Решение № 7127 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1280/2021 г.

Решение № 7127 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1280/2021 г., VIII о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба В. В., гр. София, против Решение № 6747 от 26.11.2020 г., постановено по адм. дело № 2534/2020 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № Р-22002219001865-091-001/24.10.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта му изменена с Решение № 86/16.01.2020 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – София, с който на В. В., гр. София, е определено задължение за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху обща годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 11 463, 56 лева, ведно с лихви за забава в размер на 4 050, 99 лева.

Твърди се, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Единствените оплаквания са свързани с неправилното според В. кредитиране от състава на съда на изготвената в хода на ревизията експертиза, относно определяне пазарната цена на процесните идеални части от недвижимия имот, и несъобразяване от първата инстанция с доказателствената тежест в процеса. Твърди се, че цената на придобиването е тази, посочена в нотариалните актове. В подкрепа на тезите си развити подробни доводи в жалбата. Претендира отмяна на обжалваното решение, с отмяна на РА и присъждане на разноски.

Ответникът – Директор на Дирекция "ОДОП" – гр. София, чрез процесуалния си представител юрк. В., оспорва основателността й. Претендира оставя в сила на Решението, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Прокурорът от ВАП дава мотивирано заключение за допустимостта на касационната жалба, като по същество счита същата за неоснователна.

Настоящият касационен състав на Осмо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледани по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на производството пред АССГ е законосъобразността на РА № Р-22002219001865-091-001/24.10.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта му изменена с Решение № 86/16.01.2020 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – София, с който на В. В., гр. София, е определено задължение за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху обща годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 11 463, 56 лева.

За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първостепенният съд е приел следното от фактическа и правна страна:

Ревизионното производство е проведено по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК след констатации за наличие на основания по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 7 ДОПК. Установеността им е обоснована с липсата на декларирани доходи от разпореждането с право на собственост по отношение на разглежданите идеални части от недвижими имот /т. 2/, документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване /т. 5 и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото /т. 7/.

След анализ на представените от В. и събраните в хода на ревизията документи, органите по приходите са съобразили, че с НА за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 65/12.11.2015 г., ревизираният е прехвърлил собствеността върху притежаваните от него 16 % идеални части от недвижим имот, находящ се в гр. София, [улица], на "Астана Строй" ЕООД за сумата от 80 000 евро.

Установено е също така и че въпросните идеални части са придобити от В., както следва:

• С НА за замяна на недвижим имот № 114 от 09.09.2011 г. В. В. е прехвърлил правото на собственост на З. Д. върху притежавания от него недвижим имот, представляващ апартамент в "груб строеж" с идентификатор 68134.4356.173. 3. 45, в замяна на учредено от З. Д. право на строеж за изграждане на имот – Апартамент № 8 Б, находящ се на адрес гр. София, [улица], ведно с 9 % идеални части от поземления имот, находящ се на същия адрес.

• С НА за покупко-продажба на недвижим имот № 48/21.11.2012 г. В. В. е придобил собствеността от Р. Р. по отношение на Апартамент № 3, находящ се в гр. София, [улица], ведно със 7 % идеални части от УПИ XVI-16 на същия адрес, на цена от 55 000 лева.

Прието, че е реализиран доход по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ през 2015 г., който не попада в никоя от хипотезите на чл. 13, ал. 1 б. "а" и б. "б" от ЗДДФЛ, който не е деклариран, респ. обложен с данък.

Пристъпено е към определяне на цената на придобиване на въпросните 16 % идеални части от посочения недвижим имот, за нуждите на определяне размера на облагаемия доход от разпореждането с права на собственост върху недвижимо имущество, по правилото на чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Според органите по приходите цената на придобиване по смисъла на чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ следва да бъде определена по правилото на чл. 33, ал. 6, т. 6 от ЗДДФЛ, а именно "пазарната цена по чл. 10, ал. 4 на имуществото, придобито при замяна - в случаите на продажба/замяна на имущество, придобито при замяна", при съобразяване начина на придобиването на въпросните 16 % идеални части /чрез замяна, респ. чрез покупко продажба, но при общо посочената цена в коментирания НА № 48/21.11.2012 г. /.

За целта са назначили експертиза по реда на чл. 60 ДОПК. Вещото лице е приложило метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци, съгласно чл. 3, т. 1 от Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени и § 1, т. 10, б. "а" от ДР на ДОПК. Въз основа на този метод, експертът е определил конкретно пазарна цена, както следва: за 9 % идеални части от поземлен имот, находящ се в гр. София, район "Красно село", [улица], с площ по скица 259 кв. м, представляващи 23, 31 кв. м. към 09.09.2011 г. в размер на 31 316 лева с ДДС, за 7 % идеални части от поземлен имот находящ се в гр. София, район "Красно село", [улица], с площ по скица 259 кв. м, представляващи 17, 92 кв. м. към 21.11.2012 г. в размер на 24 075 лева с ДДС.

При тези установявания размерът на годишната данъчна основа за 2015 г., съгласно изменителното решение на Директор на "ОДОП"– гр. София е определен като сбор от получени доходи от трудови правоотношения в размер на 23 667, 71 лева (който не е спорен) и получен реализирания доход от продажба на 16 % идеални части от недвижимия имот, находящ се в гр. София, [улица]. При продажна цена в размер на 156 466, 40 лева (възприета е цената по НА) и обща цена на придобиване в размер на 55 391 лева, и при положение че полученият от продажбата доход не попада в кръга на необлагаемите доходи по чл. 13, ал. 1, т. 1, б. "а" и "б" от ЗДДФЛ, е прието, че от разликата между продажната и придобивната цена на основание чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ следва да се приспаднат 10 на сто разходи, при което е формиран облагаем доход от продажбата на недвижимо имущество в размер на 90 967, 86 лева. Като краен резултат Директорът на Дирекция "ОДОП" – гр. София е определил обща данъчна основан по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер 114 635, 57 лева, съответно дължим данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер общо на 11 463, 56 лева, от които авансово внесен по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ данък в размер на 2 366, 77 лева, и данък за довнасяне в размер на 9 096, 79 лева, ведно с прилежащи лихви за забава.

В хода на съдебното производство въпреки, изричните указания, дадени с разпореждането за насрочване на делото към оспорващия и изрично дадената му възможност в проведеното открито съдебно заседание да постави въпроси към поисканата и то съдебно-счетоводна експертиза, В. не е предприел последващи процесуални действия.

След анализ на събраните доказателства, първоинстанционният съд е приел съобразно предмета на правния спор с който е бил сезиран, че безспорно е установено, че ревизираният е реализирал доходи от продажба на недвижимо имущество през 2015 г., който не е бил деклариран, респ. обложени с данък.

По въпросът за цената на придобиване на разглежданите 16 % ид. части, във връзка с приложение правилото на чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ за определяне размера на облагаемия доход съдът е кредитирал заключението, изготвено в хода на ревизионното производство.

Като краен резултат с постановения съдебен акт, предмет на касационен контрол, е постановено отхвърляне на жалбата.

След като прецени наведените в касационните жалби доводи, и въз основа на служебната проверка за допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК и правилото на чл. 220 от АПК, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната инстанция счита, че решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно поради следните аргументи.

Правилно и законосъобразно е прието че през 2015 г. В. е реализиран паричен доход по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ, облагаем съгласно правилото на чл. 12 от ЗДДФЛ, чиято данъчна основа следва да бъде определена по правилото на чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ, да участва при формиране на общата данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и да бъде облажен с данък по чл. 48, ал. 1 от същия закон.

Правилно е прието, е че доходът не попада в изключенията на чл. 13, ал. 1, т. 1, б. "а" или б. "б" от ЗДДФЛ, а и такова възражение не се поддържа от касатора.

Що се касае до спорния въпрос по приложението на чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ – всъщност касателно цената на придобиване на прехвърленото имущество /16 % процента идеални части от недвижимия имот/, то следва да се приеме, че тя правилно е формирана като е кредитирана пазарната цена на посоченото недвижимо имущество към датата на придобиването, изчислена в заключението на назначената в хода на ревизията експертиза.

Неоснователни са възраженията на касатора за това, че цената на придобиване била посочена в нотариалните актове.

Придобиването на 9 % ид. части от ПИ с НА № 114 от 09.09.2011 г. от В. е в условията на "замяна", т. е. цена в смисъла на конкретна парична престация не е посочена, поради което и по правилото на чл. 33, ал. 6, т. 6 от ЗДДФЛ в тези случаи цената на придобиване е всякога "пазарната цена, изчислена по правилото на чл. 10, ал. 4 от ЗДДФЛ".

При придобиването на останалите 7 % идеални части от ПИ с НА № 48/21.11.2012 г. също не е посочена конкретен размер на паричната престация, съставляваща реално платената от приобретателя цената именно на коментираните идеални части от недвижимия имот.

Неоснователни са и възраженията на касатора относно начина на изготвяне на експертизата.

Експертните изводи относно формираната пазарна стойност на коментираните идеални части към датата на придобиването им са съобразени с § 1, т. 10 от ДР на ДОПК и начините на прилагане на посочените методи, регламентирани в Наредба Н-9 от 14.08.06 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени, издадена от Министъра на финансите, обн. ДВ, бр. 70 от 29.08.2006 г. Използван е методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци, съгласно чл. 3, т. 1 от Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени и § 1, т. 10, б. "а" от ДР на ДОПК, като конкретно са цитирани от експерта параметрите, използвани за оценката чрез посочения метод.

Следва да се посочи, че органите по приходите са се справили с възложената им доказателствена тежест, съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, като поради процесуалното бездействие на оспорващия, същият не е провел пълно насрещно доказване относно някаква, различна от така възприетата пазарна цена, като в случая както правилно му е указал съда с разпореждането от 27.07.2020 г. доказателствената тежест е изцяло за него при конкретните факти по делото.

Или законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че през данъчната 2015 г. В. е получил паричен доход от продажбата на недвижимо имущество. При формиране на данъчната основа за този дохода законосъобразно е съобразена разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ, като е намалена положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на имуществото /последната не е спорна/ с 10 на сто разходи.

При правилно съобразяване данните на реализирани и доходи от трудова дейност през същия отчетен период е изведен и законосъобразен извод, че общата данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ е в размер на 114 635, 57 лева, респ. че дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015 г. е в размер на 11 463, 56 лева, от които авансово внесени по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ 2 366, 77 лева, или дължим данък за довнасяне, произтичащ именно от разпореждането са права на собственост по отношение на идеалните части от недвижимия имот, в размер на 9 096, 79 лева, дължим ведно с лихви за забава, като е установено с изменения с Решението на Директор на Дирекция "ОДОП" – гр. София Ревизионен акт.

Или като правилно и законосъобразно и нестрадащо от релевираните в касационна жалба пороци, решението следва да бъде оставено в сила.

По въпросът за разноските.

При този изход на спора и своевременно сторената претенция за разноски от страна на процесуалния представител на ответника по касация, В. следва да бъде осъден да заплати в полза на НАП сумата от 993 лева, дължимото за касационната инстанция юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК във вр. с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На касатора разноски не се дължат предвид крайния изход от касационния контрол.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1 предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение