Решение № 7335 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13426/2009 г.

Решение № 7335 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13426/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Съюз на инвалидите в България", против решение по адм. д. № 2326/2008 г. по описа на АС - Пловдив. Иска отмяна на решението като постановено при съществени нарушения на производствените правила, които се изразяват в непълнота на доказателствата и установените факти и неправилно прилагане на материалния закон. Навежда оплакване за нарушение на материалния закон - чл. 21, т. 8 от ЗМСМА и чл. 14 и чл. 15 от ЗОС. Решението е необосновано поради несъответствие на доказателствата и фактическите и правни изводи. Не е приложен Законът за интеграция на хората с увреждания, а твърди, че пред първоинстанционния съд са посочени конкретни нарушени правни норми от този закон. Ответната страна кметът на Община Пловдив оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Отдаването под наем става с решение на общинския съвет, но в случая няма правомощие да определя правомощията на кмета по прекратяване на наемния договор. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред съда е по жалбата на касационния жалбоподател против заповед № ОА-3312/7.11.2008 г. на кмета на общината да прекрати договор за наем от 1.08.2002 г. със Съюз на инвалидите в България, за имот в гр. Пловдив, бул. "Н. Вапцаров" № 7 на основание чл. 11, ал. 2 от ЗОС с мотиви, че имотът е преотдаден под наем. С решението съдът е отхвърлил жалбата като е приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган при условията на заместване и на установено правно основание по чл. 15, ал. 1, т. 7 и чл. 11, ал. 2 от ЗОС. Приел за неоснователни оплакванията на жалбоподателя, че липсвало решение на общинския съвет по чл. 21, т. 8 от ЗМСМА за прекратяване на наемен договор. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Договорът за наем е сключен между юридическо лице с нестопанска цел и общината след решение на общинския съвет от 20.06.2002 г., за срок от десет години. Редът за прекратяване е уреден в чл. 15 от Закона за общинската собственост и е по Закона за задълженията и договорите с едностранно предизвестие в хипотезите на чл. 14, ал. 3 и 7, а по административен ред относно наемни правоотношения в хипотезите на чл. 14, ал. 4, 5 и 6 със заповед на съответния кмет, в която се посочва основанието за прекратяването на наемното правоотношение, събраните доказателства и срокът за опразване, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Основанията за прекратяване на наемно правоотношение са в чл. 15 от Закона за общинската собственост и в хипотезите, когато това става с властническо волеизявление става въпрос за административен акт, издаден в условията на обвързана компетентност. Поради това кметът на общината, на който са възложени с чл. 14, ал. 5 от ЗОС правомощията за прекратяване на наемни правоотношения издава индивидуален административен акт без да е налице законово изискване предварително издаване на решение на общинския съвет. Законодателят е разпределил компетентността между местните органи на управление във връзка с управление на общинската собственост и прекратяване на наемни правоотношения, поради което е неоснователно оплакването за нарушение на закона относно компетентността на административния орган. Неоснователно е оплакването на необоснованост и нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд. Установената фактическа обстановка съответства на представените в съдебното производство доказателства и изградените правни изводи. Извършената проверка за ползването на имот, представляващ сглобяем павилион от 360 кв. м. в кв. 174 /стар/, в кв. 41 по плана на гр. Пловдив, установява, че има възмездно пренаемане на част от имота въз основа на договор за наем с "Балкан Холидей" ЕООД от 23.08.2004 г. Към момента на издаване на заповедта действа императивната норма на чл. 11, ал. 2 от ЗОС, с която е въведена забрана за пренаемане на имоти и вещи, общинска собственост предоставени за ползване. Изключение може да има само в случаите изрично предвидени със закон. Законът за интеграция на хората с увреждания, на който се позовава жалбоподателя, без да сочи конкретни правни норми от него, не урежда такова изключение. Всъщност възможността да се предоставят имоти под наем без търг или конкурс на юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза, е в съответствие с призната от обществото потребност на определени групи лица със специфични потребности и проблеми да се ползват с преференции. Съгласно чл. 38, т. 5 от Закона за интеграция на хората с увреждания общините имат задължение да осигурят необходимите материални условия и средства за осъществяване на социални контакти на хората с увреждания. Което съответства на правото на хората с увреждания да изискват от съответната община да им осигури такива материални условия. В случая общината е изпълнила това свое задължение, както по отменения Закон за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, така и по действащия Закона за интеграция на хората с увреждания. Но законодателят търси и баланс на интересите на правата на хората с увреждания и правото на собственост на общината. Затова е въведена забраната за преотдаване на общински имот, който е предоставен на съответното юридическо лице с нестопанска цел по привилегирован начин за задоволяване на нуждите на хора с увреждания да имат място за осъществяване на социални контакти. Да се твърди, че ползването на общинска собственост може да стане по начин, който Съюза на инвалидите решава самостоятелно, включително в нарушение на императивни норми, би означавало да се даде възможност да се злоупотребява с права, а това е недопустимо. Поради това настоящият съдебен състав намира за неоснователно твърдението, че заповедта не съответства на целта на закона. Обратно - именно прекратяването на наемните правоотношения в този случай съответства на целта на закона. Като е прекратил наемните правоотношения на основание чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА, административният орган е издал законосъобразна заповед, а съдът правилно е отхвърлил като неоснователна подадената жалба. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение