Решение № 3453 от 28.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11377/2015 г.

Решение № 3453 от 28.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11377/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Агробенс-2011" ООД, със седалище с. Смочево, община Рила, представлявано от управителя Славка Димитрова, срещу решение № 1089 от 8.07.2015 г., постановено по адм. дело № 301/2015 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № РЗМ 1000-0086/24.03.2015 г., издадено от началника на Митница "Югозападна". В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на Митница "Югозападна", не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Благоевград е образувано по жалба на "Агробенс-2011" ООД против решение № РЗМ 1000-0086/24.03.2015 г., издадено от началника на Митница "Югозападна", с което е определена нова митническа стойност на употребяван автомобил - самосвал с кран, с тарифен код 8704229900, марка "Скания Р113НL", с дизелов двигател с обем 11015 куб. см, и мощност 235 KW/DIN, с шаси № YS2PH4X2Z0118269; дата на първа регистрация - 28.08.1992 г.; със страна на произход Швейцария; внесен с ЕАД № 12BG005700Н0003546/27.03.2012 г. от "Агробенс-2011" ООД, в размер на 2044,17 лева, като е определен нов размер на публичните държавни вземания, а именно: мито - 2248,58 лева; ДДС - 2493,88 лева; или общо 4742,46 лева; и е задължено дружеството-жалбоподател да внесе сумата от 2248,58 лева - мито, и разликата в ДДС - 449,72 лева, ведно с дължимите лихви, считано от 27.03.2012 г. до датата на плащането. Съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма, без съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което е отхвърлил жалбата, с която е сезиран. Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Безспорно установено е, че по процесния ЕАД касаторът е осъществил внос от Конфедерация Швейцария на употребяван самосвал с кран, поставен под режим за свободно обращение, като е ползвал преференциално тарифно третиране на база представен сертификат за движение на стоки EUR 1. Между Република България и страните от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) е създаден преференциален режим за внос на стоки с произход от страна по Споразумението за свободна търговия между Европейските общности и техните държави-членки и Конфедерация Швейцария. "Агробенс-2011" ООД е внесло автомобил от Швейцария, която е страна по Споразумението, за който е представен сертификат за движение ЕUR 1. При вноса е оформена декларация за митническата облагаема стойност съгласно изискванията на чл. 68 от Закона за митниците, която следва да бъде придружена с фактура или договор за покупко-продажба, на чиято база е декларирана стойността на внасяната стока в съответствие с разпоредбите на чл. 181 и чл. 218 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. Съдът обосновано е приел като официален свидетелстващ документ получения отговор за резултата от проверката на швейцарската митническа администрация, от която е установена неавтентичност на сертификата за движение на стоки ЕUR 1. Ето защо законосъобразно митническата администрация е приела, че става дума за стока с неустановен произход, поради което не може да ползва преференциалния режим на третиране, съобразно Споразумението за свободна търговия. С оглед горното и предвид липсата на релевираните отменителни основания, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,