Решение № 1123 от 2.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5141/2014 г.

Решение № 1123 от 2.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5141/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Андрей Искренов Коцев от гр. София срещу решение № 8117 от 18.12.2013 г. по адм. дело № 7524/2013 г. по описа на Административен съд София-град. Срещу решението е подадена и втора касационна жалба от Камен Валентинов Данов от гр. София. Касационните жалбоподатели твърдят, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По-конкретно заявяват, че изводите на съда не се подкрепят от събраните по делото доказателства, като решаващият състав приема за установени факти, за които няма доказателства по делото, както и че неправилно са кредитирани показанията на св. Николов, които противоречат на всички останали доказателства. Прави се искане повторно да се разпитат свидетелите по делото. Касационните жалбоподатели искат отмяна на решението с постановяване на ново по съществото на спора, като се отмени решение № 148 от 25.06.2013 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) по преписка № 178/2011 г. и съдът да установи дискриминационно отношение по отношение на касаторите. Ответникът - КЗД чрез процесуалния си представител юриск. Предушев оспорва касационните жалби като неоснователни и иска оставяне в сила като правилно на първоинстанционното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Константин Георгиев Чернев чрез процесуалния си представител адв. Арабаджиева оспорва касационните жалби. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Ответникът - Маргарита Йорданова Петрова, в качеството си на председател на Медицинска федерация "Подкрепа" - София не взема становище по касационните жалби. Ответникът - Лъчезар Динчов Трайков, изпълнителен директор на УМБАЛ "Александровска" ЕАД, не взема становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, седмо отделение, като взе предвид, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, намира същите за допустими. Разгледани по същество, са неоснователни по следните съображения: Производството пред КЗД е образувано по жалба на настоящите касационни жалбоподатели срещу проф. Константин Чернев - ръководител на "Клиниката по пропедевтика на вътрешните болести" към УМБАЛ "Александровска" ЕАД, с искане за установяване на дискриминация по отношение на касаторите по признак "лично положение", "обществено положение", членуване в синдикална организация, както и нарушение на права по чл. 15 от ЗЗДискр. Същите твърдят, че д-р Чернев, който е и техен пряк началник, им е забранил да извършват ендоскопски изследвания, без да мотивира решението си, като по този начин ги възпрепятства да завършат специализацията си в 4-годишен срок, поради невъзможност да спазват учебната си програма. КЗД е постановила решение № 148 от 25.06.2013 г. по преписка № 178/2011 г., с което е приела за установено, че: 1. по отношение на Камен Данов не е осъществено неравно третиране по смисъла на чл. 4, ал. 2 във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. от страна на проф. Константин Чернев, в качеството му на ръководител на "Клиника по пропедевтика на вътрешните болести" към УМБАЛ "Александровска" ЕАД и ръководител на Университетска катедра по пропедевтика на вътрешните болести, и 2. по отношение на Андрей Коцев не е осъществено неравно третиране по смисъла на чл. 4, ал. 2 във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. от страна на проф. Константин Чернев, в качеството му на ръководител на "Клиника по пропедевтика на вътрешните болести" към УМБАЛ "Александровска" ЕАД и ръководител на Университетска катедра по пропедевтика на вътрешните болести, както и е оставила без уважение жалбите от 3.06.2011 г. и 19.09.2011 г., подадени от Данов и Коцев. КЗД е изложила съображения, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства не се установява, проф. Чернев да е извършил дискриминация спрямо молителите. С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на настоящите касационни жалбоподатели срещу процесното решение на КЗД. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за установено, че Андрей Коцев и Камен Данов са лекари в УМБАЛ "Александровска" (по трудово правоотношение в "Гастроентерология" към "Клиниката по пропедевтика на вътрешните болести") и университетски преподаватели в Медицински университет - София, като имат сключени договори за придобиване на специалност по "Гастроентерология". Същите членуват в Медицинска федерация "Подкрепа", като д-р Данов е председател на синдикалната организация, а д-р Коцев е секретар на същата. Прието е за безспорно между страните, че проф. Чернев е наложил забрана д-р Коцев и д-р Данов да извършват самостоятелно ендоскопски изследвания "за момента" предвид сложността на манипулациите, но не ги е ограничил да извършват такива под контрола на специалист. При така установената фактология, Административен съд София-град е приел, че решението на КЗД е издадено от компетентен орган и в законоустановената форма, като при постановяването му не са констатирани съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е също така, че процесното решение е издадено при спазване разпоредбите