Решение № 15908 от 12.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12201/2012 г.

Решение № 15908 от 12.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12201/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "ЕВН България Електроснабдяване" АД - гр. Пловдив чрез процесуалния си представител адв. Лора Георгиева срещу решение № 10500/17.07.2012 г., постановено по адм. дело № 9563/2010 г. по описа на Върховния административен съд, V отделение, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против мълчалив отказ на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) да утвърди цени на електрическа енергия и е прекратено производството в тази му част. Със същото решение е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № Ц-030/28.06.2010 г. на ДКЕВР за утвърждаване цени на електрическата енергия, считано от 1.07.2010 г. в частта му по Раздел IV, т. 8 и т. 8.1. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът е оставил без разглеждане жалбата срещу мълчаливия отказ на ДКЕВР да утвърди заявени цени на електрическа енергия със заявление № Е-13-49-3/31.03.2010 г. Неправилно съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 21, т. 6, чл. 30, ал. 1 и чл. 32, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) въз основа на които е прието, че ДКЕВР разполага с правомощия да откаже за утвърди заявените й от дружеството цени и да определи сама крайния им размер, а според касатора такива правомощия комисията няма. В частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение на ДКЕВР, касаторът се оплаква, че тъй като не е налице утвърждаване на цените на електрическа енергия, то комисията сама е определила тези цени, което било в пълно противоречие със законовата процедура за образуване на цени на ел. енергия. В голямата си част касационната жалба представлява повторение на първоинстанционната жалба и е насочена към пороците на решението на ДКЕВР, а не на съда, чийто съдебен акт се обжалва пред настоящия петчленен състав. Касаторът твърди, че от ДКЕВР не била спазена установената форма за издаване на индивидуален административен акт, тъй като има само позоваване на общи разпоредби от ЗЕ, а възраженията на дружеството не били обсъдени. Излагат се оплаквания за допуснати от комисията съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на обжалвания акт, като неправилно съдът приел, че такива не са допуснати. По същество касаторът сочи оплаквания, свързани с определяне на цените, тъй като неправилно съдът е счел, че е спазена формулата за изчисление на необходимите приходи, предвидена в чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "б" от Наредба за регулиране цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ), въпреки наличие на данни за противното. Относно показателите за качество, касаторът възразява, че не е обърнато внимание от съда, че ДКЕВР в решението си не е упоменал нито като стойност, нито като начин на изчисление, което е установено и от вещото лице Попова по съдебно-икономическата експертиза. Всички съображения, относно оплакванията на касатора са подробно изложени в касационната жалба, в която е направено и искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Представени са и писмени бележки от адв. Лора Георгиева, която в съдебно заседание поддържа касационната жалба. Ответникът по касационната жалба ДКЕВР - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Славов я оспорва по подробно изложени доводи в представеното писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура е на становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд - тричленен съдебен състав на ВАС, V отделение е бил сезиран с жалба от "ЕВН България Електроснабдяване" АД - гр. Пловдив с жалба против мълчалив отказ на ДКЕВР да утвърди цени на електрическа енергия, както са образувани и заявени от дружеството със заявление № 13-49-3/31.03.2010 г. Оспорено е и решение № Ц-030/28.06.2010 г. на ДКЕВР за утвърждаване на цени на електрическа енергия, считано от 1.07.2010 г. в частта му по Раздел IV, т. 8 и т. 8.1. По жалбата срещу мълчаливия отказ. Съдът е приел, че "ЕВН България Електроснабдяване" АД - гр. Пловдив е направил искане със заявление № Е-13-49-3/31.03.2010 г. за утвърждаване на цени за снабдяване с електрическа енергия за третия ценови период от втория регулаторен период. Съдът е обсъдил, че по това заявление ДКЕВР е започнала процедура, като е изготвен доклад от директорите на дирекции "Електроенергетика", "Икономически анализи и работа с потребители" и "Правна" на комисията. Установено е от съда, че на закрито заседание на 26.05.2010 г. ДКЕВР е приел този доклад и е насрочил открито заседание на 1.06.2010 г., на което е разгледан доклада и е насрочено закрито заседание за 7.06.2010 г. за приемане на проект за решение относно утвърждаване цени на електрическата енергия, считано от 1.07.2010 г., както и е насрочено на 11.06.2010 г. обществено обсъждане на проекта за решение. Проведено е още едно закрито заседание на 28.06.2010 г., на което са взети предвид изготвените доклади, становища, данните от общественото обсъждане и възраженията на заинтересованите страни, след което е прието решение № Ц-030/28.06.2010 г., с което считано от 1.07.2010 г. са утвърдени цени на електрическа енергия, като с Раздел IV, т. 8 и т. 8.1, които са оспорени пред съда са утвърдени необходимите годишни приходи за третия ценови период на дружеството-жалбоподател в размер на 669 246 000 лв., прогнозни количества електрическа енергия за третия ценови период - 6 924 491 Мвтч, цени без ДДС, по които дружеството продава електрическата енергия на битови потребители и предприятия с по-малко от 50 души нает персонал и с годишен оборот до 19,5 млн. лв. Въз основа на това първоинстанционният съд е приел, че не е налице мълчалив отказ на комисията по заявление за утвърждаване на цени № Е-13-49-3/31.03.2010 г. В тази част обжалваното решение е правилно. Няма спор между страните по делото, че касаторът е поискал от ДКЕВР да се произнесе по утвърждаване цените на електрическата енергия, считано от 1.07.2010 г. за третия ценови период от втория регулаторен период. Осъществена е предвидената в Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия процедура по изготвяне на доклад от експерти, изготвяне и приемане на проект за решение, обществено обсъждане на същия проект и издаване впоследствие и решение по заявлението, което в случая е решение № Ц-030/28.06.2010 г. за утвърждаване цените на електрическата енергия, считано от 1.07.2010 г. В този смисъл законосъобразни са изводите на съда, подкрепени и от целия доказателствен материал, че е налице изрично произнасяне на ДКЕВР с решение по заявление за утвърждаване на цени на дружеството, поради което не е формиран мълчалив отказ, годен за обжалване. По законосъобразността на решение Ц-030/28.06.2010 г. на ДКЕВР. Няма спор, че "ЕВН България Електроснабдяване" АД - гр. Пловдив има лицензия за обществено снабдяване на електрическа енергия и има качеството на краен снабдител. Основното оплакване на касатора е, че ДКЕВР няма правомощия да определя цените на електрическа енергия, а само да утвърждава или отказва предложените от енергийните дружества цени. Това оплакване е неоснователно. ДКЕВР има регулаторна функция, а не регистрираща, поради което при заявени от енергийните дружества цени на електрическа енергия, комисията извършва проверка на представените със заявлението документи и извършва изчисленията съобразно нормативното изискване на чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "б" НРЦЕЕ, тъй като няма спор по делото, че методът по който се определят цените на електрическата енергия на касатора е "горна граница на приходите", като правилно съдът е отразил, че този метод е свързан с качественото и ефективно управление на енергийното дружество. При този метод комисията утвърждава необходимите приходи на енергийното предприятие за първата година от регулаторния период и ги изменя в края на всяка година от регулаторния период с индекс на инфлация за предходен отчетен период съобразно нейното влияние върху утвърдените разходи с коефициент за подобряване на ефективността "Х" за съответната година от регулаторния период и с фактор Z. Фактор Z представлява абсолютната стойност на разликата между прогнозни и отчетени разходи за предишен ценови период; в случаите, когато прогнозните разходи са по-високи от отчетените, необходимите приходи се намаляват за следващия ценови период, и обратно - когато отчетените разходи са по-високи от прогнозните, необходимите приходи се увеличават с тази сума за следващия ценови период. Корекцията пък със Z се прави само за разлики в разходите за покупка и продажба на електрическа енергия, както и за разлика в разходи, предизвикани от промяна в броя на потребителите. Установено е по делото, както и от заключението на съдебно-икономическата експертиза на Веселина Попова, че с решение № Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР на дружеството-касатор са утвърдени цени за първия ценови период от втория регулаторен период. С решение № Ц-23/25.06.2009 г. са утвърдени цени за втория ценови период. С оспореното пред първоинстанционния съд решение № Ц-030/28.06.2010 г. са утвърдени цени за третия ценови период от втория регулаторен период. Това означава, че след постановяване на решението за първия ценови период, когато са утвърдени необходимите приходи на дружеството за първата година, то за всяка следваща година от регулаторния период ДКЕВР ги изменя, но това изменение не се извършва субективно, а по определена формула. Необходимите приходи от своя страна са само обоснованите приходи по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на НРЦЕЕ, поради което ДКЕВР се е съобразила само с тези приходи. Посочената формула е регламентирана в чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "б" НРЦЕЕ и тя е НПt = НП (t - 1). (1 + И - Х)t +/ - Z, където: НПt са необходимите годишни приходи на енергийното предприятие за съответния ценови период от регулаторния период, подлежащи на утвърждаване от комисията; И е индексът на инфлация за предходен отчетен период съобразно нейното влияние върху разходите на предприятието; t - съответната година от регулаторния период; X - коефициентът за подобряване на ефективността; Z - абсолютната стойност на разликата между прогнозни и отчетени разходи за предишен ценови период. Именно по тази формула са определени цените на електрическата енергия за третия ценови период на втория регулаторен период. В експертизата изрично е посочено, че в началото на 2010 г. ДКЕВР е осъществила текущо наблюдение и е извършила регулаторен преглед на производителите на електрическа енергия - НЕК и ЕСО, като за резултатите от този преглед и за корекциите на цените на електроразпределителните дружества и крайните снабдители за третия ценови период от втория регулаторен период е бил съставен доклад на директорите на три дирекции от ДКЕВР и той е приет с решение на комисията с решение по протокол № 76/26.05.2010 г. Основните ценообразуващи елементи са определени с решението за първия ценови период, поради което за втория и процесния трети ценови период ДКЕВР е извършила корекции. Обстоятелството, че комисията не се е съгласила изцяло с предложените от касатора цени не опорочава нейния акт. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че в оспореното пред съда решение ДКЕВР въз основа на подробен анализ, вследствие процедурата, предвидена в ЗЕ и НРЦЕЕ е утвърдила цените на база ценообразуващите елементи съгласно информацията, съдържаща се в заявлението на енергийното дружество, поради което годишните приходи от третия ценови период от втория регулаторен период са в размер на 669 246 хил. лв., като утвърждаването на цените е станало по посочената формула. При постановяване на решението си първоинстанционният съд правилно се е съобразил, че цените за продажба на електрическа енергия от крайните снабдители се образуват като отношение на разпределените по групи потребител, нива на напрежение и зони в денонощието, като се коригират с необходимите годишни приходи и прогнозираните за периода количества електрическа енергия - 6 924 491 хил. МВтч., като с последното ДКЕВР е приела заявените от касатора количества и това са утвърдените за първата година от втория регулаторен период. Въз основа на изложеното след като е установено по делото, че направените от ДКЕВР корекции на цените за третия ценови период са чрез извършване на оценка и анализиране на отчетната и прогнозната информация, заложена в заявлението на касатора, обосновка на необходимите приходи на енергийното дружество при спазване на формулата, по която се изчислява и определението на приложения от комисията метод "горна граница на приходите", то правилно и първоинстанционният съд е достигнал до извода за законосъобразност на оспорения административен акт. Настоящият съдебен състав изцяло подкрепя мотивите на решаващия съд, че при извършване на годишните корекции по време на регулаторния период, а в случая това е третия ценови период на втория регулаторен период не се извършва разглеждане на каквито и да било разходи по видове, а само се коригират утвърдените от предходния период (втори ценови период). Затова правилно е прието в обжалваното съдебно решение, че ДКЕВР не е извършила нарушение на материалния закон утвърждавайки цените за третия ценови период само по ценообразуващите елементи, регламентирани във формулата по чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "б" НРЦЕЕ. Относно посоченото от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза различие по заявените цени и утвърдените от ДКЕВР съдът счита, че в оперативната самостоятелност на комисията като регулаторен орган е да определя различните коефициенти по посочената формула. В този смисъл контролът, който съдът е задължен да извърши дали са спазени процедурите по издаване на решението на регулаторния орган и спазени ли са изискванията на ЗЕ и НРЦЕЕ, но не и да обсъжда отделните коефициенти и начина на прилагането им от комисията. Досежно оплакването за кръстосано субсидиране нееднократно в съдебната практика на ВАС е посочвано, че увеличаването на цената за стопански потребители при едновременно намаление на цените за битови потребители не води до извод, че е налице кръстосано субсидиране и в този смисъл съдът не възприема изразеното становище в съдебно заседание на 27.02.2012 г. на вещото лице Попова, че е налице кръстосано субсидиране (вж. решения по адм. дело № 9501/2010 г. на ВАС, V отделение, № 8618/2008 г., петчленен състав на ВАС, Втора колегия, № 10354/2011 г. на ВАС, IV отделение, № 16222/2011 г. на ВАС, петчленен състав на Първа колегия). Кръстосаното субсидиране като дефиниция се съдържа в т. 31 от § 1 от ДР на ЗЕ и представлява включването в цените за група потребители на по-голям размер разходи от необходимите за индивидуалното й снабдяване или на по-малък размер разходи от допълнителните разходи, които предизвиква съвместното й снабдяване с останалите групи. В заключението си вещото лице е посочило само какво означава кръстосано субсидиране, но не е посочила в него в какво точно се изразява кръстосаното субсидиране между отделните потребители в конкретния случай. Разликата в цените между различните потребители (стопански и битови) не обосновава винаги наличие на кръстосано субсидиране. По направеното възражение в писменото становище на процесуалния представител на ДКЕВР, че касаторът няма правен интерес от обжалване на решението на съда, тъй като действието на оспореното решение на ДКЕВР № Ц-030/28.06.2010 г. е изчерпано, поради това, че въпросът за цените на касатора е уреден с решение № Ц-17/28.06.2012 г. в сила от 01.07.2012 г., настоящият съдебен състав счита, че е неоснователно. Няма данни за това, че посоченото решение е влязло в сила, а се сочи висящо дело № 9607/2012 г., по което няма постановено решение. Дори това решение да е влязло в сила, това обстоятелство не прегражда обжалването на последващите решения на комисията за следващи ценови периоди. В този смисъл възражението е неоснователно, касационната жалба е процесуално допустима и затова беше разгледана по същество от ВАС, петчленен състав на Първа колегия. Въпреки изхода на делото на ДКЕВР не се присъждат разноски, тъй като такива не са поискани, а и няма данни такива да са направени за касационното съдебно производство. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и при извършената проверка от касационната инстанция не установи да са допуснати сочените от касатора нарушения, водещи до неговата отмяна. Решението на първоинстанционния съд како правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,