Решение № 9217 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4981/2016 г.

Решение № 9217 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4981/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) срещу решение № 1473 от 02.03.2016 г. по адм. д. № 10664/2015 г. по описа на Административен съд С. град/АССГ/. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност, необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска отмяна на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Р. И. Ч., чрез процесуален представител адв. Георгиева, с отговор на касационна жалба оспорва жалбата, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото решението на съда е правилно. Административният орган е упражнил превратно власт при нарушаване на основните принципи на чл. 18 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) и в несъответствие с целта на закона. Върховния административен съд, V отделение намира жалбата за допустима, като подадена в 14-дневния преклузивен срок. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 1473/02.03.2016 г., по адм. д. № 10664/2015 г. по описа на АССГ е отменена заповед № СОС-26/01.06.2015 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която е прекратено служебното правоотношение на Р. И. Ч. от длъжност "главен експерт" в отдел "Хуманно отношение на животните " в Дирекция "Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите", на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на БАХБ, във връзка с § 4 от ПМС № 90/16.04.2015 г. относно изменение и допълнение на Устройствения правилник на БАБХ и утвърдено длъжностно разписание. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма при спазване на административно производствените правила, но в нарушения на материалния закон, отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Основание за прекратяване на служебно правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. е налице, когато заеманата от служителя длъжност е премахната като нормативно установена позиция и система от функции или е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. В съответствие с доказателствата по делото обосновано съдът приема, че Р. Ч. е назначен на длъжност "главен експерт" в отдел "Хуманно отношение към животните" в Дирекция "Здравеопазване и хуманно отношение към животните" в ЦУ на БАБХ. Установено е, че съгласно длъжностното разписание от 07.05.2015 г., в състава на специализираната администрация на ЦУ на БАБХ е дирекция "Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите"/с 22 щатни бройки/, включваща три отдела- "Здравеопазване на животните/9 щатни бройки/, "Хуманно отношение към животните/6 щатни бройки/ и "Контрол на фуражите" /6 щатни бройки/. В самия отдел "Хуманно отношение към животните", се състои от началник, 4 щатни бройки "главен експерт" и една щатна бройка "младши експерт". В отдела не е имало незаети щатни бройки. В следващото длъжностно разписание на агенцията, в сила от 01.06.2015 г., дирекция "Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите- бройките са намалени с две на 20; отново е с три отдела, като с две щатни бройки са намалени длъжностите единствено в отдел "Здравеопазване на животните"/от 9 на 7/. В останалите отдели промяна няма. Отдел "Хуманно отношение на животните" е със запазени 4 щатни бройки за длъжността "главен експерт", като няма незаети щатни бройки. В поименното длъжностно разписание бройката заемана от Ч. е заета от друго лице- К., който по предходния щат е заемал длъжност със същото наименование, но в отдел "Здравеопазване на животните". Съдът правилно приема, че в случая не е налице реално съкращаване на длъжността "главен специалист", заемана от Ч.. В отдел "хуманно отношение на животните"броят на лицата изпълняващи длъжността е запазен-и по двата щата. Извършена е персонална промяна, като лице, заемащо длъжност"главен специалист" в друг отдел "Здравеопазване на животните", където именно е намален броят на специалистите е преназначен на мястото на Ч. По този начин извършените съкращения не отговарят на целта на закона, която е подобряване на структурата на администрацията чрез нейното оптимизиране. Извършена е персонална подмяна на едни служители с други. Касатора твърди, че в правото му на административния орган е да определи кои служителите следва да бъдат съкратени в условията на оперативна самостоятелност. Тази преценка обаче подлежи на съдебен контрол за законосъобразност съгласно чл. 169 от АПК, тъй като компетентността на административния орган следва да бъда упражнена в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. След като е прието, че обемът и функциите на дейността на длъжността "главен експерт" в отдел "Здравеопазване на животните" следва да бъде изпълнявана от намален брой служители/ 7 вместо 9/ органа по назначаването съкратил лице/ответника по касация/ заемащо длъжност в друг отдел "хуманно отделение към животните". Касатора нито твърди, нито установява, че целите, областите на дейност, основните задължения, отговорности и изисквания за заемане на длъжността "главен експерт" в различните отдели на една дирекция са напълно сходни и идентични - за да обуслови законосъобразно прекратяване на служебното правоотношение с Ч. на соченото основание. С оглед на изложеното настоящия съдебен състав споделя правните изводи на първоинстанционния съд относно незаконосъобразността на заповедта поради нейното постановяване в несъответствие с материалния закон. Неоснователни са доводите на касатора за прекомерност на присъдените разноски. Съгл. чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Възражението за прекомерност е направено едва с касационната жалба и същото се явява преклудирано по отношение на присъдената сума от първата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение,