Решение № 12918 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11314/2015 г.

Решение № 12918 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11314/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "4 Джи Ком" ЕАД, чрез процесуалния си представител, против Решение № 8741/15.07.2015 г., постановено по адм. д. № 11875/2014 г, по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Решение № 504/31.07.2014 г, на Комисия за регулиране на съобщенията /КРС/. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - КРС, чрез процесуалния си представител, намира за неоснователна подадената касационна жалба. Подробни съображения излага в представеният по делото отговор на касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на "4 Джи Ком" ЕАД срещу решение № 504/14.07.2014 г, на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на основание чл. 117, ал. 1, т. 3 и ал. 6 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) е отнето издаденото на "4 Джи Ком" ЕАД разрешение № 01758/15.12.2011 г, за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - в обхват 1800 MHz за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез мобилна наземна мрежа с национално покритие. Съдът е приел, че оспореното решение на Комисията за регулиране на съобщенията е постановено от компетентен орган, в законен състав в съответствие с изискванията на закона, поради което се явява законосъобразно, като е отхвърлена жалбата на дружеството като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за липса на отменителни основания спрямо оспореното решение на КРС е законосъобразен. С оспореното Решение № 504/31.07.2014 г. е прието, че дружеството има финансови задължения за периода 15.12.2011 г. - 30.09.2014 г., включващи еднократна такса за издаване на разрешението; годишни такси за ползване на ограничения честотен ресурс, които не са платени за период повече от две години. Атакуваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в законен състав, в съответствие с изискването на чл. 22, ал. 1, вр. чл. 35, ал. 5 ЗЕС. Видно от приложеният Протокол № 40 от заседание на Комисията на 31.07. 2014 г., на заседанието са присъствали трима от петимата членове на КРС, решението е взето с единодушие. Протоколът е подписан и от тримата присъствали членове на Комисията, поради което е налице както изискуем кворум, така и необходимото обикновено мнозинство при взимане на решенията, съобразно чл. 35, ал. 5 ЗЕС. Правилни са изводите на съда, че адресатът на разрешението не е плащал нито еднократната такса за издаване на разрешението по чл. 139, ал. 2, т. 1 ЗЕС, нито годишните такси, дължими от дружеството по чл. 140, т. 1 ЗЕС през периода до постановяване на административния акт. По силата на чл. 11, ал. 2 от Тарифата за таксите, събирани от КРС, таксата за издаване на разрешение за ползване на ограничен честотен ресурс се дължи при издаване на разрешението. Тази такса не е платена и за нея е издаден АУПДВ № 1/01.03.2012 г. Дружеството не е заплатило и годишните такси за ползване на индивидуално определен честотен ресурс, за събиране на които е издаден АУПДВ № 22/30.04.2014 г. за периода 2012 г., 2013 г. и две от дължимите вноски за 2014 г., съгласно споразумението между регулатора и дружеството за заплащане на годишната такса на четири тримесечни вноски. Но макар да е уговорена като платима на четири отделни вноски, таксата по чл. 140, т. 1 ЗЕС е годишна, поради което неплащането й за цялата година съставлява едно нарушение. За да има нарушение по чл. 117, ал. 1, т. 3 ЗЕС, вр. с § 1, т. 64 от ДР на ЗЕС следва в двугодишен срок да са извършени три или повече административни нарушения на този закон или на актовете по прилагането му от страна на дружеството-адресат на разрешението за ползване. Считано от датата на възникване на задълженията - 15.12.2011 г., дружеството не е заплатило годишни такси за ползване на ограничения честотен ресурс за 2012 г. и 2013 г, както и таксата за издаване на разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, дължима от момента на издаване на разрешението. Прието е, че жалбоподателят не е изпълнил условията по издаване на разрешението, част от които условия е и задължението за заплащане такса за издаване на разрешението. Съгласно чл. 147 ЗЕС, размерът на таксите, сроковете и начинът на плащането им се определят с Тарифа за таксите, които се събират от КРС, приета от Министерския съвет. По силата на чл. 2, ал. 7 от Тарифата, за 2011 г. "4 Джи Ком" ЕАД дължи такса за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, която такса е различна от годишната такса за ползване на честотния ресурс. Съгласно чл. 11, т. 1 от Тарифата таксата се дължи от издаване на съответното разрешение, а заплащането й, както изрично е уговорено между страните - т. 1 от Приложение № 3 към Разрешение № 01758/15.12.2011 г., представлява поето от предприятието задължение по смисъла на чл. 106, т. 9 ЗЕС. Уговореният срок за плащане на таксата е при издаване на разрешението Правилно съдът е приел че административният акт не страда от пороци, водещи до неговата незаконосъобразност, поради което подадената от "4 Джи Ком" ЕАД жалба е отхвърлена като неоснователна. Решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав - Втора колегия