Решение № 2604 от 6.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9880/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Григорова, С. Драгомиров и Л. Попова, чрез адв. Кеседжи като процесуален представител, против решение 4267 от 27.06.2023 г., постановено по адм. дело 1624/2022 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторите излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Правят искане за отмяната му и постановяване на друго по същество, с което административният акт да бъде отменен и преписката върната на органа за произнасяне по искането за нанасяне на имота им в кадастралната карта и нанасяне на данните за собственост в кадастралните регистри. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответниците началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) София, район Витоша , Столична община и областният управител на София област, чрез пълномощниците си, в писмени отговори и съдебно заседание изразяват становища за неоснователност на касационната жалба и претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Ответникът Министерството на регионалното развитие и благоустройството не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Пред административния съд е оспорена заповед 18-586/18.01.2022 г. на началника на СГКК - София, с която на основание чл. 54, ал. 4 ЗКИР е отказано одобряване на изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. София, одобрена със заповед РД-18-68/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, съставляващо нанасяне, по заявления на К. Григорова, С. Драгомиров и Л. Попова, на поземлен имот (ПИ) с идентификатор 68134.1936.1437, съгласно констативен нотариален акт, вписан в Служба по вписванията гр. София на 29.03.2021 г. като акт 86, том XLVI, рег. 18793, дело 14064, въз основа на проект за изменение в КККР на правоспособното лице по ЗКИР и приложени документи. Искането до административния орган е за отразяване на нов ПИ, попадащ частично в обхвата на три нанесени в одобрената КК имоти, границите на които се променят, като се намалява тяхната квадратура. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено като неоснователно. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в необходимата писмена форма със съдържанието по чл. 59, ал. 2 АПК във вр. с чл. 54, ал. 4 ЗКИР, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. Счита за неоснователно възражението на жалбоподателите, че действителната фактическа обстановка обуславя процедиране на исканото изменение по реда на чл. 52, ал. 1, т. 5 ЗКИР, без издаването на заповед. Този извод е обоснован с обстоятелството, че представеният от заявителите констативен нотариален акт е съставен въз основа на писмени доказателства на основание чл. 587, ал. 1 ГПК, а не за придобиване на право на собственост на основание давностно владение, поради което сочената от тях разпоредба не намира приложение. Излага съображения, че обвързващата доказателствена сила на този нотариален акт относно удостовереното с него право на собственост обхваща извършената от нотариуса преценка за легитимацията на жалбоподателите като собственици на процесния ПИ в съответствие с границите на УПИ V-1438, кв. 169 по стар регулационен план от 1933 г., но не и по сега действащия такъв от 1962 г. Приема за установено, че със заявеното изменение за отстраняване на грешка в КККР е налице застъпване на противопоставими собственически права по отношение на ПИ с идентификатор 68134.1936.1197 второстепенна улица, публична общинска собственост съгласно чл. 56, ал. 2 от Закона за общинската собственост. Формира извод за законосъобразност на постановения отказ предвид направеното в хода на административното производство възражение от собственика Столична община и забраната за извършване на изменение при наличие на индиция за спор за материално право по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Според съда е възможно с издаването на констативния нотариален акт и изменение в КККР, а в последствие и на регулационния план по реда на чл. 134, ал. 2 ЗУТ да се цели заобикаляне на пропусната реституция, разрешаване на спор за материално право или завземане на нанесени имоти в кадастралната карта имоти без данни за техните собственици. Решението е валидно, допустимо и правилно. Заявителите в административното производство се легитимират като собственици на незастроен поземлен имот с проектен идентификатор 68134.1936.1437 съгласно представения констативен нотариален акт от 29.03.2021 г., признаващ К. Григорова за собственик на 1/2 идеална част, придобита с два договора за продажба на наследство, С. Драгомиров за собственик на 1/4 идеална част и Л. Попова за собственик на 1/4 идеална част, придобити на основание наследяване по закон. Видно от представената скица-проект към искането в случая се цели отстраняване на непълнота и грешка в кадастралната карта чрез нанасяне на имота по съществувалите граници на УПИ V-1438, кв. 169 по стар регулационен план от 1933 г. В хода на административното производство пред органа е постъпило възражение от собственик на засегнат имот - Столична община, район Витоша , по отношение на второстепенна улица с идентификатор 68134.1936.1197, в резултат на което началникът на СГКК София приема, че е налице спор за материално право и отказва извършване на исканото изменение на кадастралната карта. Противно на възраженията в касационната жалба, административният орган се произнася съобразно постъпилите пред него заявления. Първото искане е на С. Драгомиров, който представлява и Л. Попова. Същото е именно за отстраняване на непълнота и грешка с посочено правно основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 1 ЗКИР. В искането на К. Григорова до началника на СГКК-София изрично се препраща към заявлението на С. Драгомиров с доводи за присъединяване към него. Други основания за претендираното изменение по отношение на процесния имот не са заявени от иницииралите административното производство лица. Разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 5 ЗКИР за първи път се коментира в жалбата на К. Григорова до съда, като другият заявител към този момент продължава да поддържа позиция за подадено заявление за отстраняване на непълноти и грешки в одобрената КК. Предвид установената по делото фактическа обстановка хипотезата на чл. 52, ал. 1, т. 5 ЗКИР не намира приложение, тъй като от една страна заявителите се позовават на собственически права, възникнали преди приемането на кадастралната карта, а от друга - нормата е относима в случаите на снабдяване с акт за придобито по давност право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот. Правилна е преценката на съда, че представеният от заявителите констативен нотариален акт е съставен по реда на чл. 587, ал. 1 ГПК въз основа на писмени доказателства. Именно описаните и проверени от нотариуса документи удостоверяват правото на собственост на жалбоподателите, възникнало преди одобряване на кадастралната карта за територията със заповед РД-18-68/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, а не в резултат на извършена обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност съгласно чл. 587, ал. 2 ГПК. В тази връзка и представените с касационната жалба доказателства договори за продажба на наследство от 23.02.2007 г. и 02.10.2007 г., удостоверение за наследници 1288/30.09.2008 г., протокол от 20.10.2008 г. за обявяване на саморъчно завещание от 26.07.2006 г. и удостоверение за наследници 1453/13.12.2005 г., не обосновават извод за наличие на хипотезата по чл. 52, ал. 2, т. 5 ЗКИР, в какъвто смисъл са доводите на касаторите, доколкото те също предхождат създаването на кадастралната карта. Обратно на твърденията в касационната жалба издаването на скица-проект за неотразен в КК имот не означава автоматично, че следва да се процедира по реда на чл. 53а ЗКИР. Визираната разпоредба на чл. 52, ал. 1, т. 5 ЗКИР намира приложение единствено при снабдяване с нотариален акт за придобито по давност право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот. Развитата в касационната жалба теза, че законодателят ограничава придобиването по давност единствено до правото на собственост, като формулировката или друго вещно право върху недвижим имот обхваща случаите на съставени и други констативни актове за всякакви вещни права без значение дали са ограничени, не се споделя от настоящия състав. Разпоредбата на чл. 52, ал. 2, т. 5 ЗКИР е ясна и недвусмислена, поради което не може да се тълкува в смисъл, че е относима и при признаване право на собственост на друго основание, вкл. по документи съгласно чл. 587, ал. 1 ГПК. С оглед изложеното изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на административния акт като издаден в съответствие с относимите материалноправни разпоредби е правилен. Несъответствията в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние представляват непълноти или грешки по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР, които се отстраняват по реда, предвиден в чл. 54 ЗКИР. Съгласно ал. 2 от цитираната разпоредба, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. След разрешаване с влязло в сила съдебно решение на граждански съд на въпроса за собствеността, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, оспорващите могат да заявят извършване на изменението на кадастралната карта без заповед на основание чл. 53а, т. 1 ЗКИР. В случая от събраните по делото доказателства, вкл. от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че ПИ с идентификатор 68134.1936.1437 не фигурира в предходни кадастрални планове, а e идентичен с парцел V-1438, кв. 169 по стар регулационния план от 1933 г. на местността "Връзката между [населено място] и [населено място]". Процесният имот не е отразен в кадастралната основа на действащия регулационен план от 1962 г. , а попада частично в УПИ I-за специални нужди и в улична регулация. След проследяване на статута на имотите въз основа на събраните в хода на административното производство и представените от жалбоподателите доказателства, от съда е изведен обоснован извод, че не се установява идентичност между ПИ с проектен идентификатор 68134.1936.1437 и имота в м. "Ширинта" по старите документи за собственост (удостоверение от Боянско общинско предприятие от 1925 г., протокол от 1927 г., договор за доброволна делба от 1931 г., записка за вписване на акт за делба на недвижими имоти от 1931 г., нотариален акт от 1934 г., договор за доброволна делба от 1957 г. и др.). Следователно, имотът не може да бъде индивидуализиран и по действалия към 1933 г. кадастрален план за местността. Според § 5, ал. 1 ПЗР ЗКИР урегулиран поземлен имот, по отношение на който планът за регулация е приложен, подлежи на отразяване в кадастралната карта в съответствие с регулационните му линии като поземлен имот. Събраните по делото доказателства не сочат на приложимост на тази хипотеза, тъй като имотът, чието нанасяне се иска, не фигурира в действащия за територията регулационен план, а такава преценка не може да се извършва спрямо предходен план. Безспорно е установено, че в административното производство Столична община, район Витоша възразява срещу така претендираното изменение в КККР по съображения, че с него се засяга второстепенна улица, публична общинска собственост. Неоснователни са доводите на касационните жалбоподатели, че с промяната на границата на улицата, тя не се прекъсва, а само се стеснява, доколкото това е ирелевантно за преценката относно наличието на спор за материално право. Въпросът дали е допустимо придобиването по давност на част от имот - държавна или общинска собственост не подлежи на обсъждане в настоящото производство, тъй като е относим именно към този спор. Следователно, правилно възражението на район Витоша , Столична община е прието като пречка за извършване на изменението в кадастралната карта съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Отделно от формалната преценка за редовността от външна страна на представените титули за собственост съдът не е следвало да обсъжда какво евентуално се цели със съставянето на представения констативен нотариален акт и подаденото искане за изменение на КККР. Проверката както от административния орган, така и от съда в производство по чл. 54 ЗКИР следва да бъде ограничена единствено до установяване наличието на титул за собственост и съществуването на противопоставими собственически права. Ето защо, при индиция за спор за материално право изменението в КККР законосъобразно е отказано. Като достига до същия извод, съдът постановява правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на делото и с оглед своевременно заявените искания за присъждане на разноски за настоящата инстанция, касаторите К. Григорова, С. Драгомиров, Л. Попова следва да заплатят разноски в полза на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, както и на Столична община суми в размер на 100 лева за всеки от тях, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение