Решение № 506 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6567/2014 г.

Решение № 506 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6567/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Никола Неделчев Дудеков, гр. Панагюрище, ул. "Ген. Дендевил" № 8 срещу решение № 221 от 3.04.2014 г. на Административен съд, гр. Пазарджик, постановено по административно дело № 187/2014 г.

С обжалваното решение съдът оставил без разглеждане жалбата на Дудеков срещу Решение № 15555 от 22.08.2013 г. на началник на Районно управление "Полиция", гр. Панагюрище, с което му е отнето разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и прекратил съдебното производство и отхвърлил жалбата му срещу Решение № 21217 от 30.10.2013 г. на началник Районно управление "Полиция", гр. Панагюрище, с което му е отказано издаването на разрешение за съхранение, носени и употреба на късо, бойно, нарезно, огнестрелно оръжие.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че обжалва решението както по отношение на заповед № 15555, така и досежно заповед № 21217. Поддържа съображенията, изложени пред административния съд и сочи, че по делото липсват съображения, анализи, изложени в мотивите, за да може да се установи дали съдът е направил собствени изводи, независимо от изложеното в административния акт. Счита процедирането по използваната от съда методика за водеща до извода, че напълно излишно е дадена възможност за допълнителна, квалифицирана оценка на едно административно решение. Сочи, че през последните десет години животът му е протичал по един и същ начин като през този период е притежавал оръжие, което значи, че органите са преценили, че съществува обоснована опасност за сигурността му. Неясно какво се е случило в последната година, за да липсват предпоставките за издаване на исканото разрешение. Сочи, че начинът на отправяне на заплахи ги прави почти недоказуеми, а поради дейността, която извършвал на директор на лесничейството, му били отправяне заплахи. Излага фактите досежно изградения от него бетонов възел и нуждата от оръжие за охрана на обекта. Моли съда да отмени обжалваното решение.

Ответникът по касационната жалба - началникът на Районно управление "Полиция", не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът осъществил съдебен контрол на основание чл. 146 АПК и правилно приел, че в тежест на касатора е да обоснове искането си. Съдът правилно ценил факта, че бетоновата площадка на касатора се намира на площадката на "Асарел Медет" АД, която е охраняема от полицията територия. С оглед на това съдът направил обоснован извод за липса на предпоставките по чл. 59, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). С оглед на данните по делото и липсата на такива, които да налагат изводи, различни от мотивираните в обжалваното съдебно решение, същото като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд счита, с оглед на съдържанието на обжалваното решение, че е сезиран с касационна и с частна жалба. И двете са подадени от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Касационната жалба е подадена и в срока по чл. 211 АПК, поради което е допустима. Частната жалба е подадена след срока по чл. 230 АПК, но видно от съдебното решение съдът посочил, че решението и в прекратителната му част подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок. Съгласно чл. 230 АПК съдебният акт, с който съдебното производство се прекратява като недопустимо, подлежи на обжалване в седемдневен срок от съобщаването. В случая жалбата срещу прекратителната част на съдебното решение е подадена на 16.04.2014 г., а съобщението за решението е връчено на касатора на 7.04.2014 г. Когато съдът определи по-дълъг от установения в закон срок, извършеното действие след законния, но преди изтичането на определения от съда срок, не се смята за просрочено - чл. 62, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. С оглед на изложеното съдът счита, че жалбата и в частта досежно прекратеното съдебно производство е подадена в срок и е допустима.

Разгледани по същество частната и касационната жалба са неоснователни.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Никола Неделчев Дудеков притежавал разрешение № 178 от 4.08.2010 г., приложение № 4, и разрешение № 0236344 от 10.02.2005 г., приложение № 3 за носене и употреба късо огнестрелно оръжие и боеприпаси.

1. На 22.08.2013 г., с Решение № 15555, началник Районно управление "Полиция", гр. Панагюрище, на основание чл. 153, т. 6 и чл. 155 ЗОБВВПИ отнел разрешенията по т. 1.

1. Решение № 15555 било съобщено на Дудеков лично на 22.08.2013 г.

1. На 1.10.2013 г. Дудеков подал заявление, вх. № 9341, за издаване на разрешително за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие.

1. Към заявлението били приложени изискуемите по чл. 58, ал. 1, т. 1 - 9 ЗОБВВПИ документи, а като основание за исканото разрешение Дудеков посочил самоохрана. В мотивацията уточнил, че е собственик на бетонов център, който се намира извън града, в района на "Арсенал - Медет" АД, поради което и поради факта, че става въпрос за сложна техническа апаратура и съществуващото у него "опасение на зложелатели или конкуренти за причиняване на някакъв вид повреди", както и за личната му безопасност желае "да му бъде удължен срока на разрешителното за носене, употреба и съхранение" на притежаваното от 2002 г. оръжие.

1. На 30.10.2013 г. била изготвена докладна записка до началника на Районно управление "Полиция", гр. Панагюрище, с предложение за отказ от издаване на исканото разрешително поради липса на основание - оръжието е искано за самоохрана като бетоновия център се намирал на територията на "Арсенал Медет" АД.

1. На 30.10.2013 г., с Решение № 21217, началник Районно управление "Полиция", гр. Панагюрище, отказал издаването на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, поради липса на основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава необходимостта от издаване на разрешителното.

