Решение № 221 от 30.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 671/2009 г.
ВКСII търговско отделение30.12.2009 г.докладчик т Татяна Върбанова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от"Н. с. Българска старина", гр. С., представлявано от председателя на УС А. М., молба за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК на влязлото в сила решение на Софийския районен съд, 41 състав, постановено на 30.06.2004 г. по гр. д. № 253/2004 г. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от съобщението, заедно с препис от него.
Мотиви
Решение № 221 от 30.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 671/2009 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова Производството е образувано по молба вх. № 1022747/14.04.2009 г. на "Н. с. Българска старина", гр. С., представлявано от председателя на УС А. М., за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК на влязлото в сила решение на Софийския районен съд, 41 състав, постановено на 30.06.2004 г. по гр. д. № 253/2004 г. с което са уважени предявените от М. на к. искове по чл. 232, ал. 2, пр. 1 и 2 ЗЗД и по чл. 92 ЗЗД, във вр. с договор за наем № РД-11-79/05.05.2000 г. - за стая № 9, етаж 4 от сградата на пл. "С" № 11, гр. С. съответно за сумите: 840 лв.; 238.25 лв. и 653.80 лв. Молителят поддържа, че в резултат на допуснати множество нарушения на процесуалните правила по призоваване, е бил лишен от участие и защита в процеса и е узнал за делото шест години след приключването му. Позовава се и на нови писмени доказателства - споразумение от 21.03.2001 г., по силата на което Сдружението е предоставило на "Б" ООД за ползване процесното помещение, със задължение за заплащане на сумата за ползването и консумативни разноски по сметката на М. на културата. Молителят е представил и множество платежни нареждания за платен от третото лице наем, включително и за част от исковия период, както и за платени консумативни разноски. По съображения в молбата за отмяна, допълнително конкретизирана в изпълнение указанията на администриращия съд, поддържани в съдебно заседание, се иска отмяна на атакуваното решение, с произтичащите правни последици. Ответникът по молбата - М. на к., чрез процесуалния си представител, поддържа доводи за липсата на основания за отмяна на влязлото в сила решение. В депозирания писмен отговор е заявено становище, че представените с молбата писмени доказателства не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и, че молителят не е доказал твърдяните процесуални нарушения на съда при разглеждане на делото. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Молбата за отмяна е процесуално недопустима. Решението на Софийския районен съд, предмет на молбата, е постановено и е влязло в сила на 10.08.2004 г., при действието на отменения ГПК. Затова, по отношение на процесуалните срокове, в които е могло да се инициира извънинстанционното производство за отмяна, е приложим чл. 232 ГПК /отм/. Съгласно тази разпоредба максималният срок, в който може да се подаде молбата е едногодишен, считано от влизане в сила на решението. В случая е неприложим предвиденият основен тримесечен срок, считано от снабдяването с новите писмени доказателства, представени от молителя, съответно от узнаване на решението, поради изтичане на пределния законоустановен едногодишен срок. Правото на молителя - ответник по делото да сезира ВКС с молба за отмяна е преклудирано към дата 10.08.2005 г. и е недопустимо позоваването на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК /след изменението с ДВ бр. 50/2008 г./ според която заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение в случаите, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото, в тримесечен срок от узнаване на решението. Новата разпоредба на ГПК, по силата на която е отпаднал пределният едногодишен срок, считано от влизане в сила на решението, е приложима само по отношение на влезли в сила решения след приемането й и евентуално по отношение на започнали да текат, но неизтекли преклузивни срокове за сезиране на ВКС с искане по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, който е аналог на чл. 231, ал. 1, б. "е" от отменения ГПК. Независимо от горните съображения, молбата за отмяна и по същество би била неоснователна, тъй като представените от молителя писмени доказателства не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. От друга страна, сдружението е призовавано на вписания в регистъра адрес на управление, с прилагане на фикцията по чл. 51, ал. 4 ГПК (отм.) и липсват твърдения за надлежна промяна на този адрес. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 303, ал. 1, т. 1