Решение № 2110 от 22.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7918/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, срещу Решение 1065/09.06.2023г., постановено по адм. д. 173/2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил в тяхната пълнота всички събрани доказателства, в резултат на което е достигнал до погрешни правни изводи. Подчертава, че срокът за налагане на мярката е обстойно мотивиран с установените обстоятелства и неговата продължителност е съобразена с принципа на съразмерността. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу оспорената заповед, ведно с присъждане на осъществените разноски. В условията на евентуалност възразява, че заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение е прекомерно. Ответникът по касационната жалба - "Е. и Р." ЕООД, гр.Разлог не изразява становище по основателността й . Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: За да достигне до извод за основателност на оспорването, първостепенният съд е приел, че оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С1996- 0090022 от 10.02.2023 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Преценил е, че са налице материалноправните предпоставки за издаването на оспорения акт, но същият не е съобразен с целта на закона. Според решаващия състав, изложените в заповедта мотиви не кореспондират с конкретната фактическа установеност и не обосновават формираната воля за налагане на ПАМ за срок от 14 дни. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 ЗДДС предвижда налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Според чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118. Последният въвежда задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба Н-18/2006 г. на МФ. Нормата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС сочи, че при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби следва, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се налага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, като при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". В конкретния случай, принудителната административна мярка е наложена за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, поради неиздаване на фискална касова бележка от ФУ за осъществена продажба на стойност 3 лв. Противно на доводите на касатора, преценката на изложените в оспорения акт мотиви сочи, че същите не обосновават продължителността на срока, за който е предприета процесната ПАМ. В тази връзка обосновано решаващият състав е съобразил, че при упражняване на правомощието за определянето на срока, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. Обратен извод не следва от сочените от органа наказателни постановления от 2021 г., обосноваващи разбирането му, че търговецът многократно е санкциониран за същото нарушение. Тези постановления не са представени като доказателства обаче, поради което не би могло да се приеме, че са налице данни за системност на нарушенията на търговеца по чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Като индиция в тази насока би могла да се цени установената при проверката фактическа наличност в касата и съпоставката й с данните от ФУ, но тя не е достатъчна да обоснове възприетата продължителност на срока. Неговите времеви рамки засягат права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава, с оглед на което са в колизия с принципа на съразмерност, регламентиран с разпоредбата на чл. 6, ал.5 АПК. Като е достигнал до същия краен извод и е отменил оспорената заповед, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.