Решение № 14306 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15434/2010 г.

Решение № 14306 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15434/2010 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Милко Александров Тодоров, от гр. София, против решение от 3.06.2010 г., постановено по адм. д. № 03213/2006 г. по описа на Софийски градски съд. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - директорът на Агенцията за държавна финансова инспекция, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Софийски градски съд е отхвърлил жалбата на Милко Александров Тодоров против писмо от 16.06.2006 г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, с която на жалбоподателя е отказано да му бъде начислено и изплатено допълнително месечно възнаграждение за прослужено време в размер на 1 на сто към основното му месечно възнаграждение за стажа му по § 9, ал. 2 (отм.) от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за периода от 1.04.2001 г. до 19.04.2006 г., както и занапред същият стаж да се отчита при изчисляване на годините за прослужено време. За да постанови този резултат съдът е приел, че нормата на § 9, ал. 2 (отм.) от Преходните и заключителни разпоредби на КСО е относима само за признаване на осигурителен стаж при пенсиониране, а не въобще за осигурителен стаж. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Съгласно правилото на на § 9, ал. 2 (отм.) от Преходните и заключителни разпоредби на КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, ако внесат за своя сметка осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските. Осигурителният стаж се зачита за времето, за което са внесени вноските, но не за повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност. Следователно самият законодател изрично е записал, че заплатения стаж се счита за осигурителен само при пенсиониране. Правилно съдът е тълкувал нормата стеснително и с оглед целта на тази разпоредба. В този смисъл правилно е прието, че този вид стаж се зачита само при пенсиониране и не може да бъде включен в хипотезата на чл. 18, ал. 1 от Наредбата за служебното положение на държавните служители. С § 9, ал. 2 (отм.) от ПЗР на КСО законодателят е приел изключение от общото правило, че времето за придобиване на висше или полувисше образование не се приема за осигурителен стаж при пенсиониране. Тази правна възможност, допускаща заплащане на осигурителни вноски за времето на обучение, изчислени върху минималния осигурителен доход, се упражнява доброволно и по лична преценка на лицата, желаещи да набавят необходимия им осигурителен стаж. Същият се зачита само при пенсиониране, именно защото е заплатен и не може да бъде ценен за действителен, тъй като не представлява действително изслужено време по смисъла на § 2 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж. Ето защо доводите на касатора за противното са неоснователни. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,