Решение № 12057 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2552/2016 г.

Решение № 12057 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2552/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Агенция "Митници", чрез юрк. Г. и юрк. К. като процесуални представители, против решение № 137 от 8.01.2016 г., постановено по адм. дело № 7932/2015 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отменено решение № Р 350/30.07.2015 г. на директора на Агенция "Митници" и потвърденото с него решение № BG005800-ИВ-22-2-2-РВ83/27.05.2015 г. на началника на митница - Столична и административната преписка е изпратена на компетентния митнически орган за възстановяване на 18 181,02 лева по чл. 22, ал. 2 ЗАДС по искане на "А. и к." ООД. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на решението, а алтернативно - за неговата неправилност поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се обезсилване или отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - "А. и к." ООД, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез адв. С. като процесуален представител, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил решение № Р 350/30.07.2015 г. на директора на Агенция "Митници" и потвърденото с него решение № BG005800-ИВ-22-2-2-РВ83/27.05.2015 г. на началника на Столична митница, с което е отказано възстановяване на платен акциз в размер на 18 181,02 лева по чл. 22, ал. 2 ЗАДС, като е изпратил преписката на компетентния административен орган за издаване на ново решение за възстановяване на акциз съобразно дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по чл. 27, ал. 4 ЗАДС, в съответствие с изискванията за форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но в нарушение на материалния закон. Съдът е направил заключение, че процедурата по чл. 98, ал. 1, 4 и 5 ППЗАДС по денатуриране на етилов алкохол в данъчен склад по искане на лицензирания складодържател "А." АД е спазена. Обосновал е извод, че не са налице материално-правните основания на чл. 99, ал. 4 ППЗАДС и са изпълнени предпоставките на чл. 22, ал. 2 ЗАДС за възстановяване на акциз по искането на производителя на крайния продукт. Обжалваното решение е допустимо. Жалбата до съда е подадена и разгледана по реда на чл. 27, ал. 4, изр. последно ЗАДС, съгласно която разпоредба на оспорване пред съответния административен съд подлежи решението на директора на Агенция "Митници", с което се потвърждава решението на директора на съответната митница или непроизнасянето му в срок, което е приравнено на мълчаливо потвърждаване на първоначалния акт. Редът за обжалване е по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Разликата е в предмета на оспорване по ДОПК и ЗАДС, като по ДОПК се обжалва първоначалния акт, потвърден от горестоящия административен орган, а по ЗАДС се обжалва решението на горестоящия административен орган, с което се потвърждава първоначалния административен акт. В случая правилно съдът е приел, че се обжалва решението на директора на Агенция "Митници", който надлежно е конституиран като ответник в първоинстанционното производство. Неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на обжалваното решение поради постановяването му по предсрочно подадена жалба, тъй като срокът за произнасяне на горестоящия административен орган още не е бил изтекъл към датата на подаване на жалбата до съда - 24.07.2015 г. Касационният жалбоподател излага съображения, че 45-дневният срок за произнасяне от горестоящия административен орган започва да тече не от подаване на жалбата чрез началника на митница "Столична", а от вх...диране на жалбата в деловодството на Агенция "Митници". В случая не се сочи конкретна дата, на която жалбата е постъпила в Агенция "Митници". Действително оспорването на "А. и к." ООД е подадено срещу решение на директора на Агенция "Митници", мълчаливо потвърждаващо решението на началника на Столична митница. В придружителното писмо, с което жалбата ведно с преписката са изпратени в съда, горестоящият орган изрично е посочил, че има издадено решение № Р 350/30.07.2015 г. В тази връзка с разпореждането за насрочване на делото съдът е приел в съответствие с чл. 27, ал. 4 ЗАДС, че предмет на обжалване е именно изричният акт. Уточнение в този смисъл е направено и от процесуалния представител на дружеството в съдебно заседание, проведено на 28.10.2015 г. Дори и да се приеме, че срокът за произнасяне на горестоящия административен орган е бил до 30.07.2015 г., когато е издадено оспореното решение и жалбата на дружеството е депозирана преди този срок, то правилно съдът е преценил, че при изрично произнасяне на директора на Агенция "Митници" към момента на образуване на делото, оспорването е допустимо и подлежи на разглеждане по същество. Като е отменил решението на директора на Агенция "Митници" ведно с потвърденото от него решение на началника на Столична митница, с което е отказано възстановяване на акциз, съдът не е излязъл извън предмета на спора и не е постановил недопустим съдебен акт на това основание, в какъвто смисъл са доводите в касационната жалба. В случая е налице произнасяне по повдигнатия административно-правен спор, като обжалваното решение е допустимо и в двете части, с които са отменени както решението на директора на Агенция "Митници", така и потвърденото с него решение на началника на М. С.. Срещу първоначалния административен акт има вече подадена жалба пред директора на Агенция "Митници". С отмяната на акта на последния би останала висяща жалбата на дружеството срещу решението на началника на М. С., по което съдът също дължи произнасяне. Обжалваното решение е и правилно. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Съдът е изяснил релевантните факти и правилно е приложил материалния закон. Направеният извод за наличие на отменително основание спрямо оспореното решение на директора на Агенция "Митници" и потвърденото с него решение на началника на М. С. е законосъобразен и обоснован. От фактическа страна е установено, че "А. и к." ООД е подало искане вх. № 32-56621/31.03.2015 г., допълнено на 27.04.2015 г., за възстановяване на платения акциз на основание чл. 22, ал. 2 ЗАДС в размер на 18 181,02 лева за описаните количества етилов алкохол, денатуриран по специален метод, закупен по фактури, издадени от "А." АД в периода 16.05.2012 г. - 29.10.2012 г., вложен в производството на парфюмерийни продукти и изделия, които не са за човешка консумация. Безспорно е установено, че искането е подадено от производителя на крайните продукти; етиловият алкохол е денатуриран от "А." АД по метод, за който е издадено експертно становище за одобряването му, същият е предназначен за износ за Р. Т.; денатурираният алкохол е закупен от заявителя в административното производство и за него е платен съответният акциз, денатурираният алкохол е вложен от производителя "А. и к." ООД в крайни продукти, които не са за човешка консумация. Не се спори, че съгласно експертно становище № СЗА-14/2012/30.11.2012 г. на директора на ЦМЛ е одобрен метод за специално денатуриране на етилов алкохол от ответника като производител на крайни продукти по смисъла на чл. 4, т. 54 ЗАДС. Във връзка с искането за възстановяване на акциз на дружеството е извършена проверка от митнически орган при М. С., резултатите от която са документирани с протокол от 22.05.2015 г., в който е прието, че алкохолът е денатуриран от "А." АД по експертното становище за одобряване на метода по чл. 98, ал. 3 ППЗАДС за износ за Турция, поради което "А. и к." ООД не е изпълнило условията по чл. 98, ал. 1, 4 и 5 ППЗАДС и затова на основание чл. 99, ал. 4 ППЗАДС е неприложима разпоредбата на чл. 22, ал. 2 ЗАДС. В. основа на изготвения протокол с решение № BG005800-ИВ-22-2-2-РВ83/27.05.2015 г. на началника на М. С. е отказано възстановяване на акциз. Последното е потвърдено от директора на Агенция "Митници" при обжалването му по административен ред. Законосъобразен е изводът на съда, че са изпълнени кумулативните изисквания за поисканото възстановяване. Съгласно чл. 22, ал. 2 ЗАДС (в относимата редакция към датата на издаване на оспорения акт) възстановява се платеният акциз за етилов алкохол, който едновременно е специално денатуриран и вложен в производството на крайни продукти, които не са за човешка консумация. Според чл. 6а, ал. 1 ППЗАДС възстановяването по чл. 22, ал. 2 от закона се прилага само за производители на крайни продукти, които не са за човешка консумация, въз основа на писмено искане. Ал. 2 на същата норма предвижда, че тези лица влагат в производството специално денатуриран етилов алкохол с платен акциз, като възстановяването се извършва след реализация на стоките, в които е вложен специално денатурираният етилов алкохол. Обосновано съдът е приел, че в случая е подадено искане до компетентния митнически орган от производител на крайни продукти, етиловият алкохол е денатуриран от доставчика на оспорващия и ответник в настоящото производство по специален метод, акцизът е платен, денатурираният алкохол е вложен от "А. и к." ООД в парфюмерийни продукти, които не са за човешка консумация и те са реализирани, както и че това дружество не притежава одобрен по описания ред метод за специално денатуриране съгласно условието по чл. 98, ал. 1 и ал. 4 ППЗАДС в периода, в който е закупило етиловия алкохол. При безспорното установяване на денатурирането на етиловия алкохол, предмет на искането до митническия орган и наличието на останалите материално-правни предпоставки за възстановяване на акциз, постановеният отказ е издаден в нарушение на чл. 22, ал. 2 ЗАДС. Н. се твърдят нарушения в процедурата по денатуриране, извършено по одобрения специален метод за това в данъчния склад на доставчика "А." АД. Обстоятелството, че денатурираният етилов алкохол е бил предназначен за износ, а впоследствие е продаден на "А. и к." ООД, не води до обратен извод. Разпоредбата на чл. 98 ППЗАДС определя кръга на субектите, по чието искане може да се одобри специален метод за денатуриране на етилов алкохол и процедурата за това. Нормата на чл. 22, ал. 2 ЗАДС не въвежда изискване възстановяването на акциз да се претендира от производителя на крайните продукти само в случай, в който денатурирането е извършено по негово искане. Затова заключението на съда за липса на предпоставките по чл. 99, ал. 4 ППЗАДС за неприложимост на чл. 22, ал. 2 ЗАДС е законосъобразно. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице твърдените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора на ответника се дължат направените за тази инстанция разноски в размер на 700 лева, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Направеното възражение за редуцирането му поради прекомерност предвид фактическата и правна сложност на делото на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като същото е под предвидения в чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2014 г. размер. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение