Решение № 8647 от 29.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3037/2009 г.

Решение № 8647 от 29.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3037/2009 г., II о., докладчик председателят Георги Ангелов Жалбоподателят е обжалвал решението от 16.07.2008 г. на Висшия съдебен съвет (ВСС), с което му е определена индивидуална основна месечна заплата като следовател в окръжна следствена служба под максималния за длъжността размер поради това, че не е работил през последните 7 години преди възстановяването си на длъжността. Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Административният орган оспорва жалбата, прокурорът дава заключение, че е основателна. След като прецени доказателствата по делото и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното решение, Върховният административен съд приема следното. 1. По допустимостта на жалбата. Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗСВ, 14-дневният срок за оспорване на решенията на ВСС тече от съобщаването им, което според чл. 61, ал. 2 АПК може да е устно, удостоверено от извършилото го длъжностно лице на органа, издал акта, или писмено. По делото няма удостоверено устно съобщаване на решението, липсва и писмено съобщение. Удостоверяването в писмото на началника на окръжната следствена служба, че решението било приложено към служебното досие на жалбоподателя, предоставено му за запознаване на 28.01.2009 г., е извън удостоверителната компетентност на началника и няма доказателствена сила - чл. 179, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК. Само по себе си запознаването с досието не би могло и да представлява съобщаване по смисъла на чл. 61 АПК, защото не съответства на нито един от предвидените способи. При липсата на редовно съобщаване, което да е поставило в течение срока за обжалване, жалбата е допустима. 2. По основателността й. а. Решението е издадено от надлежен състав на ВСС в рамките на компетентността му по чл. 30, ал. 1, т. 8 и чл. 218 ЗСВ, и в предвидената форма. б. Заплатата под максимума й към датата на решението на ВСС е била определена по предложение на ръководителя на съответната ОСлСл в съответствие с т. 2.3 от утвърдените от съвета през 2004 г., но действали и към този момент (§ 30, ал. 1 ЗСВ вр. чл. 6, ал. 1, т. 34 ПОДВССНА ) вътрешни правила за определяне на индивидуалните заплати. В нарушение на изискването на същата точка, няма доказателства предложението да е било съобщено на магистрата. Нарушението, обаче, не е съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, тъй като не поставя под съмнение установените в административното производство правнозначими факти (арг. чл. 7, ал. 3 АПК). в. Магистратът е бил временно отстранен от длъжност на 13.06.2001 г. поради образувано срещу него наказателно производство и възстановен на нея поради прекратяването му на 11.06.2008 г., като през това време не е работил като магистрат. Решението, с което на това единствено основание му е определена заплата под максималния размер за длъжността, не съответства на целта на закона. С изключение на основните трудови възнаграждения на председателите на двете върховни съдилища, на главния прокурор и на директора на НСлСл (чл. 218, ал. 1 ЗСВ), и на това за най-ниската магистратска длъжност (чл. 218, ал. 2 ЗСВ), ВСС определя индивидуалните магистратски възнаграждения при условията на оперативна самостоятелност - чл. 218, ал. 3 ЗСВ. Изборът му на конкретното възнаграждение, обаче, не е свободен, а правно регулиран от изискванията да съответства на целта на закона и на съразмерността при осъществяването й - чл. 4, ал. 2 и чл. 6 АПК. Спазването на тези изисквания, обратно на становището му, подлежи на съдебен контрол - чл. 169 АПК. Съгласно т. 2.2 от вътрешните правила, основните индивидуални заплати се определят в максималния размер за длъжността. Това съответства на възмездителната, мотивационната и антикорупционната цели на магистратското възнаграждение. Основания за определянето му в по-нисък размер биха били факти, при чието наличие тези цели биха били постигнати с по-малко обществени средства (чл. 6, ал. 4 АПК) или определянето в максималния му размер не би било справедливо (чл. 6, ал. 1 ). От обстоятелството, че магистратът не е работил 7 години не следва еднозначно правеният от ответника извод, че е загубил професионални умения или опит, които, при това, не биха могли да служат при определяне на заплатата му, тъй като според т. 2.1.2 от правилата то не представлява атестиране. Няма причина да се мисли и че заплата с по-нисък размер би осъществила посочените три цели също като такава с по-висок размер. Най-сетне, при липсата на доказана вина на магистрата за отстраняването му от длъжност за това време, не би могло да се счете и че определянето й в максимален размер би било несправедливо. Невъзможността магистратът да изпълнява длъжността си, следователно, сама по себе си не би могла да е основание да му се определи основно възнаграждение, по-ниско от това на другите магистрати на същата длъжност. д. Следва поради това обжалваното решение да бъде отменено и тъй като въпросът е предоставен на преценката на административния орган, преписката да му бъде върната за определяне на основното трудово възнаграждение на магистрата в максималния размер за длъжността му към момента на възстановяването му на нея, ако няма други основания за определянето на възнаграждение под този размер. Воден от горното и на осн. чл. 173, ал. 2 вр. чл. 172, ал. 2 и чл. 146, т. 5 АПК Върховният административен съд