Решение № 12660 от 15.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6656/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 404 от 29.05.2023 г., постановено по адм. дело 237/2023 г. Административен съд (АС) Хасково е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК 429 - 0116771 от 21.12.2022 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности Пловдив, в Главна Дирекция Фискален контрол в Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), и в полза на търговеца са присъдени разноски в размер на 350,00 лева, представляващи съдебни разноски по делото. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началника на отдел Оперативни дейности Пловдив, в Главна Дирекция Фискален контрол , при ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт С. Хаджииванова. В същата се прави оплакване, че решението на АС Хасково е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и при необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Хасково , и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорената заповед за налагане на ПАМ. Претендира се присъждане на деловодни разноски за две съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба ЕТ Д. Димитров Г , [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр.Димитровград , [адрес], представляван от Д. Димитров, чрез процесуалния му представител адв. М. Филипова , оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендират се сторените разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд Хасково е отменил по жалба на ЕТ Д. Димитров Г , [ЕИК], Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК 429 - 0116771 от 21.12.2022 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. Пловдив в Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), с която на основание чл.186,ал.3 във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) на дружеството е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект маси 32 и 33 в сектор Г -2 на неделен общински пазар Димитровград, стопанисван от ЕТ Д. Димитров Г и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаване на оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка запечатване на търговски обект. Прието е, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След това съдът е пристъпил към обсъждане на материалната законосъобразност на мярката. Съдът е приел, че от доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че търговецът е допуснал нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, изразяващо се в това че при при извършена контролна покупка от търговския обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - маси 32 и 33, находящи се в сектор Г 2 на неделен общински пазар Димитровград, не е издадена фискална касова бележка (ФКБ) от монтирано и работещо в обекта фискално устройство (ФУ), нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки - хипотеза на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС във вр. с чл.3,ал.1 от Наредба Н . 18/13.12.2006г. на министъра на финансите. Посочено е, че в такава хипотеза административният орган е длъжен да издаде заповед за налагане на ПАМ, но определения със заповедта срок на същата от 14 дни е определен в нарушение на закона. Изложени са мотиви, че размерът на срока е бланкетно определен, без ясни мотиви, както и че същият е несъразмерен на допуснатото нарушение. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, което обуславя необходимостта от нейната отмяна. Решението на Административен съд Хасково е правилно като краен резултат. Основните оплаквания в касационната жалба на началника на отдел Оперативни дейности гр. Пловдив при ЦУ на НАП са за неправилност на решението на административния съд поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Според касатора неправилно административният съд е приел оспорената заповед за незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Навеждат се аргументи, че при издаване на заповедта е спазено изискването за мотивиране на същата, а срокът за налагането ѝ е съразмерен и съобразен с: тежестта на извършеното нарушение, характеристиките на обекта - местонахождение и площ, видът на извършваната дейност, размерът на намерената в касата фактическа наличност. Посочва се също така, че постановената заповед за налагане на ПАМ е в съответствие и с преследваната от закона цел. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: С отговора по касационната жалба ответникът по касация представя заповед за отмяна на запечатване ФК ЗОЗ 69/22.05.2023г., издадена от началник на отдел Оперативни дейности гр. Пловдив, Главна Дирекция Фискален контрол п при ЦУ на НАП. Същата е издадена основание чл.187,ал.4 ЗДДС и с нея спрямо ЕТ Д. Димитров Г , [ЕИК] е прекратено изпълнението на наложената със Заповед ФК 429 - 0116771 от 21.12.2022 г. принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - маси 32 и 33 в сектор Г -2 на неделен общински пазар Димитровград, стопанисван от ЕТ Д. Димитров Г . В заповедта за отмяна е посочено, че търговецът е заплатил глоба в размер на 800лв. , наложена му с наказателно постановление 701708 F690155/ 04.05.2023г. , и е налице хипотеза по чл.187,ал.4 ЗДДС. Според постоянната практика на СЕС административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Затова те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в член 50 от Хартата, съгласно което никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона". Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице (решение от 22 март 2022 г., bpost, С-117/20, т. 24 и др.). От доказателствата по делото се установява, че въз основа на един и същи факт, са наложени две мерки в отделни самостоятелни производства по ЗАНН (вж. чл. 193, ал. 1 ЗДДС) и по АПК (вж. чл. 186, ал. 3 ЗДДС). Макар, че държавната принуда при издаването на наказателно постановление и налагането на ПАМ е насочена към различни цели, като принципно при ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а при административното наказание - санкцията на правната норма, то като краен резултат се е достигнало до кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер. Решението по дело С-97/21, т. 63 Съдът на ЕС разяснява, че член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координация на производствата, позволяваща да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не дава възможност да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. Именно такова автоматично кумулиране на посочените мерки в тежест на е допуснато в случая, което е основание да се приеме, че оспорената заповед е незаконосъобразна. По изложените причини отменяйки заповедта за налагане на ПАМ, Административен съд Хасково е постановил правилно решение, което при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,