Решение № 8044 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7589/2016 г.

Решение № 8044 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7589/2016 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез процесуалния представител адв. П. П. срещу Решение № 681 от 07.04.2016 г. по адм. дело № 2846/2014 г. по описа на Административен съд П., ІІ отделение, ХІІ състав. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 131400810 от 05.06.2014 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП П., потвърден с Решение № 927 от 15.09.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. П. при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изразява становище, че съдът не е анализирал задълбочено събраните в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства, като от тях може да се изведе категоричния извод за доказаност на извършването на процесните доставки от [фирма], доколкото приложените фактури са двустранно подписани и удостоверяват факта на приемо-предаване на стоките. Счита за необоснован извода на съда за липсата на доказателства относно факта стоката, предмет на доставките от [фирма] да е използвана от ревизираното лице /РЛ/ в последващи облагаеми доставки към гръцки контрагенти. Иска отмяната на решението и да се постанови друго по съществото на спора, с което процесният РА да се отмени. Претендира разноски. Ответната страна – директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. П. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрк. П. изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 1400 лева за всяка съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС П. е бил Ревизионен акт № 131400810 от 05.06.2014 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП П., потвърден с Решение № 927 от 15.09.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП. С процесния РА на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на [фирма] е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди 01.12.2012 г. – 31.08.2013 г. в общ размер на 28 868, 47 лева по 24 бр. фактури, издадени от [фирма]. Констатирано е, че доставчикът не е представил изисканите документи и писмени обяснения относно извършване на доставките по издадените от [фирма] фактури. При проверката е установено, че процесните фактури са отразени в дневника за продажби и в СД по ЗДДС на доставчика за съответните данъчни периоди, както и че през ревизираните периоди доставчикът е разполагал с две лица, наети на трудов договор на длъжност "счетоводител" и "шофьор". Според писмените обяснения на управителя на РЛ, стоките, предмет на доставката – перилни, почистващи препарати, са се намирали на [улица]– база на [фирма], където са предадени на представител на [фирма]. Посочва, че при фактическото предаване на стоките не са ползвани транспортни средства, като от единия до другия склад същите са премествани с количка. Други документи освен копия от фактурите и платежни документи към тях не са представени. Съобразно тези факти, приходните органи обосновават извода за недоказаност на извършването на процесните доставки на стоки. Едновременно с това РЛ поддържа, че стоките, придобити от [фирма], са били предмет на последващи доставки – ВОД за гръцки дружества [фирма] с VIN № ЕL 160075810, [фирма] с VIN № ЕL 152729951 и "ELAN" L. с VIN № ЕL 077686646. В тази насока от страна на ревизираното дружество са представени единствено документи за доставката по смисъла на чл. 45, т. 1 от ППЗДДС, както и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка - международни товарителници, за които обаче е установено, че не съдържат нормативноустановените реквизити, поради което и същите не се обемат от хипотезата на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС, в приложимата редакция на посочената разпоредба. Освен това дружеството не е представило и липсват данни относно сключени договори с гръцките контрагенти, не е възможно да бъде идентифицирано мястото на получаване на стоките, нито лицата, извършили приемо-предаването на стоките. Установено е също, че получателят "ELAN" L. с VIN № ЕL077686646 не е декларирал по надлежния ред вътреобщностни придобивания на стоки от [фирма] за процесния период. При извършена проверка на превозвача - [фирма] и не е опровергано по делото обстоятелството, че дружеството не е издавало фактури за транспортни услуги на [фирма] и не е извършило посочените в международните товарителници превози до Р. Г.. В хода на съдебното производство е приета съдебно-счетоводна експертиза /СсчЕ/, като според вещото лице съобразно представените по делото ГФО и ГДД на доставчика дружеството е разполагало с готова продукция през процесния период, но от тока посочените документи не е възможно да се даде готов отговор на въпроса за вида на разполагаемата продукция и дали тя е идентична с предмета на спорните фактури. Съдът е достигнал до извода за законосъобразност на РА, като е развил съображения за издаването му от материалнокомпетентни органи, в установената форма, при липса на съществени процесуални нарушения. Относно приложението на материалния закон АСПловдив е заключил, че липсват доказателства за удосторяване на релевантния факт- факта на приемо-предаване на стоките от сочения във фактурите доставчик на получателя. Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено при правилно приложение на материалния закон и в съответствие със събраните по делото доказателства. Правото на приспадане на данъчен кредит е обвързано от реалността на доставката на стоки, като основна предпоставка за законосъобразното му упражняване. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, според която доставката на стоки означава прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. При наличието й правото на данъчен кредит представлява съгласно чл. 68, ал. 1, чл. 69, ал. 1 и чл. 25 от ЗДДС приспадане на ДДС, който получателят по доставката заплаща на своя доставчик, а последният макар да не е реалният платец на данъка, има задължението да го внесе в републиканския бюджет, като по този начин той посредничи между получателя и държавата относно задължението за ДДС. О. друга страна, следва да се посочи, че съществува различие между понятието "доставка на стока" по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО /Директивата/. Българският закон държи сметка да се прехвърли правото на собственост върху съответната стока, а Директивата изисква прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик, т. е. да се установи фактическото предаване на стоката. Това означава, че е допустимо за целите на данъчното облагане доставката на стока да се осъществи и от лице, което не е собственик, но при всички случаи както в ЗДДС, така и в Директивата се изисква да се установи реалното предаване на стоките. Съобразно това националният съд следва да определи във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото, дали е налице прехвърляне на правото на разпореждане със съответната вещ като собственик /т. ЗЗ-34 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12/. Съгласно цитираната материалноправна уредба обосновано АС П. приема за недоказано реалното осъществяване на доставките от [фирма]. Спорният момент се отнася до установяване по категоричен начин на факта на приемо-предаване на процесните стоки от вписания във фактурите доставчик на получателя, както правилно е отбелязал в решението първоинстанционния съд. Предмет на доставките са родово определени вещи, поради което съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД същите трябва да бъдат индивидуализирани. В процесния случай не е спорно по делото, че ревизираното лице е представило само копия от спорните фактури / на л. 30 – л. 156 от делото, том І/ заедно с копия от платежни документи. Фактурите са подписани само от представител на доставчика [фирма], като върху тях липсва подпис на получател. Други доказателства, свързани с удостоверяване на факта за приемо-предаване на съответното количество стоки от доставчика на получателя не са ангажирани нито по време на ревизията, нито в рамките на съдебното производство, който факт не се отрича от РЛ. Неоснователно е твърдението на касатора, че фактурите установяват приемо-предаване на стоките, тъй като във фактурите няма положени подписи на представители на купувача и продавача. Както правилно сочи съдът, единствените данни, събрани в хода на ревизията за спорните доставки се съдържат в обясненията на представляващия на ревизираното дружество, че стоките са се намирали на [улица]в [населено място], база "В. ", където са предавани от представител на доставчика / без да са посочени имената на лицето/ на представил на РЛ / без да се уточнява и това лице/ы като склад от базата е ползван през процесния период от [фирма], и при фактическото предаване на стоките е ползвана количка. Няма доказателства за притежаван склад от доставчика, както и няма документи за изписване на стоките, респ. за тяхното заприходяване при получателя. Отделно от това разпитаните в съдебното производство свидетели са заинтересовани от изхода на спора и обосновано съдът не е ценил техните показания. Но дори и те да съдържат определена информация за механизма на доставките, фактът на предаване на стоките се удостоверява с надлежен писмен документ, а такъв липсва. Както се установява, няма никакви ангажирани документи за търговска кореспонденция между страните, сключени договори, заявки, описи, спецификации, както и документи за фактическото предаване на стоките. Без значение за преценката на правото на приспадане на данъчен кредит по пряката доставка е фактът за твърдяна последваща реализация на стоките, тъй като релевантният момент според ЗДДС и практиката на СЕС е фактът на приемо-предаването на съответните стоки от доставчика на получателя. Касационната инстанция възприема като правилен извода на АС П. за материална законосъобразност на РА, който се потвърждава и от констатациите на в. л. по ССчЕ, доколкото същото посочва, че [фирма] разполага с готова продукция, но не може да се установи по категоричен начин дали тя е идентична с предмета на спорните доставки. Представените за първи път пред касационната инстанция доказателства – фактури за заплатена електрическа енергия от [фирма] за комплекс "В. – цех за миещи препарати", договори от 2012 г. и 2013 г. между [фирма] и Фонд "Затворно дело поделение П. ", декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2012 г. на [фирма], се явяват неотносими към предмета на спора, тъй като не могат да удостоверят факта на приемо-предаването на съответните стоки / перилни, почистващи препарати/ от [фирма] на [фирма]. По така изложените съображения, като е достигнал до извода за законосъобразност на РА, АС П. е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Твърдяните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК се явяват неоснователни. С оглед изхода на спора и заявеното искане от процесуалния представител на ответника по касация, [фирма] следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 1047, 03 лева / 3/4 от 1396, 05 лева/ на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 и чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение