Решение № 16901 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5759/2019 г.

Решение № 16901 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5759/2019 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Илиева от [населено място] чрез адв. Р. Рачева – Адвокатска колегия – София против Решение № 1172 от 25.02.2019 г. постановено по адм. дело № 10090 от 2017 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба се поддържат доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. По подробни съображения изложени в жалбата се иска неговата отмяна и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – София-град не изразява становище по подадената от касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на първоинстанционния административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира касационната жалба за неоснователна. С Решение № 1172 от 25.02.2019 г. постановено по адм. дело № 10090 от 2017 г. по описа на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на Р. Илиева от [населено място] против Решение № 1040-21-206/12.06.2017 г. издадено от директора на ТП на НОИ София-град. Същото е постановено в производството по чл. 117 от Кодекса за социално осигуряване по жалба на Илиева с вх. № 1019 - 21 – 1825#3/09.05.2017 г. против Разпореждане № 1019-21-1825#2/02.02.2017 г. издадено от Ръководителя на Контрола по разходите на ДОО. Административният съд е изяснил релевантните факти и обстоятелства, въз основа на които е формирал своите доказателствени и правни изводи. Касационната жалбоподателка е съдружник и управител на "Доктор Н. България" ООД. Същата представя в ТП НОИ пет броя болнични листове с причина злополука-нетрудова за периода от 04.11.2008 г. до 27.03.2009 г.; три броя болнични листове с причина общо заболяване за периода от 25.11.2009 г. до 20.12.2009 г.; три болнични листове с причина бременност и раждане от 21.12.2009 г. до 04.05.2010 г. считано от 05.05.2010 г. до 03.02.2011 г. Въз основа на данните от регистъра на осигурените лица за максимален осигурителен доход /2000 лева/ са определени парични обезщетения за горепосочените периоди. Определено е и парично обезщетение за майчинство за остатъка от 135 дни до 410 дни считано от 05.05.2010 г. Установено е от административният орган, че "Доктор Н. България" ООД не е публикувало в Търговски регистър Годишни финансови отчети и доклади за дейността си, което е доказателство за това, че дружеството не осъществява дейност, както и е установено, че не са внасяни осигурителни вноски. При извършената проверка административният орган е установил също, че дружеството е регистрирало в НАП с закъснение трудови договори. Въз основа на данните от извършената проверка е направен извод, че с лицата по трудовите договори не са възникнали трудови правоотношения, тъй като същите не са упражнявали трудова дейност. Информацията за Р. Илиева за осигуряването за периодите от м. март 2008 г. до м. декември 2008 г. е подадена на 09.12.2008 г., а информацията за м. април 2009 г. до м. юни 2009 г. е подадена на 21.07.2009 г. като тези данни са включени при изчисляване на паричното обезщетение по чл. 41 и чл. 48 от КСО. Със заявления от 08.08.2011 г. и от 07.08.2012 г. лицето е поискало изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 54 от КСО за периода от 04.02.2011 г. до 08.03.2011 г.; парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 09.03.2011 г. до 08.08.2011 г.; парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 09.08.2011 г. до 21.12.2011 г.; парично обезщетение при бременност и раждане по чл. 50 и чл. 51 от КСО за остатъка от 135 дни до 410 дни за периода от 22.12.2011 г. до 21.09.2012 г. и парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО считано от 22.09.2012 г. С разпореждане № 1019-21-1825#2/02.02.2017 г. издадено от Ръководителя на Контрола по разходите на ДОО е отказано на лицето да бъдат изплатени исканите обезщетения, тъй като е направен извод, че не е възникнало задължения за осигуряване за осигурителя и за неучастие на лицето в осигуряване при посочения осигурител предвид липсата на доказателства за реално полагане на труд от Р. Илиева. Разпореждането е обжалвано от лицето. По жалбата и директорът на ТП на НОИ София-град се е поизнесъл с Решение № 1040-21-206/12.06.2017 г. издадено от директора на ТП на НОИ София-град, с което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Приел е, че за да има едно лице право на парично обезщетение следва същото да има качеството на осигурено лице. Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от КСО и продължава до прекратяването и. Установено е че лицето има необходимия стаж, но същата няма качеството на осигурено лице, тъй като е установено, че реално не е полагала труд. За да направи този извод административният орган се е позовал освен на събраните в административното производство доказателства, така и на решение № 122/06.10.2014 г. постановено по НАХД № 17776/2013 г. по описа на Софийски районен съд, с което Р. Илиева е призната за виновна в това, че в периода от 27.05.2010 г. до 08.09.2010 г. сама съставила неистински частни документи "Декларация за банкова сметка за изплащане на парични обезщетения и помощи от ДОО" приложение № 7 към чл. 8 от 27.05.2010 г. и "Декларация за обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50 и чл. 51 от КСО" от 08.09.2010 г. и ги е употребила пред ТП НОИ София-град за да докаже, че съществува правото на изплащане на парично обезщетение и помощ от ДОО и правото на изплащане парично обезщетение при бременност и раждане по чл. 50 и чл. 51 от КСО. Така постановеното решение е правилно. Основните касационни доводи на Р. Илиева се основават на обстоятелството, че същата е изпълнявала трудовите си функции, възложени и с подписания с дружеството договор за възлагане на управление, поради което счита, че е "осигурено лице" по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КСО. Видно от текста на чл. 48а от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Следователно за да придобие право на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане жалбоподателката следва да е осигурено лице по § 1, т. 3 ДР на КСО. Последното обстоятелство е правопораждащ елемент от фактическия състав за претендираното от лицето плащане от ДОО, който не е бил установен от Илиева при условията на главно и пълно доказване в процеса. При липса на доказателства в тази насока, обосновани и в съответствие с материалния закон са изложените съображения от административния съд, че Илиева фактически не е извършвала трудова дейност за горепосочените периоди. Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО в релевантната редакция, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването и. В случая осигурителното правоотношение между касатора и ТП на НОИ – София-град е формално обособено и съществува само доколкото правото го урежда. Правата и задълженията на страните по осигурителните правоотношения се основават на вече възникналото трудово правоотношение. Установените от административния орган факти по реда на контролните производства по КСО, които се възприемат и от първоинстанционния съд, обосновават правилната му преценка досежно обстоятелството, че търговецът работодател на лицето не е извършвал реално стопанска и икономическа дейност, респ. жалбоподателката не е полагала фактически труд за съответния осигурителен период. В подкрепа на този извод е посоченото по-горе решение на Софийския районен съд, с което Р. Илиева е призната за виновна за използването на неистински документи с цел получаване на парични обезщетения от фондовете на ДОО. По така изложените доводи и след като взе предвид липсата на доказателства за реално извършвана от дружеството дейност касационната инстанция приема, че изводите на първоинстанционния съд са обосновани и в съответствие с материалния закон. Не се констатираха нарушения на съдопроизводствените правила при издаване на решението на Административен съд София-град, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател не се следват сторените и поискани съдебни разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение