Решение № 5174 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1214/2009 г.

Решение № 5174 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1214/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на Абделкадар Халуми Махмуд, гражданин на Ирак срещу решение № 14277 от 19.12.2008 г. по адм. д. № 8316 по описа за 2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 244 от 20.05.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост, нарушаване на материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Твърди се, че решението е постановено в противоречие с разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУБ, а също така и в противоречие с чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 ЕО на Съвета на ЕС. Според касатора, съдът не е преценил всички негови твърдения, свързани с бежанската му история и информацията за ситуацията в Ирак. Претендира се отмяна на решението. Ответната страна по касационната жалба - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, както и валидността, допустимостта на решението и съответствието му с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Върховния административен съд, трето отделение е било решение № 244 от 20.05.2008 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 и поради липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Абделкадар Халуми Махмуд. С обжалваното решение № 14277 от 19.12.2008 г. по адм. д. № 8316 по описа за 2008 г. Върховният административен съд, трето отделение е отхвърлил жалбата на Абделкадар Халуми Махмуд срещу решение № 244 от 20.05.2008 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС. Приел е, че е законосъобразен отказът за предоставяне на статут на бежанец по критериите на чл. 8 от ЗУБ, защото кандидатът не изпитва основателен страх от преследване, поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение. Законосъобразен е и отказът за предоставяне на хуманитарен статут на осн. чл. 9 от ЗУБ. Не са представени никакви доказателства за това, че лицето е било принудено да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт Настоящият петчленен състав намира, че касационната жалба е частично основателна. Правилен е изводът на съда, че преценявайки бежанската история на кандидата, не може да се направи извод за това, че същият изпитва основателен страх от преследване поради изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. Според чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. При проведеното интервю Абделкадар Халуми Махмуд е заявил, че на 25 октомври 2003 г. е започнал работа като охрана на руското посолство в Багдат, а от 3 октомври 2004 г. до 17 юли 2005 г. е работил като охрана към ООН. Охранителите, в т. ч. и той лично е бил заплашван, че ако не напусне работа, ще бъде убит. След убийствата на неговия братовчед и на неговия брат, който също бил охранител, той напуснал работа. След това в продължение на два месеца се занимавал с продажба на коли. През този период не е получавал заплахи. Тъй като нямало достатъчно работа, заминал за Дамаск, където останал до м. септември 2007 г. Поради възникналите проблеми във връзка с пребиваването му в Сирия, се завърнал в Ирак, но не в Багдат, а в гр. Самара и пребивавал при негов братовчед. През октомври 2007 г. напуснал Ирак нелегално. Следователно, заплахите, за които Махмуд съобщава, са били свързани с неговата работа като охранител към ООН, а не с обстоятелството, че е сунит. Самият той потвърждава, че след като е напуснал работата си като охранител, не е получавал такива заплахи. Относно довода на касатора за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ: Според цитираната разпоредба, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи за живота или личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Обстановката в Ирак, според предоставената информация от Дирекция "Международно сътрудничество и евроинтеграция" - вх. № 218/24.01.08 г., е определена като ситуация на вътрешно напрежение и безредици в условията на значително чуждестранно присъствие, а конкретно, ситуацията в Централен и Южен Ирак, особено в Багдат се характеризира с ширещи се прояви на крайно насилие, груби нарушения на човешките права и липса на правов ред. За иракските граждани съществува физическа и материална несигурност. Те са постоянен обект на насилие от страна на Иракските сили за сигурност, шиитските милиции, бунтовнически групировки. Въоръженият конфликт между Многонационалните сили/Иракските сили за сигурност и сунитските формирования води до цивилни жертви и унищожаване на имущество. Липсва защита от страна на държавата срещу проявите на насилие. По отношение на Багдат се приема, че е мястото с най-ярко изявено насилие в страната. В западните и особено в смесените райони на града продължават убийствата на сектантска основа като почти всеки ден биват намирани трупове на лица със следи от мъчения. Градският транспорт не функционира и придвижването е изключително рисковано. Терористичните актове се съсредоточават в пазарите на открито. Повечето от страните, участнички в семинара на Евроазил, проведен в Брюксел на 19 декември 2007 г., определят положението в Багдат като стабилно, но с възможна заплаха за сигурността на населението. Според изложеното в мотивите на решение № 244/20.05.08 г. на Председателя на ДАБ, както и в решението на ВАС, Трето отд. - № 14277 от 19.12.2008 г. по адм. д. № 8316 по описа за 2008 г., освен наличието на вътрешен въоръжен конфликт, законът изисква той да е довел до тежки посегателства и лични заплахи за живота и личността на чужденеца. Аналогична е и разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 (ЕО на Съвета от 29 април 2004 г., според която тежки посегателства са тежки и лични заплахи срещу живота и личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен и международен конфликт. От твърденията на Абделкадар Халуми Махмуд за причините, поради които е напуснал страната, изложени по-горе, не може да се направи извод за наличието на тежки посегателства и тежки лични заплахи срещу живота и личността му. Според решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на европейските общности по дело С-465/07 г. с предмет преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г., обаче е посочено, че нормата има предвид заплахи срещу живота или личността на цивилно лице в по-широк план, а не определени насилия. Тези заплахи са присъщи на една обща ситуация на "въоръжен вътрешен или международен конфликт". Разгледаното насилие в основата на посочените заплахи е квалифицирано като "безогледно", термин, който предполага, че насилието може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение. В този контекст "лични" трябва да се разбира като обхващащ посегателства, насочени срещу цивилни лица без оглед на тяхната самоличност, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи, посочени в чл. 15, б. "в" от директивата. Като се отчетат данните за ситуацията в Багдат, изложени по-горе, може да се направи извод за съществуването на реален риск от заплахи срещу живота и личността на молителя като цивилно лице в случай на въоръжен вътрешен конфликт по смисъла на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. Поради изложеното, обжалваното решение в частта му, в която е потвърдено решение № 244 от 20.05.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС относно отказан хуманитарен статут на Абделкадар Халуми Махмуд, следва да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган за извършване на преценка според актуалните данни за Багдат към настоящия момент, доколкото последната справка, приложена по делото е от м. януари 2008 г. Водим от горното, Върховният административен съд