на материалния закон. Решаващият състав е изложил съображения, че д-р Коцев и д-р Данов не са доказали факти, които да обосноват извод за осъществена спрямо тях дискриминация, поради което не се е стигнало до прехвърляне на доказателствената тежест върху ответника проф. Чернев. Съдът е счел за недоказани твърденията на жалбоподателите за осъществена спрямо тях дискриминация по признаците "лично положение", "обществено положение" и "синдикална принадлежност", като е приел, че мотивът за забраната на проф. Чернев по отношение на д-р Коцев и д-р Данов самостоятелно да извършват ендоскопски изследвания е опазване живота и здравето на пациентите, а преценката му е била експертна, като един от двамата лекари (заедно с д-р Николов) с най-голям професионален опит в катедрата. Решението е правилно. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко неравностойно третиране според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по които Република България е страна. За да е осъществен състав на нарушение, е необходимо установено различно третиране на лицето, което го поставя в по-неблагоприятно положение от други лица при сравними сходни обстоятелства, при наличието на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. В случая производството пред специализирания административен орган е образувано с оплаквания от д-р Коцев и д-р Данов, че проф. Чернев, в качеството си на ръководител на "Клиника по пропедевтика на вътрешните болести" към УМБАЛ "Александровска", им е забранил да извършват ендоскопски изследвания, въпреки че такива са извършвани от лекари-специализанти и които не са на трудов договор в лечебното заведение, по признаците "лично положение", "обществено положение" и "синдикална принадлежност". Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че не са налице признаците по чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр спрямо жалбоподателите д-р Коцев и д-р Данов. Обоснован е изводът, че от доказателствата по преписката във връзка с твърденията на касационните жалбоподатели не се налага безусловният извод за дискриминационно отношение спрямо същите. От разпитаните по делото свидетели безпротиворечиво се установява, че ендоскопските изследвания, като манипулации със сериозна степен на сложност, болезнени за пациентите, неправилното провеждане на които може да причини от дискомфорт до увреждане здравето на пациента, се извършвани в клиниката основно от проф. Чернев и д-р Николов, като лекари с най-дълъг професионален опит, като допълнително в тях са участвали и други лекари, но винаги като втори чл. в екипа. В конкретния случай, преценката на ръководителя на катедрата относно компетентността на лекарите, които работят в нея и по специално тези, които могат да извършват самостоятелни ендоскопски изследвания, е експертна, както правилно е приел и първоинстанционният съд. А касационните жалбоподатели, макар и да работят на трудови договори в клиниката, и да са в процес на придобиване на специалност, независимо от квалификацията и професионалните си качества, имат задължението да се съобразяват с преценката на ръководителя на клиниката, на когото според представената по делото длъжността характеристика са субординирани и който според изложеното в тяхната жалба се явява "техен пряк началник". Като се има предвид изложеното по-горе, забраната по отношение на касационните жалбоподатели не обуславя пряко дискриминационно отношение към същите. Нито пред КЗД, нито пред съда, касационните жалбоподатели са посочили други лица в тяхното положение - стаж, длъжност и т.н., които да са третирани по-благоприятно от тях. Остават голословни и твърденията им, че дискриминационно отношение към тях е по признак "синдикална принадлежност", като по делото не се изложиха и конкретни твърдения в този смисъл. Като е приел, че спрямо обжалваното решение не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, съдът е постановил законосъобразен съдебен акт. Твърденията на жалбоподателите за проява на дискриминация, обективирани както в жалбите им до КЗД, така и пред съда, не изпълват признаците на чл. 4, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗД. Неоснователно е искането за повторно изслушване на разпитаните в производството пред първоинстанционния съд свидетели. Съгласно разпоредбата на чл. 219, ал. 1 и ал. 2 от АПК в касационното производство се допускат само писмени доказателства и то за установяване на касационните основания. А съгласно чл. 220 от АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В случая, жалбоподателите в хода на първоинстанционното производство да имали възможност да се запознаят с всички доказателства по делото, в това число и административната преписка и при установена непълнота са могли да поискат попълването й с доказателства. С оглед горното, обжалваното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и изрично направените искания от страна на ответниците, касационните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на КЗД юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 300 лв., както и направените от ответника проф. Чернев разноски за настоящата инстанция в размер на 300.00 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,