Решение № 26 от 3.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7594/2010 г.

Решение № 26 от 3.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7594/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стефан Георгиев Лазаров, от гр. Пловдив против решение № 607/23.04.2010 г. по адм. дело № 2334/2009 г. на Административен съд - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Пловдив счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. Предмет на контрол от първоинстанционния съд е заповед № ПТ - 77 - 1354/2.11.2009 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, потвърдена с решение № РД-01-226/1.12.2009 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, с която на Стефан Георгиев Лазаров, от гр. Пловдив е отказано отпускане на месечна социална помощ за лекарствени средства и диетично хранене. За да отхвърли оспорването, административният съд е приел, че личният доход на жалбоподателя за месеца предхождащ искането за подпомагане е надвишавал нормативно установения диференциран минимален доход и съгласно чл. 9, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) не са налице изискуемите материалноправни основания за отпускане на социална помощ. По делото е установено, че доходът на Лазаров за месеца предхождащ искането за подпомагане е възлизал на 322.27 лева. Същият съгласно разпореждане на ТП на НОИ - Пловдив от 01.07.2009 г. е формиран от получавана от лицето лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и социална пенсия за инвалидност. Диференцираният минимален доход е изчислен в съответствие с разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от ППЗСП и възлиза на сумата от 91.00 лева. Като лице с трайно намалена работоспособност 80 % Стефан Лазаров получава социално-икономическа защита по Закона за интеграция на хората с увреждания и Правилника за прилагането му под формата на добавка за диетично хранене и лекарствени средства. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ППЗСП право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход. При изложените обстоятелства първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че не са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за отпускане на социална помощ и правилно е потвърдил отказа на административния орган. Предвид така възприетите обстоятелства по делото, законосъобразни са и изводите на съда досежно постановения отказ за предоставяне на правна помощ по Закона за правната помощ (ЗПП). Налице е фактическия състав от хипотезата на чл. 24, т. 1 и т. 2 от ЗПП. Административният съд е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства, съпоставяйки и анализирайки установените обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност и е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с тях, отделяйки спорното от безспорното при вярната им преценка. Отчитайки изхода на спора, законосъобразно е разпределена тежестта за разноските съгласно изискванията на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд. По изложените съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,