Решение № 5294 от 21.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3705/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС) на Република България, чрез процесуален представител, срещу решение 5718/19.02.2025г., постановено по адм. дело 13024/2024г. на Административен съд София град, в частта, с която по жалбата на Ю. А. Х., гражданин на Сирия, е отменено Решение 12528/03.12.2024г., издадено от настоящия касационен жалбоподател, в частта на постановения отказ на Х. да бъде предоставен хуманитарен статут по Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ и делото е върнато като преписка на председателя на ДАБ при МС за ново произнасяне при съобразяване на дадените от първоинстанционния съд указания. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се направените от съда установявания, като се сочи, че от анализа на справка с вх. МД-02-124/12.12.2024г., се установява, че на територията на страната по произход на Х. не е налице безогледно насилие, което да се приеме за достигащо нива, обосноваващи предоставяне на закрила на основание чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Сочи се, че новите обстоятелства, които са обосновали извода на АССГ за отмяна на решението на органа в частта му за хуманитарен статут, не водят до съществена промяна в обществено-политическия живот в Сирия, която да рефлектира негативно на гражданите и, а само до извод, че положението в страната се нормализира, липсват данни за нечовешко или унизително отношение към сирийските граждани, намалели са и извършваните тежки престъпления. Сочи се, че от международни новинарски програми, вкл. и български, както и от изказвания на международни политици се установява завръщане на огромен брой сирийци в страната, където условията за живот се подобряват и политическата несигурност е овладяна. Твърди се, че в хода на производството органа е извършил проверка на принципа за забрана за връщане , като се установява, че сирийския гражданин не е бил принуден да напусне страната поради наличие на заплахи за него. Изразява се в касационната жалба и несъгласие с приложения доклад от ДСГ, тъй като той не е изготвен въз основа на събраните доказателства относно настоящата обстановка в Сирия. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и отхвърляне на жалбата на Х. срещу спорното решение на председателя на ДАБ в частта, с която му е отказано предоставяне на хуманитарен статут по ЗУБ. Ответникът Ю. А. Х., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба, а по същество на спора моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение в обжалваната му част. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част е неблагоприятно, срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд София-град е било образувано по жалба Ю. А. Х., гражданин на Сирия, срещу решение 12528/03.12.2024г. на председател на ДАБ при МС, с което на жалбоподателя на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното в настоящото производство решение административният съд, в производство по чл. 84, ал. 3 от ЗУБ е отхвърлил жалбата в частта за отказано предоставяне на статут на бежанец на сирийския гражданин и е отменил решението в частта за отказан хуманитарен статут. За да достигне до този извод АССГ е приел, че спорното административно решение е издадено от компетентния орган съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ и в предвидената писмена форма. За да отмени спорното административно решение в посочената част, първоинстанционният съд приел, че преди издаването му в страната по произход на кандидата за закрила е настъпила съществена промяна в обществено-политическата обстановка, която по никакъв начин не била отразена в мотивите на административния акт. Съдът се позовал на данните от представена в съдебното заседание справка за ситуацията в Сирийската арабска република с вх. МД-02-124/12.12.2024г., за да приеме, че актуалната ситуация в страната се характеризира с преобладаваща несигурност, включително въоръжени сблъсъци, повишена престъпна дейност и остатъчни боеприпаси, които продължавали да представляват предизвикателство за цивилните лица и пред което били изправени сирийците, живеещи извън страната. Констатирал, че отсъствала справка относно актуалната обстановка в района на Хасака, откъдето бил кандидата за закрила. Предвид горните съображения и като се позовал на цитирана в решението практика на Върховния административен съд, първоинстанционният съд направил извод, че с оглед установената ситуация в Сирия, решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка относно актуалното положение в държавата, вкл. относно конкретната област и населено място, от което идва кандидатът за закрила. В този смисъл счел, че преценката на административния орган е необоснована, тъй като не кореспондира с актуалните данни и случващото се там. Приел, че при произнасянето му е дължимо обсъждане и съобразяване на съществената промяна в обстановката на държавата по произход на лицето. По тези причини и наличието на нови обстоятелства съдът намерил основание за отмяната на административното решение и като немотивирано. Подчертал е, че следва да се съобрази и най-добрия интерес за детето, с оглед установената нова обстановка, както и предвид приложения доклад от ДСГ Красна поляна. Не на последно място АССГ е посочил, че органа следва да мотивира и приложението на принципа "забрана за връщане" (non-refoulment), материализиран в националното позитивно право чрез разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ. Като съобразил и анализирал позицията на Върховния комисариат за бежанците към Организацията на обединените нации (ВКБООН) относно връщането в Сирийската арабска република от 16 декември 2024г., публикувана на сайта му, достигнал до извод, че Сирия продължава да бъде засегната от нападения и насилие в части на страната; широкомащабно вътрешно разселване; замърсяване на голяма част от страната с остатъци от военни експлозиви; разрушена икономика и широкомащабна хуманитарна криза. Взел предвид, че на този фон ВКБООН продължавал да призовава държавите да не връщат принудително сирийци в която и да е част на Сирия и да осигурят спазването на принципа на "забрана за връщане" по всяко време, като към този момент не били отпаднали основанията за прекратяване на международната защита на сирийците. По подробно изложени в тази насока съображения и като приел, че актът е издаден при допуснато съществено нарушение на чл. 35 от АПК и на специалната разпоредба по чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, съдът постановил отмяната на оспореното решение на председателя на ДАБ в частта, с която било отказано предоставяне на хуманитарен статут, както и връщане на делото като преписка на административния орган за ново произнасяне по молбата за закрила в тази част, с указания да се съобрази настъпилата промяна в обстановката в Сирийската арабска република и да се изследва възможността за предоставяне на хуманитарен статут на посоченото основание по ЗУБ. Решението е неправилно. Както ВАС е приел в решение 4838/12.05.2025г., по дело 3546/2025г. сочените нововъзникнали обстоятелства по отношение на ситуацията в Сирийската арабска република след постановяване на оспорваното решение на председателя на ДАБ по същество не представляват юридически факти, годни да обусловят необходимостта от извършване на нова преценка на молбата за получаване на международна закрила. Както е посочено и в касационната жалба от представените по делото справки на Д "МД" към ДАБ при МС не може да се направи извод, че ситуацията в страната по произход на молителя е претърпяла съществено негативно развитие, което следва да бъде взето предвид при формиране на волята на административния орган. От съвкупните данни, които се съдържат в информационните източници се достига до заключение, че макар да е имало краткосрочна ескалация на военните действия, в резултат на която бившият президент Башар Асад е бил свален от власт, след падането на режима, ситуацията в Сирия всъщност е започнала да се нормализира. В приобщена пред касационната инстанция справка МД-02-200/08.04.2025г. на Д "МД" към ДАБ е цитиран бюлетин на ВКБООН, според който по оценки на Комисариата от 08.12.2024г. до 03.04.2025г. 372 550 сирийски бежанци са се завърнали обратно в Сирия от съседни страни, а към 27.03.2025г. 1,05 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали в районите си на произход, като в този период от Комисариата и партньори предоставят жизненоважна помощ на разселените и завърналите се лица. От справката става ясно и че е сформирано ново правителство с поставен акцент върху единството за възстановяване на държавата и са обявени основни приоритети в работата на новата власт. Налице са данни за посегателства на 08.03.2025г. и 09.03.2025г. върху цивилни лица от алауитското религиозно малцинство, към което молителят не се числи, но същевременно в публични изявления новият лидер на Сирия е обещал да потърси отговорност на всеки, замесен в нараняването на цивилните, като е сформирана и комисия, която да разследва деянията. В допълнение, от представената пред касационната инстанция справка МД-02-160/14.03.2025г. на Д "МД" към ДАБ се констатира, че опозиционните сили, свалили от власт президента Башар Асад, са заявили че предоставят амнистия на целия военен персонал, призован на служби при бившия режим - всички военнослужещи, наборници и резервисти в Сирия. Предвид горното, може да се направи обоснована преценка, че макар ситуацията в страната по произход на чужденеца да остава усложнена, не са налице данни за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Сирийската арабска република, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия. Налице е информация за посегателства към цивилното алауитско малцинство, но молителят не се числи към него, а и официалната власт се е ангажирала да накаже тези прояви. При съобразяване на изложеното, несподелимо е становището на първоинстанционния съд, че са налице предпоставките за прилагане на основанието по чл. 15, бук. "в" от директива 2011/95/ЕС, транспонирано в текста на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, така както са тълкувани от Съда на Европейския съюз в неговото решение по дело С-465/2007. Наред с това, по делото не се установяват елементи от личното положение на молителя, които да намаляват степента на безогледно насилие, която следва бъде установена в страната му по произход, за да получи той субсидиарна закрила, както правилно е приел издалият акта административен орган. Отсъстват данни Х. да е бил обект на преследване по какъвто и да било признак преди да напусне Сирия. Наред с това, в представените пред касационната инстанция актуални справки от Д "МД" към ДАБ няма сведения районът на област Хасака, където молителят последно е пребивавал преди да напусне страната, да се характеризира със завишено ниво на насилие. Същевременно, както правилно е аргументирано в оспорения пред АССГ административен акт, приложима би била предвидената възможност да се откаже предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, тъй като са налице данни за съществуването на спокойни региони в Сирия, където чужденецът би могъл да се установи и където не съществува реален риск той да понесе тежки посегателства. Правилни са и доводите в касационната жалба срещу преценката на първоинстанционния съд за отсъствие на мотиви в спорното решение относно приложението на принципа за non-refoulment ("забрана за връщане"). Правото на защита на Х. не е нарушено, доколкото всички относими към хипотезата на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ факти и обстоятелства са преценени при анализа на основанията по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Молителят е имал възможност да се запознае с приетите от административния орган за установени факти, да направи съответните възражения по тях и да ангажира доказателства за оборването им. За правилни настоящата касационна инстанция намира доводите в касационната жалба, че неправилно АССГ с оглед най-добрия интерес на детето е взел в предвид изготвения доклад от ДСГ Красна поляна , в който е посочено, че в интерес на детето е да получи статут в България, тъй като доклада не е изготвен въз основа на представени доказателства относно сегашното положение в Сирия и не са взети в предвид останалите събрани факти касаещи политическата ситуация в страната по произход. Ако първоинстанционния съд е имал колебания относно изготвения доклад е имал правната възможност да възложи изготвяне на друг, съобразен със събраните доказателства, както и да изслуша в с.з. социалния работник за да установи в по-голяма степен интереса на детето. Тези процесуални действия не са извършени, като недопустимо съда от своето бездействие, възлага на органа негативите от това. Предвид изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната част макар да е валидно и допустимо, е неправилно и следва да бъде отменено в тази част, като вместо него в същата част следва да се постанови друго за отхвърляне на жалбата на Х. срещу процесното решение в частта, с която му е отказано предоставянето на хуманитарен статут. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение