Решение № 9187 от 1.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16488/2013 г.

ВАСIII отделение01.07.2014 г.докладчик Таня Куцарова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 512 от 01.11.2013 г., постановено по адм. д. № 327 по описа за 2013 г. на Административен съд - Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9187 от 1.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16488/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на директора на ОД на ДФ"Земеделие" гр. Велико Търново против решение № 512 от 01.11.2013 г., постановено по адм. д. № 327 по описа за 2013 г. на Административен съд - Велико Търново. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба Васил Георгиев Василев оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Велико Търново е отменил заповед № 030040-РД/16 от 01.02.2013 г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - гр. Велико Търново, с която на ответника по касационната жалба е отказано изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор за отпускане на финансова помощ № 04/112/03061 от 19.10.2009 г. Съдът е приел, че оспореният административен акт незаконосъобразен, тъй като, макар и издаден от компетентен орган, действащ в рамките на нормативно предоставени правомощия и изискуемата форма, е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението на Административен съд - Велико Търново е валидно, допустимо и правилно, при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон и нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно и в съответствие с установените по делото факти съдът е приел, че със заявление № 04/112/03061 от 18.02.2009 г., касационната жалбоподателка е заявила, че желае подпомагане по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., към което е приложен бизнес план, заверено копие от личната карта, удостоверение с номера на банковата сметка, удостоверение за липса на задължения от ТД на НАП, анкетна карта за регистрация на земеделски производител с приложения, справка-декларация, други документи, както и договор от 24.10.2008 г. /вписан на същата дата в вх. № 5250 на Служба по вписванията - Г. Оряховица/, за аренда на земеделски земи с обща площ 42,093 дка. Жалбоподателят е регистриран с уникален регистрационен номер /УРН/ 397139 в Интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/. Съгласно данните посочени в заявлението и в приложенията към него, към момента на подаване на заявлението, площта на земята в земеделското стопанство е общо 42,10 дка, определена за засяване с различни видове растителни култури, като изчисленият от експертите на РА икономически размер на стопанството е 2,92 икономически единици. Заявената към този момент от В. налична и използвана земеделска земя е имот № 037007 с площ 8,804 дка, имот № 077009 с площ 11,289 дка, имот № 110009 с площ 11,299 дка и имот № 114020 с площ 10,701 дка. След извършване на административни проверки на съдържащите се в заявлението данни за земеделските земи, вкл. в Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, като регистър на ИСАК, от ДФ "Земеделие" е установено, че съобразно заявените условия, е допустимо бенефициентът да бъде безвъзмездно подпомаган по мярка 112. Между разплащателната агенция и страната е сключен Договор № 04/112/03061 от 19.10.2009 г., за безвъзмездно подпомагане в размер на 48 892,00 лв., като съгласно т. 2.2. - т. 2.4. от договора помощта се изплаща на два етапа по 24 446,00 лева. Съгласно уговореното, второто плащане в размер на 24 446,00 лв. се изплаща при нарастване на икономическия размер на стопанството минимум с 5 икономически единици, чрез извършване от ползвателя на всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана, в срока, определен с т. 3.1. от договора - до 19.10.2012 г. Между страните не се спори и от административната преписка се установява, че от ДФ "Земеделие" е извършено първото плащане по договора. На 19.11.2012 г. от В. Г. В. е подадена заявка за второ плащане, ведно с приложени документи, между които договор за аренда на земеделски земи - шест имота с обща площ 42,358 дка. В резултат от заявката е постановена обжалваната в настоящото производство заповед за отказ за второ плащане по договора. Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила. Обосновани са изводите, че въпреки, че в процедурата по разглеждане на искането за второ плащане са представени писмени доказателства, с цел установяване на обстоятелството, че земите по арендния договор от 12.02.2009 г. през стопанската 2008/2009 г. не са били ползвани и поради това не са включени при първоначалното деклариране размера на земеделското стопанство. Тези доказателства не са били обсъдени от административния орган не са взети предвид при произнасянето му. По този начин актът, приключващ административната процедура се явява издаден без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за признаването или отхвърлянето на претендираното от заявителя право. Правилни и в съответствие с доказателствата са изводите, че от доказателствата по делото, вкл. протоколите от проверки по документи във връзка със заявката и контролния лист от извършената през м. август 2012 г. проверка на място по уведомление за промени в земеделските култури се установява, че бенефициентът е изпълнил договорените с разплащателната агенция дейности и инвестиции, съгласно одобрения проект, както и че икономическият размер на стопанството му е нараснал от 2,92 на 8,27 икономически единици, т. е. с повече както от договорените минимум 3 ИЕ, така и от нормативно установените 4,5 ИЕ. С оглед изложеното, не се установяват твърдените в касационната жалба касационни основания, поради което касационната жалба се явява неоснователна, о обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

1