълнител по доставката. Съгласно възлагателния договор между "България - Трико" ЕООД и "Унико" ООД от 01.06.2006 год. страните са приели (чл. 6), че във договореното възнаграждение са включени и транспортните разходи по доставката, които са за сметка на изпълнителя, т. е. за "Унико" ООД. От своя страна подизпълнителя на този изпълнител - "3-ко и 3-ка" ООД е декларирал, че транспортните разходи са за сметка на клиента, т. е. за "Унико" ООД. По същия начин, а именно че в договореното възнаграждение са включени и транспортните разходи, които са за сметка на изпълнителя, е сключен и договора на "България-Трико" с "М-Г-Корпорейшън" ЕООД. Безспорно е установено по делото, че начисленият ДДС по фактурата, издадена от "Унико" ООД е изплатен по банков път с платежно нареждане от 12.07.2006 год. от "ДДС-сметка" на "България Трико" ЕООД по "ДДС-сметка" на доставчика. Установено е също безспорно, че начисленият ДДС по фактурите от "М-Г-Корпорейшън" ЕООД общо в размер на 43324 лв. е изплатен по банков път с платежно нареждане от 31.07.2006 год. от "ДДС сметка" на "България Трико" ЕООД по "ДДС-сметка" на доставчика. Налице е хипотезата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм). недопускаща отказване на правото на приспадане на данъчен кредит в случаите, когато данъкът по съответният данъчен документ е платен по "ДДС-сметка" на доставчика изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит, както е в процесния случай. С оглед на доказателствата по делото следва да се приеме, че фактическите констатации направени в РА за липса на реални доставки са опровергани. На касатора следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции по уважената жалба срещу РА на основание чл. 64, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК вр. чл. 228 АПК в размер на 1930 лева, платими от дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП. Водим от горното и на основание чл. 221 - 222 от АПК, Върховният административен съд, първо "А" отделение,