Решение № 15311 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9394/2013 г.

Решение № 15311 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9394/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Транскапитал" ООД, гр. София, представлявано от процесуалните си представители адв. Борислав Беев и адв. Георги Стойчев против Решение № 3507/23.05.2013 г., постановено по адм. д. № 10769/2011 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но срещу недопустимо решение. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Интерсиприя" ЕООД против заповед № РД-50-23/14.07.2006 г. на кмета на район "Студентски", Столична община, скоято е одобрено изменение на кадастрален план за кв. 1 на м. "Малинова долина", одобрен със Заповед № РД-50-09-253/18.09.1985 г. на гл. архитект на гр. София, с нанасяне на имот с пл. № 3819. Съдът е прогласил нищожността на процесната заповед като правилно е намерил, че същата не е издадена от компетентен орган. В същото време, обаче, АССГ се е произнесъл по недопустима жалба, тъй като за жалбоподателя не е бил налице превен интерес да оспорва процесната заповед. "Интерсиприя" ЕООД се легитимира като собственик на имота, предмет на процесното изменение с нотариален акт, като в същото време не са представени доказателства и не се установява, че дружеството е записано в КР, изменението на който обжалва. КК и КР са влезли в сила и и се ползват с доказателствената сила по чл. 2, ал. 5 ЗКИР. Кадастърът има действие по отношение на лицата, които са записани по него като собственици и/или носители на вещни права върху имотите. Изменението му засяга само лицата, които черпят права от него и само те имат право да го обжалват- чл. 147, ал. 1 АПК вр. чл. 54, ал. 2 и ал. 1 и § 1, т. 13 ЗКИР. Съществуващи, но неотразени по кадастъра вещни права, не са засегнати от изменението. При определяне на лицата, оправомощени да обжалват изменението, се изхожда единствено от записванията в кадастралния регистър, не и от други доказателства за вещни права, на каквито се позовава жалбоподателят пред първата инстанция. Същият е разполагал с право да поиска нанасяне на данни за притежаваното право на собственост при одобряване на КР, евентуално да го оспори при невписването на такива, но липсват доказателства за това (влязъл в сила административен акт) и КР е влязъл в сила и има действие само по отношение на вписания собственик, но не и спрямо невписания такъв. Последният няма право на жалба срещу изменението, одобрено с оспорената заповед и неговата жалба срещу същия административен акт е следвало да се остави без разлеждане като недопустима - подадена от лице без правен интерес. Произнасяйки се по недопустимата жалба съдът е постановил едно недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а жалбата - оставена без разглеждане. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 3 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав