Решение № 9310 от 24.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6563/2013 г.
ВАСПетчленен състав24.06.2013 г.докладчик Таня Вачева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането на Крум Димитров Тренков и Емилия Славчева Тренкова от гр. Сандански за отмяна на влязло в сила решение № 44 от 18.02.2010 г., постановено по адм. д. № 973/2009 г. по описа на Административен съд - Благоевград, което е оставено в сила с решение № 9070 от 30.06.2010 г. по адм. д. № 4692/2010 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 9310 от 24.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6563/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искането на Крум Димитров Тренков и Емилия Славчева Тренкова от гр. Сандански за отмяна на влязло в сила решение № 44 от 18.02.2010 г., постановено по адм. д. № 973/2009 г. по описа на Административен съд - Благоевград, което е оставено в сила с решение № 9070 от 30.06.2010 г. по адм. д. № 4692/2010 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. В искането за отмяна се сочи правното основание на чл. 239, т. 1 от АПК. Молителят счита, че представеното писмо изх. № 94-С-2075 от 11.12.2012 г. на кмета на Община Сандански е ново писмено доказателство, което удостоверява обстоятелство, съществувало към момента на издаване на оспорената заповед № ДК-02-БД-96 от 15.10.2009 г. на началника на РДНСК - Югозападен район, сектор Благоевград за премахване на незаконен строеж - двуетажна битова сграда, находяща се в УПИ I и УПИ II в землището на с. Плоски, Община Сандански. Поради това иска отмяна на съдебния акт и връщане на делото за разглеждане от друг състав при съобразяване на новите доказателства. Ответниците началникът на РДНСК, сектор Благоевград и Вела Дмитриевна Пеева не изразяват становища. Върховният административен съд, петчленен състав намира, че искането за отмяна е подадено в сроковете по чл. 240 от АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, то е неоснователно. По смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК може да се иска отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото. Но основание за отмяна по смисъла на цитираната разпоредба могат да бъдат само онези нови писмени доказателства (официални или частни документи), които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната по обективни причини. Законът изисква тези доказателства да не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото не поради виновното поведение на страната или порочни процесуални действия на съда, а поради това, че не са били известни на страната. На следващо място, тези доказателства следва да са от съществено значение за правния спор и при обсъждането им биха могли да обосноват различен правен извод. Отмяната е извънинстанционен способ за проверка на влезли в сила съдебни решения, поради което законодателят изрично е изброил основанията, на които е допустима такава проверка. В случая не е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК. Новите обстоятелства, визирани в правната норма, представляват юридически или доказателствени факти, които са съществували към момента на приключване на делото, но не са били включени във фактическия материал, тъй като не са могли да бъдат известни на страната или поради това, че тя не е могла да се снабди с писмени доказателства за тях. Представеното от молителите писмо изх. № 94-С-2075 от 11.12.2012 г. на кмета на Община Сандански изразява становище на органа по отношение статута на търпимост на незаконния строеж в хипотезата на § 127 от ПЗР на ЗУТ (ДВ, бр. 82/26.10.2012 г.). Въпросът за търпимостта на строежа, предмет на оспорената заповед № ДК-02-БД-96 от 15.10.2009 г. на началника на РДНСК - Югозападен район, сектор Благоевград е изрично коментиран в решението по адм. д. № 973/2009 г. на АС - Благоевград, чиято отмяна се иска, като част от проверката за материална законосъобразност на административния акт. Новопредставеното доказателство по никакъв начин не води доразлично от приетото с крайния съдебен акт правно положение, тъй като установява такова в бъдеще и не е обстоятелство, съществуващо към момента на приключване на устните състезания по съществото на спора. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема молбата за отмяна на съдебния акт на основание чл. 239, т. 1 от АПК за неоснователна по същество, поради което подлежи на отхвърляне. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав