Решение № 12359 от 12.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5801/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 45/27.02.2023 г., постановено по адм.д. 333/2022 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата на Галекс ООД срещу Акт за установяване на задължение по декларация 6033-1/16.04.2021 г., издаден от старши счетоводител в служба Местни данъци и такси в община Девин, потвърден с решение 91-2884-1#6/04.06.2021 г. на заместник-кмета на община Девин. С определение 208/13.04.2023 г., постановено по адм.д. 333/2022 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлено искане на Галекс ООД за изменение и допълване на решение 45/27.02.2023 г., в частта за разноските. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Галекс ООД, чрез адв. И. Кишкова, в която се твърди недопустимост на съдебното решение и алтернативно - неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.2 и т. 3 от АПК. Касаторът твърди недопустимост на съдебното решение, поради конституиране в производството на ненадлежна страна в качеството на решаващ орган заместник кмета на Община Девин, вместо началник служба МДТ при Община Девин. Твърди също, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не е допуснал допълнителна експертиза със задачи да се установи какви данъци и такси са определени на Натали ООД и Букет ЕООД, закупили общински имоти за жилищно строителство, заедно с жалбоподателя и на каква база са изчислени задълженията им за период 2007г. 2020г., с което е ограничил правото на защита на жалбоподателя да докаже различно третиране на едни и същи субекти при равни други условия. Като нарушение на материалния закон се сочи, че съдът неправилно приел, че данъчната основа за определяне на ДНИ и ТБО се определя от отчетната стойност на имотите, вместо по данъчната им оценка. Аргументира се с доводи, че имотите, макар и незастроени са с предназначение за жилищни нужди, поради което не могат да ес използват за други, освен при промяна на предназначението им. Претендира отмяна на решението и на издадения АУЗД, както и присъждане на разноски. Срещу постановеното определение е подадена частна жалба от Галекс ООД, чрез адв. И. Кишкова, в която се твърди, че определението е постановено в нарушение на закона, поради което се иска отмяната му и вместо него да се измени решението, в частта за разноските, като не се присъждат такива на ответника, или се редуцират до размера на дължимите само за производството пред първоинстанционния съд при първото разглеждане на делото по адм. дело 174/2021г. на АС Смолян, както и да се присъдят разноски на Галекс ООД в размер на 2 199,38 лв., съгласно представен списък на разноските. Ответната страна заместник-кметът на община Девин, чрез процесуален представител адв. Радева, изразява становище за неоснователност на касационната и частната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция, съгласно представен списък и доказателства за плащането им. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и недопустимост на съдебното решение, поради участие в производството на ненадлежна страна, както и за основателност на частната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производство пред Административен съд (АС) - Смолян, е образувано след връщане на делото от Върховен административен съд с Решение 10214/14.11.2022 г. по адм. д. 1251/2022 г., с което се обезсилва решение 338/5.11.21 г. на АС Смолян и делото се връща за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания, като страна в производството да бъде конституиран ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община, който е решаващият орган, а не зам.кмета на Общината. В изпълнение на дадените задължителни указания, първоинстанционният съд е конституирал като ответник Началник служба Местни данъци и такси в Община Девин. Предвид становище на зам.кмета на Община Девин, изразено чрез пълномощник, че длъжност - Началник служба Местни данъци и такси в Община Девин в структурата на Община Девин не съществува и към момента на издаване на акта не е съществувала, а функциите на началник службата МДТ се осъществяват от Зам.кмета и въз основа на представени Устройствен правилник, Щатно разписание и длъжностни характеристики, съдът е конституирал като втори ответник Зам.кмета на Община Девин. По отношение на спорния въпрос кой е решаващ орган, респективно надлежна страна в съдебното производство, първоинстанционния съд е приел следното: Устройственият правилник е утвърден на база Решение на общински съвет Девин. Според Правилника, в структурата на специализираната администрация има отдел МДТ, в който работят трима служители /за тримата служители по делото са представени длъжностни характеристики /. Според поименното щатно разписание на длъжностите в Община Девин в служба МДТ работят старши счетоводител А. Михайлова, която е издала АУЗ, касиер счетоводител и изпълнител касиер-събирач; тримата са към специализираната администрация. Според чл. 18, ал. 1, т. 3 от Устройствения правилник на общината /л. 81/, Заместник - кмета по хуманитарни дейности, местни приходи, обществен ред, отбрана и сигурност, изпълнява функции по ръководство, координация и контрол в областта на местните данъци и такси. Според чл. 18, ал. 4, т. 15, той координира и контролира дейностите в областта на месните приходи. Според чл. 44 от правилника /л. 105/ Служба МДТ се ръководи от Зам. - кмета по хуманитарни дейности, местни приходи, обществен ред, отбрана и сигурност. Обоснован е извод, че в структурата на общинската администрация няма длъжност Началник служба МДТ, а функциите на този орган се осъществяват от Зам.- кмета в съответния ресор, поради което производството по делото е прекратено по отношение на несъществуващия ответник Началник служба МДТ и продължило със страна Заместник - кмета по хуманитарни дейности, местни приходи, обществен ред, отбрана и сигурност, изпълняващ функции по ръководство, координация и контрол в областта на местните данъци и такси в Община Девин. С оспореното решение, АС Смолян е отхвърлил жалбата на Галекс ООД срещу Акт за установяване на задължение по декларация 6033-1/16.04.2021 г., издаден от старши счетоводител в служба Местни данъци и такси в община Девин, потвърден с решение 91-2884-1#6/04.06.2021 г. на заместник-кмета на община Девин, с който на Галекс ООД са установени задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 2 694,33 лв. и лихви в размер на 170,26 лв., и задължения за такса битови отпадъци в размер на 7 813,55 лв. и лихви в размер на 493,77 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, АУЗД е издаден от компетентен орган по приходите в Община Девин, като при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, че АУЗД съдържат фактически и правни основания за издаването му, които са допълнени в решението на зам.кмета на общината. Непосочването в акта на механизма на изчисляване на конкретните суми е прието за несъществено процесуално нарушение, доколкото лицето има възможност да поиска отделна справка за начина на изчисление /чл. 107, ал. 2 ДОПК/. При преценка за съответствието на АУЗД с материалния закон, съдът е приел за установено, че Галекс ООД е собственик на следните недвижими имоти: 1. УПИ І, в кв. 5 по ПУП на гр. Девин, с площ от 5435 кв. м., по скица 5422, при граници: север улична регулация, юг - улична регулация, изток терен извън регулация, запад - улична регулация, съгласно договор за продажба на общински недвижим имот 335/11.10.2007 г.; 2. УПИ І, в кв. 6 по ПУП на гр. Девин, с площ от 6557 кв. м., по скица от СГКК-С. 6533 кв. м., при граници: север - улична регулация, юг - улична регулация, изток - улична регулация, запад терен извън регулация, съгласно договор за продажба на общински недвижим имот 336/11.10.2007 г.; 3. УПИ ІІІ, в кв. 4 по ПУП на гр. Девин, с площ от 9638, по скица на СГКК - 9647 кв. м., при граници: север - улична регулация, юг - улична регулация, изток терен извън регулация, запад - улична регулация, съгласно договор за продажба на общински недвижим имот 334/11.10.2007 г.; 4. УПИ ІІ, в кв. 4 по ПУП на гр. Девин, с площ от 617 кв. м., при граници: север - УПИ І, юг - улична регулация, изток терен извън регулация, запад - улична регулация, съгласно договор за продажба на общински недвижим имот ЗЗЗ/11.10.2007 г.; 5. УПИ І, в кв. 4 по ПУП на гр. Девин, с площ от 1749 кв. м., по скица 1748 кв. м., при граници: север терен извън регулация, юг улична регулация, изток терен извън регулация, запад терен извън регулация, съгласно договор за продажба на общински недвижим имот 332/11.10.2007 г.; 6. УПИ І, в кв. 3 по ПУП на гр. Девин, с площ от 6532 кв. м., по скица от 6533 кв. м., при граници: север - улична регулация, юг - улична регулация, изток - улична регулация, запад - терен извън регулация, съгласно договор за продажба на общински недвижим имот 331/11.10.2007г. Съдът е приел за безспорно установено, че недвижимите имоти, намиращи се в строителните граници на гр.Девин са незастроени, като имотите с кратки идентификатори: 1579, 1557, 1558, 1577 са предназначени за жилищни нужди, 1556 - за друг вид застрояване и 1578 - обект за детско заведение. Съдът е приел, че правилно данъчният орган е определил данъчната основа на установените задължения по отчетна стойност на имотите, които са декларирани от дружеството с декларации по чл. 14 ЗМДТ през 2014 г. Аргументирал се е с доводи, че имотите са незастроени, попадат в устройствена зона за жилищно застрояване, но не съставляват жилищна сграда или жилище по см. на пар. 5, т. 29 и т. 30 ДР ЗУТ. Собственикът е длъжен да декларира имотите, техния вид и всички обстоятелства, които имат значение за определяне на данъка в декларация, която е частен документ, който обвързва подателя. В случая шестте имота са декларирани като нежилищни с декларации от 2014 г. и не са подавани коригиращи данъчни декларации относно предназначението. От значение за облагане на земите са следните факти: дали имота е в строителните или извън строителните граници; дали е в курорти и вилни зони; каква е инфраструкутрата в и извън тези имоти; в каква устройствена зона попадат, дали са застроени и пр. В случая става дума за незастроена земя, която попада в жилищна устройствена зона, но това не я прави жилищен имот, тоест жилищен обект. С оглед на това съдът приема за правилен подхода на административния орган да определи данъка по отчетна стойност, тъй като в случая фактите обуславят приложението на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ. Относно ТБО, съдът е приел за усатновено, че на дружеството не са начислявани ТБО по компоненти за доставка на съдове за битови отпадъци и за събиране и транспортиране. Приел е, че за останалите два компонента за поддържане на депо за битови отпадъци и за почистване на терени за обществено ползване, се дължи такса. Имотите са в строителните граници и попадат в чл. 62, т. 3 ЗМДТ; за тях се дължи такса за поддържане на депо 5, 2 промила за битови отпадъци и за почистване на терени за обществено ползване 0, 60 промила. По делото е установено, че общината е предоставяла услуги по поддържане на чистотата на територията за обществено ползване и има реално функциониращо депо за битови отпадъци. В Заповед РД-09-573/31.10.2019г. /л. 129 / на Кмета на общината е посочено, че за всички имоти в града се оказват услуги по третиране на битови отпадъци, както и поддържане чистотата за обществено ползване. В случая, е начислена ТБО за дейности по поддържане на депо и почистване на обществени територии. Общински съвет Девин е одобрил план сметка за разходите по сметосъбиране, сметоизвозване, обработка на депо и поддържане на териториите за обществено ползване. Определен е и размера на таксите за битови отпадъци съобразно Решение 14 от 18.12.2019 г. на ОС - Девин. /л. 136 /. Реално двете услуги са предоставяни от общината. Териториите за обществено ползване са площадки, алеи, паркове, улици и др., които са публична собственост /чл. 66, ал. 1, т. 3 ЗМДТ/. Съдът е приел, че правилно данъчният орган е определил размера на ТБО. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователен е довода за недопустимост на съдебния акт, поради конституиране в производството на ненадлежна страна в качеството на решаващ орган заместник кмета на Община Девин, вместо началник служба МДТ при Община Девин. Действително, съгласно чл.224 АПК, указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. В изпълнение на дадените задължителни указания в Решение 10214/14.11.2022 г. по адм. д. 1251/2022 г. на ВАС, първоинстанционният съд е конституирал като ответник Началник служба Местни данъци и такси в Община Девин, но поради несъществуването на такава длъжност в общинската администрация на Община Девин, съдът правилно го е заличил и продължил производството с участието на ответник заместник кмета по хуманитарни дейности, местни приходи, обществен ред, отбрана и сигурност, изпълняващ функциите на ръководител на звеното за местни приходи в Община Девин. Ето защо, настоящата инстанция приема, че постановеното решение с участието на страна - заместник кмета по хуманитарни дейности, местни приходи, обществен ред, отбрана и сигурност в Община Девин е допустимо. Неоснователен е довода за неправилност на решението, поради допуснато от първоинстанционният съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане на допълнителна експертиза със задачи да се установи какви данъци и такси са определени на Натали ООД и Букет ЕООД, закупили общински имоти за жилищно строителство, заедно с жалбоподателя и на каква база са изчислени задълженията им за период 2007г. 2020г. Правилно съдът е приел, че така поставените задачи за размера на ДНИ и ТБО на трети лица са ирелевантни за спора, а отделно от това със заключение по назначена СИЕ е даден отговор, че при определяне на задълженията на Натали ООД и Букет ЕООД е взета предвид отчетната стойност на незастроените имоти. Досежно правилното приложение на материалния закон: Страните не спорят по фактите, като същите са установени от първоинстанционния съд след анализ на събраните доказателствени средства, като се явяват съответстващи им. Дружеството не отрича, че за имотите дължи местни данъци и такси, но твърди неправилно изчисляване на размера на местните данъци и такси от страна на приходната общинска администрация, като излага съображения, според които имотите, дори и незастроени, следва да се третират като жилищни, предвид предвижданията на плана и съответно размерът на дължимите местни данъци и такси да се определи въз основа на този факт по данъчната им оценка. Касационната инстанция намира възраженията на касатора за неоснователни и предвид следните изводи от правна страна: В контекста на спора между страните стои приложението на чл. 21, ал.1 ЗМДТ /в редакцията от 01.01.2011г./: В действителност, тази норма на ЗМДТ в приложимата й редакция дава възможност