Решение № 15121 от 10.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7852/2009 г.

Решение № 15121 от 10.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7852/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Христо Стайков Георгиев, Костадин Георгиев Терзиев, Комня Терзиева и Златина Георгиева Маркова, против решение № 377/10.04.2009 год., постановено от Административен съд - Бургас по адм. дело № 848/2008 год., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата им срещу решение № 1201/12.05.2008 год. на кмета на община - Бургас, с оставено без уважение искане за прекратяване на прекратяване на отчуждителното производство досежно 720.50 кв. м ид. ч. от бивш парцел кв. 8, по плана на гр. Бургас, целият с площ от 1441 кв. м. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му. В съдебното заседание касационните жалбоподатели не се явяват и не се представляват. Ответната страна - кмет на община Бургас, не изпраща представител. Участващият в заседанието прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежни страни, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. С оспореното решение първоинстанционният съд е изложил съображения, въз основа на неоспореното заключение на вещото лице и приобщените по делото доказателства, че отчуждителното производство, започнало през 1979 г., към датата на подаването на искането е приключило - реално е получено обезщетение и имотът е завзет много преди 30.10.1998 г., за което свидетелства започнатото строителство и реализиране на част от предвидените по плана мероприятия. Не е споделено довода, че е допустимо възстановяване на част от имота, тъй като § 9 ПР на ЗУТ не допуска такава възможност. Решението е правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. Съгласно § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ, за отчуждителните производства, започнали при действието на отменените разпоредби на глава пета, раздел I-ви от ЗТСУ (отм.), по които е издадена заповед за отчуждаване и недвижимият имот е завзет до 30.10.1998 г., се прилагат отменените разпоредби на ЗТСУ (отм.) и отменения чл. 102 ЗС. В ал. 2 е уредена хипотезата, когато недвижимия имот не е завзет до същата дата, като в този случай заповедите за отчуждаване и за обезщетяване се отменят и производството по преписката се прекратява от кмета на общината. Следователно, изискването на § 9 е за висящност на отчуждителното производство, към момента на влизане в сила на ЗУТ, което определя и компетентността именно на кмета да прекрати това производството при наличие на останалите кумулативни предпоставки, т. е. нормата касае приключване на отчуждителни производства, започнали по реда на ЗТСУ (отм.) и незавършени към момента на влизането в сила на ЗУТ. В конкретния случай съдът обективно е установил времето през което е започнало и приключило отчуждаването на процесния имот, когато отчуждените собственици са получили определеното им имотното обезщетение - апартаменти. С оглед на това, действително към момента на влизане в сила на ЗУТ, не е било налице висящо отчуждително - обезщетително производство. Несъстоятелен е доводът в касационната жалба, че с получаването на обезщетението производството не е финализирано, след като е предвидена възможността за отмяна и на заповедта за обезщетяване и на тази за отчуждаване на имота - реално е получено обезщетението и имотът е бил завзет много преди 30.10.1998 г., а предвидените възможности за отмяна са взаимно свързани и съставляват въведени в закона последици, условия за настъпването на които в случая правилно е преценено, че не са налице. Нормата на § 9, ал. 1 и 2 от ПР на ЗУТ въвежда самостоятелно основание и то за приключване на започнато отчуждителното производство, а не за възстановяване собствеността върху отчужден имот по вече приключило отчуждително производство, каквито разграничения се правят с жалбата. Освен това, ал. 2 не е самостоятелно основание за отмяна на отчуждаването, а очертава само втора изключителна хипотеза от уредбата на ал. 1 на § 9, въвеждайки предпоставката за "завземане" на имота. Основателно е отбелязано в мотивите на съдебния акт и, че цитираната разпоредба не предвижда възможност за частично възстановяване. Без правно значение е дали и в каква степен са изградени всички предвидени от общината обекти, след като е реализирана волята за ползване на имота по предвижданията, след като същият е завзет и е започнало реализиране на мероприятието. Предвид горното, правилен е изводът на съда за неприложимост на режима по § 9 от ПР на ЗУТ и законосъобразност на отказа на кмета. Предвид изложеното, при липсата на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,