Решение № 10356 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15442/2011 г.

Решение № 10356 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15442/2011 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Цачо Деянов Деянов срещу решение № 4500 от 20.10.2011 г., постановено по адм. дело № 9517/2010 г. на Административен съд София-град. По изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението се иска отмяната му. Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия (ИАНМСП), чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на съдебното решение. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срок от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Като обсъди доказателствата по делото с оглед на заявените касационни основания, настоящият съдебен състав установи следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Деянов срещу заповед № 03-078/01.12.2010 г., издадена от изпълнителния директор на ИАНМСП, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (при съкращаване на длъжността) е прекратено служебното му правоотношение. Решението е правилно. По делото се установява, че жалбоподателят е заемал длъжността "заместник главен директор" на Главна дирекция "Конкурентоспособност и иновации" в изпълнителната агенция. Числеността на тази дирекция е била 12 щатни бройки, от които 1 бр. - директор, 1 бр. - зам.-директор и още 10 щатни бройки за експертни длъжности на различно длъжностно ниво - по служебно правоотношение и 1 бр. за длъжността главен специалист - по трудово правоотношение. Със заповед № РД-12-36/30.11.2010 г. на ответника е изменено длъжностното разписание на ИАНМСП, считано от 01.12.2010 г. Промяната е в резултат на докладна записка на главния директор на дирекцията (цитирана в оспорената заповед), съгласувана с главния секретар на агенцията, в която е обоснована необходимостта от трансформация с цел изграждане на ефективен и работещ административен капацитет чрез съкращаване на пет длъжности и разкриване на други пет. На мястото на заеманата от жалбоподателя длъжност е открита длъжността "главен експерт-юрист". В резултат на трансформацията щатните бройки във въпросната дирекция са увеличени на 14 броя. Въз основа на събраните писмени доказателства и изслушаната експертиза, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен правен резултат. Изложените мотиви изцяло се споделят от настоящата инстанция. Прекратяването на служебното правоотношение с Деянов е извършено при наличие на надлежно утвърдено и влязло в сила ново длъжностно разписание, като увеличението на числеността на дирекцията с 10 щатни бройки (от 164 на 174) в резултат на изменение в УП, извършено с ПМС № 203 от 13.09.2010 г., в сила от 21.09.2010 г., правилно е прието за неотносимо към спора. В кръга на притежаваната компетентност от органа по назначаването е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й, при съобразяване с приетата структура и нормативноопределената численост на служителите. Съкращаването на длъжности се извършва не само когато се намалява числеността на заетите служители, но и при преустановяване или промяна на съответния вид дейност, както е в случая. Определени функции не могат да бъдат постоянно отъждествявани с конкретна длъжност, тя е съвкупност от такива при определен ред на организация, като при промяната му те могат да бъдат извадени от длъжността и комбинирани с други, даващи основание за създаване на нови длъжности или да допълнят характеристиките на заварени такива. Това зависи от преценката на органа по назначаването, която е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Тази преценка е свързана с оперативната самостоятелност на управляващия дейността, да я организира по най-ефикасен според собственото му виждане начин. В случая длъжността на жалбоподателя е престанала да съществува като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, изпълнявани в пълен обем от отделен служител. Няма спор, че осъществяваните от Деянов самостоятелни функции в дирекцията продължават да се изпълняват, като в по-голямата си част те са възложени на директора на дирекцията като допълнение към собствените му до този момент. В характеристиките на новоразкритите длъжности в дирекцията не се съдържат съвпадащи функции, съответно поемане на минимален обем от тях, което да сочи на запазване на длъжността, макар и под друго наименование. Ето защо е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя, което предпоставя и правото на органа да прекрати служебното му правоотношение в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на обжалваното решение на АССГ и същото следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,