като данъчна оценка на недвижими имоти на предприятия да се вземе тяхната отчетна стойност, а за жилищни имоти данъчната им оценка съгласно Приложение 2. Правилни са съжденията на първоинстанционния съд в насока, че процесните шест на брой недвижими имоти са жилищни, защото не са застроени. Доколкото имотите представляват празно място - незастроена земя и същите попадат в устройствена зона предназначена за жилищно застрояване, неоснователно е възражението на касатора, че същият имот следва да се третира като жилищен по смисъла на посочения чл. 21, ал.1 ЗМДТ и данъчната основа да се определи по данъчната оценка на имотите. На следващо място, дори и в ЗМДТ за нуждите на данъчното облагане да липсва легална дефиниция на понятието жилищен имот, за нуждите на данъчното облаганане, Приложение 2 към ПЗР на ЗМДТ разглежда имотите като: сгради, незавършено строителство, земи и прочие. Сградите биват различни видове, като за нуждите на данъчното облагане се отчитат конструкцията им, категория строеж, местоположение и прочие. Един от показателите за идентифициране на сградите е този, дали същите са жилищни или нежилищни, като се разграничават и нежилищни обекти върху терени за жилищно строителство /гаражи, обори и прочие/. Дори и незастроената земя да попада изцяло в жилищна устройствена зона, това не я превръща в обект на данъчно облагане жилищен имот. Земята е самостоятелен обект на данъчно облагане със свои специфични характеристики. Дали същата е застроена или не, дали попада в зона за жилищно застрояване или в производствена устройствена зона, същите факти имат значение за определяне на съответния коефцент за застрояване или устройствена зона, от значение за определяне на данъчната базисна стойност на земята. Но това не дава основание земята, попадаща в устройствена зона за жилищно застрояване, отредена за жилищно строителство да бъде определена като жилищен обект, тъй като такова предназначение могат да имат единсвено сградите, не и земята. Правилно съдът е потвърдил и установените задължения за ТБО за компоненти поддържане на депо за битови отпадъци и за почистване на терени за обществено ползване. Правилно съдът е установил, че общината е предоставяла услуги по поддържане на чистотата на територията за обществено ползване и има реално функциониращо депо за битови отпадъци. Размера на ТБО за тези два компонента са определени съгласно Решение 14 от 18.12.2019 г. на ОС Девин за одобрена план сметка на разходите. Крайният извод на настоящата касационна инстанция е, че решение 45/27.02.2023 г., постановено по адм.д. 333/2022 г. по описа на Административен съд - Смолян е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователна е и частната жалба на Галекс ООД против определение 208/13.04.2023 г., постановено по адм.д. 333/2022 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлено искане на Галекс ООД за изменение и допълване на решение 45/27.02.2023 г., в частта за разноските. На първо място правилно, предвид изхода на спора, приключил с отхвърляне на жалбата на Галекс ООД срещу АУЗД, издаден от старши счетоводител в служба Местни данъци и такси в община Девин, на Община Девин са дължими разноски и такива не се дължат на жалбоподателя. Правилно с решение 45/27.02.2023 г., постановено по адм.д. 333/2022 г. по описа на Административен съд Смолян, чието изменение в частта за разноските се иска, Галекс ООД е осъдено да заплати на Община Девин разноски в размер на 3 480 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаградени за трите инстанции двете първоинстанционни производства и първото касационно производство и 60 лв. за изслушване на вещо лице. Неоснователен е довода в частната жалба, че разноски за първата касационна инстанция не следва да се присъждат, доколкото разноски се дължат за всяка инстанция и първоинстанционния съд е изпълнил задължението си да присъди разноски за всички приключили до постановяване на решението му съдебни производства за две първи инстанции и една касационна. Разноските са правилно изчислени, съобразно представени списъци на разноските и доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение за всяка от трите инстанции. Неоснователен е довода в частната жалба, че разноски от 60 лв. за вещо лице са недължими, доколкото такива разноски са извършени и загубилата спора страна дължи заплащането им. По изложените съображения не са налице основания за изменение на решението, в частта за разноските и като е отхвърлил искането на Галекс ООД за изменение на решението, в частта за разноските, първоинстанционния съд е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, Галекс ООД следва да бъде осъден да заплати на Община Девин и разноски за настоящата касационна инстанция, които са в размер на 1560 лв., съгласно представен списък на разноските и доказателства за плащането им. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, настоящият състав на първо отделение на Върховен административен съд