Решение № 331 от 12.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10458/2020 г.

Решение № 331 от 12.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10458/2020 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "ДСМ Транспорт "ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, против Решение № 146/02.07.2020 г., постановено по адм. дело № 114/2020 г., по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу Заповед № РД - 01 - 86/03.02.2020 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която на основание чл. 11, ал. 1, б. "б" във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 6 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ и чл. 6, чл. 9, ал. 3, т. 2 б. "а" и чл. 14 а от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз за пътници и товари са прекратени правата му, произтичащи от издаден лиценз на Общността № 16518/26.11.2016 г., отнети са издадените копия от същия и е разпоредено да се отпишат от регистъра по чл. 6, ал. 1 ЗАвтП моторните превозни средства към лиценза. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Кюстендил е отхвърлил като неоснователна жалбата на "ДСМ Транспорт "ЕООД срещу Заповед № РД - 01 - 86/03.02.2020 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която на основание чл. 11, ал. 1, б. "б" във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 6 от Закона за автомобилните превози и чл. 6, чл. 9, ал. 3, т. 2 б. а и чл. 14 а от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз за пътници и товари са прекратени правата му, произтичащи от издаден лиценз на Общността № 16518/26.11.2016 г., отнети са издадените копия от същия и е разпоредено да се отпишат от регистъра по чл. 6, ал. 1 ЗАвтП моторните превозни средства към лиценза. За да постанови този резултат съдът е приел, че към момента на издаване на оспорената заповед и в срока по чл. 6, ал. 7 от Наредба № 11/2002 г. не са представени изискуемите документи, установяващи финансовата стабилност на дружеството. Изложени са съображения, че установяване наличието на финансова стабилност към определен момент е в тежест на превозвача и непредставянето на документите пред административния орган е обусловило правото му да постанови прекратяване действието на лицензията. Крайният извод на съда е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и при наличие на основанията за това. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Първоинстанционният съд е направил обосновани изводи, след преценка на доказателствата по делото, относими към предмета на спора, за което е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. Финансовата стабилност на превозвача е едно от основните изисквания, които законодателят е поставил към лицата извършващи обществен превоз на товари. Финансовата стабилност е съвкупност от обстоятелства, визирани в чл. 7, ал. 6 от ЗАвтП, която доказва ниво на устойчивост на субекта срещу риск от загуби и финансова възможност за извършване на дейността в съответствие с изискванията на закона. Финансовата стабилност е състояние, в което превозвачът трябва да се намира през целия период на извършване на разрешената дейност. Видно от разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. законодателят е създал специален механизъм за установяване на наличието на финансова стабилност и доказването на това трайно състояние е свързано с представянето на точно определени документи. Съгласно Наредба № 11 от 31.10.2002 г. лицензираният превозвач е длъжен да представя определените документи, доказващи финансовата му стабилност всяка година. Това задължение е визирано в надлежно публикуван нормативен акт, а последиците от непредставяне в срок на исканите документи са определени в закона и наредбата. Превозвачът е този, който има правен интерес от извършване на правно регламентираната дейност. Приемайки да извършва лицензираната дейност, той е приел и да спазва изискванията, при които това става. Грижа на превозвача е всяка година да докаже пред компетентния орган състоянието си на финансова стабилност, като представи в срок необходимите документи. На практика законодателят е създал една фикция, като е приравнил факта на непредставяне в определения срок на необходимите документи на липса на подлежащото на доказване състояние. По делото е установено, че дружеството касатор не е изпълнило задължението си в срока по чл. 6, ал. 7, т. 3 Наредба № 11 за международен автомобилен превоз на пътници и товари, да представи на ответника доказателства за финансова стабилност. Във връзка с това е започнало административно производство за прекратяване на правата, произтичащи от издадения лиценз, за което дружеството е надлежно уведомено на основание чл. 26, ал. 1 АПК с писмо изх. № 11-17-7345/1/11.11.2019 г., връчено на Р. Кирилов в качеството му на пълномощник и счетоводител на дружеството на адреса на дружеството. На касатора е указано, че в 7-дневен срок може да се запознае с документите по преписката, да изрази становище, да направи искания и възражения, като изрично е предупреден, че ако не представи в този срок документи, удостоверяващи, че отговаря на изискванията по чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 6 ЗАвтП и чл. 6, ал. 7, т. 3 от Наредба № 11, ще бъде издадена заповед за прекратяване на правата, произтичащи от издадения лиценз на Общността 16518/26.11.2016 г. В указания срок дружеството не е представило доказателства, които да удостоверяват неговото финансово състояние. При тези данни е издадена оспорената Заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА), с която на основание чл. 11, ал. 1, б. "б", във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 6 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) са прекратени правата на дружеството, произтичащи от издаден лиценз на Общността 16518/26.11.2016 г. Решението е материално законосъобразно, обосновано и постановено при липса на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е преценил всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на делото и е обсъдил всички възражения и доводи на страните по делото, относими към законосъобразността на обжалвания административен акт. Същите възражения от страна на касатора се правят и пред настоящата инстанция. ВАС, в настоящия си състав, споделя изцяло изложените от първата инстанция съображения и правни изводи, с оглед на което не намира за необходимо да ги преповтаря. Обстоятелството, че оспорената заповед не е връчена на касатора по надлежния ред не променя извода за законосъобразност на същата, тъй като връчването на административния акт има значение единствено за срочността на подадената срещу акта жалба, но не и за законосъобразността на акта. Предвид гореизложеното Върховният административен съд счита, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Кюстендил съответства на материалния закон, същото е обосновано и при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, ето защо следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,