Решение № 1114 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5796/2018 г.

Решение № 1114 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5796/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емил Димитров Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Ен Пи Си Революшън" ООД, ЕИК: 202194602, чрез процесуален представител, против решение № 598/21.03.2018 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. д. № 3563/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) №P-03001817001063-091-001/07.09.2017 г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 418/5.12.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която са определени задължения за ДДС по ЗДДС за м. 03.2015 г.: 50400 лв. -главница и 8465. 28 лв. -лихва. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба и в съдебно заседание. Моли за отмяна на първоинстанционното решение, като процесния РА се обяви за нищожен или алтернативно по същество се отмени като незаконосъобразен. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба – директор на дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционния съд е приел за установено, че предмет на обжалване е ревизионен акт (РА) №P-03001817001063-091-001/07.09.2017 г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 418/05.12.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП, в частта за определени задължения за ДДС по ЗДДС за м. 03.2015 г.: 50400 лв. -главница и 8465. 28 лв. -лихва, по фактура № 1000000029/02.03.2015 г., с данъчна основа в размер на 252000 лв. и ДДС в размер на 50400 лв., издадена от доставчик "Нова МП груп" ЕООД, с предмет на доставка –движими вещи по договор за покупко-продажба от 2.03.2015 г., със страни "Нова МП груп" ЕООД /продавач/ и "Ен Пи Си Революшън" ООД /купувач/. Съдът е счел процесния ревизионен акт за издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След анализ на събрания по делото доказателствен материал Административен съд Варна е приел, че не е налице реална доставка по фактура № 1000000029/02.03.2015 г. за движими вещи по договор за покупко-продажба от 2.03.2015 г. Съдът е счел, че не са представени писмени доказателства – съпътстващите документи към фактурата, обективиращи извършване на доставката, поради което не може да се установи по какъв начин същата е изпълнена, въпреки наличието на свързаност между "Нова МП груп" ЕООД и "Ен Пи Си Революшън" ООД, което улеснява представянето на доказателства за реалното изпълнение на фактурираната доставка. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че след като договорът между "Мега мол Русе" АД и "Мега мол пропърти мениджмънт" ЕООД е развален на 21.02.2015 г. и предвид Решение № 113/7.07.2015 г. по т. д. № 110/2015 г. на Окръжен съд Русе, с което "Мега мол пропърти мениджмънт" ЕООД е осъдено да предаде на "Мега мол Русе" АД/в несъстоятелност/ движими вещи Приложение 1 към договор за продажба от 20.09.2012 г., е следвало да се представят доказателства от жалбоподателя, че стоката действително е приета от него, тъй като същия е закупил стоката на 2.03.2015 г., т. е. след разваляне на договора на дата 21.02.2015 г. Съдът е приел, че приемането на стоката от "Нова МП груп" ЕООД от "Мега мол пропърти мениджмънт" ЕООД на 21.03.2015 г. не предпоставя предаването на стоката на същата дата или по-късна такава на "Ен Пи Си Революшън" ООД, а предвид свързаността на лицата "Мега мол пропърти мениджмънт" ЕООД и "Ен Пи Си Революшън" ООД за жалбоподателя е било ясно, че той няма да получи стоката в момента на подписване на договора-02.03.2015 г., така както е било уговорено. Решението е неправилно. Основателни са доводите в касационната жалба за нищожност на оспорения административен акт, съответно за допуснати в хода на ревизията съществени процесуални нарушения, изразени в липса на валидни волеизявления на приходните органи. По отношение притежаването на квалифицирани електронни подписи по см. на чл. 16, ал. 1 от ЗЕДЕП/сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Загл. изм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г. / в приложимата редакция, на издателите на ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА, следва да се отбележи, че не се установява от представените по делото доказателства, включително пред АС-Варна електронни документи на електронен носител, лицата М. Генева, издател на РА и на ЗИЗВР № Р-03001817001063-020-003/17.03.2017 г. и ЗИЗВР № Р-03001817001063-020-004/22.05.2017 г., както и К. Иванова- Главен инспектор по приходите при ТД на НАП Варна, и С. Димитров- Старши инспектор по приходите при ТД на НАП Варна, да са притежатели на КЕП и съответно да са подписали процесните ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА с квалифициран електронен подпис по реда на чл. 13, ал. 3 и ал. 4 от ЗЕДЕП/в приложимата редакция/, приравнен по силата на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП на саморъчен подпис. В процесния случай ответника е представил пред първата инстанция заверени преписи от ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА на хартиен носител без саморъчен подпис на лицата, посочени в тези документи като издатели Всички документи са заверени от дл. лице от приходната администрация по реда на чл. 184, ал. 1, изр. първо от ГПК, и в същите е налице единствено материализирано изявление от длъжностното лице, че тези документи са подписани с електронен подпис, но не може да се установи неговия вид. Ако тези документи са подписани с КЕП то приходната администрация е можела да представи заверено копие именно от подписаните с КЕП актове, съответно това обстоятелство да се удостовери по реда на чл. 184, ал. 1, изр. първо от ГПК чрез предоставяне на възпроизведен на хартиен носител препис от електронния документ, заверен от страната. В случая това не е сторено пред административния съд, а представените електронни документи на електронен носител не удовлетворяват изискването на чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗЕДЕП/в приложимата редакция/, т. е. липсва удостоверение издадено от доставчика, със съдържанието по чл. 24, ал. 1 от цитирания закон. След като пред първостепенни съд не са представени доказателства за подписване на процесните ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА с квалифициран електронен подпис по см. на чл. 13, ал. 3 и ал. 4 от ЗЕДЕП/в приложимата редакция/, то следва да се приеме, че подписаните с друг вид електронен подпис актове на приходните органи, не представляват подписани по реда на чл. 112, чл. 117, ал. 1, т. 10 от ДОПК и чл. 120, ал. 1, т. 8 от ДОПК актове, т. е. няма как да се признае, че документите са издадени от посочените в тях дл. лица в кръга на службата им. Следователно в настоящия казус по отношение процесните актове липсват обективирани в изискуемата форма за действителност волеизявления на органите по приходите, включително такива, насочени към установяване на публични задължения. Съществуващата привидност в създадените правоотношения с процесния ревизионен акт следва да бъде отстранена и предвид установения най-тежък порок при издаването му се обяви неговата нищожност. По изложените съображения решението на Административен съд Варна като постановено при неправилно приложение на материалния закон следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се обяви за нищожен РА в обжалваната му част. С оглед изхода на спора и на осн. чл. 161, ал. 1 от ДОПК на касатора следва да се присъдят разноски съобразно представените доказателства за направените такива в двете съдебни инстанции в размер на 2675 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение