Решение № 101 от 10.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6147/2007 г.

Решение № 101 от 10.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6147/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Жанин Силдарева Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Й. Й. от гр. В., М. Й. П. от гр. Г. и С. Н. О. от с. Т. срещу решение от 18.05.2007 г. по гр. д. № 136/2007 г. на Видински окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 141/2006 г. на районен съд гр. К., с което е допуснато да се извърши делба между П, починал в хода на процеса и оставил за наследници касаторите, на поземлени имоти ниви №№ 0* и 121021, всички в землището на с. Т. при права по 1/2 ид. ч. за всеки един. Въведен е довод за необоснованост на решението, поради необсъждане да довода за придобиване правото на собственост върху земеделските земи от наследодателя им на основание давностно владение. В хода на касационното производство е починала ответницата по касация П. Д. и на основание чл. 120 ГПК (отм.) в процесуалното правоотношение са встъпили като страни наследниците й В. Ц. Х. и М. Ц. В., дъщери. Същите не са взели становище по жалбата. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от легитимирани страни и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Срещу наследодателят на касаторите Й. Т. е предявен от сестра му П. иск за делба на описаните имоти. Първоинстанционният съд е приел за установено, че страните по делото са наследници на общия наследодател Й, както и че имотите, предмет на делба са възстановени с решения на ОСЗГ на наследниците на О. и на М. О., тяхна майка. Въз основа на това е намерил, че ищците се легитимират като собственици на имотите на основание наследствено правоприемство, като правата им в съсобствеността на основание чл. 5 ЗН са равни. Във въззивната инстанция наследодателят на касаторите се е позовал на давностно владение и е поддържал, на това основание е станал индивидуален собственик на земеделските земи. Твърдял е, че баща им е извършил преживна делба през 1945 г. и на сестра му е предоставил имоти с обща площ от 14 дка, а на него 40 дка, които са предмет на иска за делба. Заявил, че тези имоти са били внесени през 1956 г. от баща му в ТКЗС, тъй като към този момент той е бил войник. Законосъобразно въззивният съд е намерил възражението за недопустимо. Констатирал е, че въззивникът не е установил да е бил собственик на имотите, към момента на внасянето им в кооперативното стопанство по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, от което е направил извод, че при предявяване на иска за делба същите са съсобствени между страните на основание наследствено правоприемство. Неоснователни са касационните доводи, че съдът не е взел предвид и обсъдил позоваването на давностно владение. Искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не може да бъде съединяван с иск за делба. Той е следвало да бъде предявен извън делбеното производство. Наследодателят на касаторите, както и те самите не са установили този факт, поради което удостовереното в решението на Общинска служба земеделие и гори не е оборено. То се ползва с конститутивно действие и до отмяната му или изменението му по реда на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ, предпоставка за което би било влязло в сила решение на съд постановено по иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, то легитимира ищцата, а след смъртта й нейните наследници, като собственица на 1/2 идеална част от възстановените земи на наследниците на общия наследодател Й. При постановяване на решението са обсъдени релевантните за спора факти, правилно е приложен материалния закон, поради което не е налице релевираното основание за касиране на решението. По изложените съображения Върховният касационен съд, I г. о.