1. Решение № 21217 било съобщено на Дудеков лично на 31.10.2013 г.

1. На 13.11.2013 г. Дудеков оспорил Решение № 21217 пред директора на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Пазарджик.

1. На 12.12.2013 г., с Решение № 54531, директорът на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Пазарджик, отхвърлил жалбата.

1. По делото няма доказателства за датата на съобщаване на Дудеков на Решение № 54531.

1. На 12.02.2014 г. Дудеков оспорил Решение № 21217 и Решение № 15555 по съдебен ред.

1. В хода на съдебното производство Дудеков представил решение за вписване в търговския регистър и удостоверение за актуално състояние на "Хермес - 91" ЕООД, с предмет на дейност строително предприемачество, и договор за наем на открита площадка, собственост и находяща се в "Арсенал Медет" АД.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че жалбата срещу Решение № 15555 е недопустима, тъй като е подадена след изтичане на срока за обжалване. Поради това прекратил съдебното производство в тази му част.

Приел, че Решение № 21217 е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, като съдържа фактически и правни основания. Приел, че в хода на административното производство органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила и решението е в съответствие с материалноправните разпоредби. Органът правилно приел, че по отношение на Дудеков не са налице основания по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ - не са установени обстоятелства, които да обосноват нужда от защита на живота и личната му неприкосновеност. Извършваната стопанска дейност сама по себе си не е основание за издаване на разрешително. Приел, че доказателствената тежест за установяване на факти и обстоятелства, които да водят до извода за реално и потенциално застрашаване на живота, здравето или имуществото на Дудеков е негова и той не е доказал тези факти. Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на оспореното Решение № 21217 и отхвърли жалбата.

Изводът на съда досежно прекратяването на съдебното производство е законосъобразен. Правилен е и изводът на съда досежно Решение № 21217.

По частната жалба:

Касаторът не сочи конкретни доводи в подкрепа на твърдяната незаконосъобразност на съдебното решение в частта, с която съдебното производство е прекратено. Видно от доказателствата по делото съдът правилно установил релевантните за допустимостта на съдебното производство по отношение на Решение № 15555 факти. Решението е връчено лично на Дудеков на 22.08.2013 г., а жалбата до съда е подадена на 12.02.2014 г., т.е. след изтичането на предвидения в чл. 149, ал. 1 АПК срок. Същият е преклузивен и с изтичането му правото на оспорване се погасява. С оглед на това съдът законосъобразно прекратил съдебното производство в тази част.

По касационната жалба:

При установените по делото факти и с оглед на твърдяното от касатора отменително основание спорът по делото е досежно обосноваността на извода на съда за липса на основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ за издаване на исканото разрешително. Доводите на касатора са, че съдът не отчел три факта - притежаването от него в продължение на десет години на огнестрелно оръжие, извършваната стопанска дейност и качеството му на бивш директор на лесничейството, във връзка с което имал влошени отношения с различни хора.

За да отговори на доводите на касатора и за да изпълни задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК за служебна проверка на съответствието на съдебното решение с материалния закон, съдът счита за необходимо да посочи следното:

Релевантната правна норма - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, сочи, че абсолютна предпоставка за издаване на разрешението за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие е наличието на основателна причина. Законодателят е посочил различни, допустими причини, които могат да обосноват необходимостта от издаване на исканото разрешение. Доказателствената тежест за наличието на някоя от предвидените от законодателя причини, както правилно приел и съдът, е на касатора.

Тъй като дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са такива с висока степен на обществена опасност, законодателят, освен че разграничил целите за ползване на оръжие на служебни и граждански - чл. 6, ал. 1, 2 и 3 ЗОБВВПИ, лимитативно определил и видовете граждански цели - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. В случая касационният жалбоподател фактически обосновава причината за исканото разрешение не с гражданска цел, а със служебните цели на извършвана от него търговска дейност. Тези доводи, както правилно приел съда, са неотносими към законосъобразността на оспорения отказ.

Освен, че не може да обоснове основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ със служебни цели касаторът, за да може да получи исканото разрешително, е следвало да докаже наличието на някоя от визираните в нормата граждански цели. Видно от доказателствата по делото той не сторил това, тъй като другите две сочи от него основания - заеманата в миналото длъжност и притежаването в продължение на десет години на оръжие не доказват никоя от основателните причини. Наличието на породени във връзка с предишна, осъществявана от касатора дейност, не може, при липса на каквито и да било други доказателства, да обоснове необходимост от самоотбрана. Същото е относимо и за притежавано в миналото разрешително.

Видно от изложеното доводите на касатора в подкрепа на твърдяното отменително основание са неоснователни. Съдът, в съответствие с нормативната уредба, правилно приел, че доказването на необходимостта от придобиване на огнестрелно оръжие е задължително условие за разрешаване извършването на правнорегламентираната дейност, т. е. за създаването на субективното право. В случая касационният жалбоподател обосновава причината за исканото разрешение не с гражданска цел, а със служебните цели на извършвана от него стопанска дейност. Тези основания, както правилно приел съда, са неотносими към законосъобразността на оспорения отказ, тъй като искането е за издаване на разрешение за придобиване на оръжие за граждански цели. Следователно съдът правилно установил фактите по делото и въз основа на тях направил обосновани фактически изводи и правилно приложил материалния закон.

При извършената, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебна проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение съдът установи, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

Страните по делото не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд