Решение № 4763 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8613/2011 г.

Решение № 4763 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8613/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Криси" ЕООД моли да бъде отменено решение № 547/5.04.2011 г. по адм. д. № 1913/2010 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 161000766/23.06.2010 г. на ТД на НАП - Пловдив, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит 12 942 лв. с лихви като неправилно. за периода. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния и процесуалния закон. Част от лихвите били погасени по давност. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде уважена. Ответникът по касационната жалба - директорът на ДОУИ - Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. По съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административния съд е отхвърлил жалбата против РА № 161000766/23.06.2010 г. на ТД на НАП - Пловдив, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит 12 942 лв. с лихви за периода м. 11.2006 г., м. 03.2007 г. по фактури на "Комерс - 57" ЕООД и за периода м. 01.2008 г. по фактура на "Новисс" ЕООД на основание чл. 65, ал. 4, т. 4, чл. 64, ал. 1, т. 2 и чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) за фактурата от 2006 г., тъй като не са представени поискани доказателства за осъществяване на доставката и начисляване на данъка, и на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС за фактурите от 2007 г., тъй като фактурираните доставки не са осъществени. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните и е достигнал до обоснован извод за неоснователност на жалбата против РА. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Законосъобразно съдът е приел, че не може да се признае право на приспадане на данъчен кредит по фактурите на "Комерс - 57" ЕООД, тъй като не е установено осъществяване на доставките по двете фактури от м. 11.2006 г. и м. 03.2007 г. Лицата, подписали стоковата разписка за приел и предал автомобилните части, не е установено да са в трудови или граждански правоотношения с доставчика и получателя на частите, поради което не е установена относимост на стоковата разписка към спорните по делото въпроси и реално предаване на родово определените вещи по фактурата. Фактурата от м. 11.2006 г. не е отразена в дневника за продажби на доставчика, поради което в РА обосновано е прието, че не са налице условията на чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.) за признаване на данъчния кредит, тъй като данъкът не е начислен от доставчика. Правилен е изводът на съда, че не е установено настъпването на данъчно събитие по фактурата на "Новисс" ЕООД. за извършен ремонт на шлицфрезова машина и вътрешен шлайф. За извършване на услугата е представен констативен протокол, подписан за предал и приел от неизвестни лица и съдът обосновано е приел, че не е установено осъществяване на фактурираните услуги. В жалбата до административния съд дружеството е поддържало, че част от определените в РА лихви са погасени поради изтекла 3-годишна давност. Съдът е пропуснал да изложи мотиви, но е отхвърлил жалбата против РА и в частта, с която са определени лихвите. Допуснатото процесуално нарушение не е съществено, тъй като решението в тази част е законосъобразно и допуснатото процесуално нарушение не е опорочило изводите на съда. По чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК вземането за лихви за данъчни задължения е публично задължение. По чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните задължения се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. По чл. 171, ал. 1 ДОПК вземането за лихви върху неплатени в срок данъчни задължения като публично задължение се погасява с изтичането на 5-годишен давностен срок. Ревизията е започнала на 12.03.2010 г., към която дата 5-годишният давностен срок не е изтекъл за определените лихви по фактурата от м. 11.2006 г., нито за лихвите по останалите фактури. Със започване на ревизионното производство давността е спряла на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 и 4 ДОПК и е прекъсната с издаване на РА на основание чл. 172, ал. 2 ДОПК. Съдът правилно е отхвърлил жалбата в частта за погасяване на лихвите по давност. Неоснователен е и доводът за допуснати съществени процесуални нарушения от съда. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е достигнал до обоснован извод за неоснователност на жалбата против РА. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника в писмената защита за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от съда. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,