Решение № 2713 от 17.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1408/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез гл. юрк. Р. Михайлова, срещу Решение 247/22.12.2023 г. на Административен съд Перник по адм. дело 99/2023 г., с което е отменена негова Заповед 8121к-2662/17.03.2023 г. за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на служебното правоотношение в МВР на старши инспектор С. М. С. началник на група Регистрация и отчет на пътни превозни средства и собственици в сектор Пътна полиция към отдел Охранителна полиция при ОДМВР Перник, издадена за нарушения по чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 2 и т. 8, предл. 1 ЗМВР.

Ответникът С. М. С., чрез адв. Г. Грозев от САК, е на становище за правилност на решението.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Дисциплинарното производство е образувано по повод на данни за това, че след поставени от С. в периода от 31.01.2022 г. до 23.11.2022 г. резолюции са били регистрирани 6 бр. пътни превозни средства, на които в цифровия сертификат за собственост е нанесен код 33 (което съгласно италианското законодателство е наложено административно ограничение за пререгистрация на ППС) и 8 бр. ППС с липсващо свидетелство за регистрация, като вместо него е било приложено удостоверение от италианските полицейски власти, издадено с цел да послужи за регистрацията само на територията на Република Италия, само след техническо обслужване и/или ремонт.

Наказващият орган е приел, че регистрациите на автомобилите са извършени в разрез с разпоредбите на чл. 140, ал. 6 ЗДвП, чл. 12а, ал. 1, т. 3 от Наредба I-45/2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, чл. 5, т. 2 от Директива 1999/37/ЕО на Съвета, т. 3.5.2, б. б от Тълкувателно съобщение на Комисията относно процедурите за регистрация на МПС с произход от друга държава-членка, както и Разпоредително писмо 3286р-46723/15.10.2020 г. на ГДНП.

Всяко от нарушенията е определено за съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 2 и т. 8, предл. 1 ЗМВР използване на служебното положение за облага на трети лица и злоупотреба с власт.

1. Съжденията на съда за неосъществяване на фактическия състав на дисциплинарните нарушения по принцип се споделят и от касационната инстанция. Препратката към мотивите на първоинстанционното решение е допустима от чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, още повече при липсата на конкретни доводи в жалбата на касатора по въпросите, обуславящи правилността на решаващите изводи на съда.

а. В съобразителната част на заповедта органът е възприел подхода на самостоятелно описание на твърдените нарушения, от една страна, и възпроизвеждане на текстовете, съдържащи правилата за поведение от друга. По същество не е очертана обективна правно-логическа връзка между деянията и дължимото според цитираните разпоредби поведение, респ. не са индивидуализирани надлежно източниците, на които да се основе категоричен извод, че при представените за превозните средства документи или отсъствието им следва забрана за регистрация, а той не е подразбиращ се.

б. Доказателствените източници, вкл. свидетелските показания по делото, сочат на недостатъчна яснота във ведомството по въпроса как трябва да се процедира, когато в цифровия сертификат е нанесен код 33 и какво в действителност представлява той. Очевидно е налице различен подход в отделните звена от системата, липсват ясни обвързващи указания към служителите, провеждано специализирано обучение, като не се извършва и легализиран превод на документите, представяни при регистрацията на ППС. Противоречието пък между действията на С. и преобладаваща практика на други служители не е аргумент в подкрепа на укоримостта на поведението му, доколкото не е критерий за неговата правомерност. Неоспорена е и фактическата констатация на съда, че необходимите според въпросното наредително писмо документи са били представени за автомобилите.

По съответен начин не е установена от органа и правната значимост на удостоверението от италианските полицейски власти за втората група твърдени нарушения и по-специално какво в действителност е основанието, пораждащо изначална пречка превозните средства да бъдат регистрирани.

1. Независимо от горното, дори да се приеме за доказано извършването от С. на вменените му дисциплинарни нарушения от вида по чл. 194, ал. 2, т. 3 ЗМВР - неспазване на служебните правомощия, те не са съставомерни съобразно дадената им от наказващия орган квалификация по чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 2 и т. 8, предл. 1 ЗМВР. В тази им част мотивите на първостепенния съд следва да бъдат коригирани относно анализа на съставите на нарушения, без това да се отразява на крайния правен резултат от спора.

а. Дисциплинарно наказващият орган е квалифицирал всяко едно от деянията като извършено в разрез с всички цитирани разпоредби и осъществяващо едновременно и двата състава на тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1 ЗМВР. Във волеизявлението на органа имплицитно се съдържа виждането, че нарушенията са реализирани при идеална съвкупност, което е невярно, тъй като деянията не засягат различни обекти на посегателство, не е и въведено подобно твърдение.

При еднаквост на деянията по отделните групи нарушения, в заповедта не е направено действително разграничение между елементите от двата състава, нито двете категории нарушения са диференцирани съобразно различните състави, напротив те по съдържание и резултат са приравнени.

б. Двата състава се намират в отношение на изключване помежду си.

Нарушението по чл. 203, ал. 1, т. 7 ЗМВР в частта използване на служебното положение за облага на трети лица притежава белезите на наказателноправния състав по чл. 283 НК. За осъществяването му е необходимо използването на служебното положение за съответната цел при реализацията на една извънслужебна дейност вж. т. 6 и мотивите към нея от Постановление 2 от 09.06.1980 г. по н. д. 2/1980 г., Пленум на ВС.

По хипотеза този състав е неотносим към казуса действията на С. са извършени при изпълнение на служебните му правомощия.

При описанието на нарушенията е възможна самостоятелната им квалификация по чл. 203, ал. 1, т. 8, предл. 1 ЗМВР като злоупотреба с власт, но в този случай не е установена, а презумптивно изведена, субективната им страна по причините, вече обсъдени от административния съд - чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, в т.ч. констатациите на съда за нееднократно отправяни от С. запитвания до звена от системата на МВР относно дължимите действия при регистрация, както и липсата на доказателства, че са вземани решения за регистрация на автомобили само на определени вносители или техни пълномощници, а при същите обстоятелства регистрацията на други заявители е била отказвана, което евентуално би довело до извода за удовлетворяване на интереса точно на определена група лица чрез упражняването на предоставената му власт.

в. Ангажирането на дисциплинарната отговорност по двата състава на нарушения с оглед на характера на връзката между тях е достатъчно, самостоятелно основание за отмяна на заповедта като противоречаща на материалния закон чл. 146, т. 4 АПК.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

При този изход на делото, в полза на ответника по касация следва да бъде възстановено своевременно заявеното и платено адвокатско възнаграждение за защита пред настоящата инстанция в размер на 1000 лв.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение