Решение № 7349 от 13.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9737/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (от 06.10.2023 г. с наименование Комисия за противодействие на корупцията ), чрез Н. Нейков главен юрисконсулт в Дирекция Конфликт на интереси срещу Решение 5350 от 09.08.2023 г., постановено по адм. дело 10574 по описа за 2022 г. на Административен съд София- град. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Молбата е да се отмени решението, като вместо него бъде постановено ново, по съществото на спора, с което да бъде отменен административният акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Г. Г. Я., чрез адвокат Я. Даскалова, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество жалбата е основателна поради следните съображения: С обжалваното решение е отменено Решение РС-475-22-103 от 19.10.2022 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), с което е установен конфликт на интереси по отношение на Г. Г. Я., в качеството му на ректор на Националната художествена академия (НХА), като лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 45 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (отм.) (ЗПКОНПИ, (отм.)), за това, че е издал Заповед 0014-0 от 20.01.2021 г. и Заповед 0313-0 от 16.12.2021 г. с поименни списъци с индивидуализирани допълнителни възнаграждения, в свой частен интерес, в нарушение на разпоредбата на чл. 58, изречение първо, предложение четвърто от ЗПКОНПИ (отм.) и на основание чл. 171, ал.1 от ЗПКОНПИ (отм.) му е наложена глоба в размер на 5 000 лева и са отнети в полза на държавата: 1/ сумата от 892,94 лева, представляваща среднодневно възнаграждение за датите на издаване на Заповед 0014-0 от 20.01.2021 г. и Заповед 0313-0 от 16.12.2021 г., получена от деянието, породило конфликт на интереси, на основание чл. 81, ал. 1 от ЗПКОНПИ (отм.) и 2/ сумата от 2996,70 лева, представляваща получената материална облага в резултат на установения конфликт на интереси, на основание чл. 81, ал. 2 от ЗПКОНПИ (отм.). От фактическа страна по делото, съдът е приел за установено, че административното производство пред КПКОНПИ е започнало с Решение за образуване на производство за конфликт на интереси КИ-179 от 14.06.2022 г. по сигнал с вх. ЦУ01/С-475/02.06.2022 г. срещу Г. Г. Я., в качеството му на ректор на Националната художествена академия, за това, че е издал Заповед 0014-0 от 20.01.2021 г. и Заповед 0313-0 от 16.12.2021 г., с които е определил размера на допълнително материално стимулиране на работещите в НХА по списък - неразделна част от заповедите, в това число и на самия себе си. В резултат на проведеното административно производство и събраните доказателства, КПКОНПИ е установила, че е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 58, изречение първо, предложение четвърто от ЗПКОНПИ (отм.), тъй като Г. Я., в качеството си на ректор на Националната художествена академия, е издал Заповед 0014-0 от 20.01.2021 г. и Заповед 0313-0 от 16.12.2021 г., с което е упражнил свои правомощия, съгласно чл. 15, ал. 5 от Правилника за дейността на Националната художествена академия (ПДНХА). Тези заповеди предвиждат изплащането на суми за допълнително материално стимулиране (ДМС) на всички лица, наети на основен трудов договор в НХА, в това число и него самия, при което той е действал при наличието на свой частен интерес, който може да повлияе върху обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. От страна на КПКОНПИ е прието, че е налице нарушение на забраната по чл. 58, изречение първо, предложение 4 от ЗПКОНПИ (отм.), страна на Г. Я., в качеството му ректор на Националната художествена академия и лице, заемащо висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 45 от ЗПКОНПИ (отм.), изразяващи се в издаване на Заповед 0014-0 от 20.01.2021 г. и Заповед 0313-0 от 16.12.2021 г. в негов частен интерес, като е посочено, че изплащането на ДМС на ректора на НХА е следвало да бъде определено от председателя на Общото събрание на НХА, съгласно чл. 29, ал. 2 от Закона за висшето образование и чл. 8, ал. 2 от ПДНХА. Вследствие на това КПКОНПИ е издала оспореното решение, предмет на съдебен контрол. Първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон, поради което е отменил административния акт и е възложил в тежест на касатора разноските по делото. Постановено решение е валидно и допустимо, но неправилно. Необосновано административният съд е възприел доводите, наведени в първоинстанционната жалба, като е развил доводи, че забраната на чл. 58 от ЗПКОНПИ (отм.) не е абсолютна и в случая не е налице частен интерес и липсва облага, понеже този резултат би се получил и без участието на лицето. Съдът се е мотивирал с липсата на субективен елемент при определяне на конкретно допълнително възнаграждение за конкретен служител, като ректорът Я. не е повлиял върху определянето на размера на получаваното възнаграждение както за себе си, така и за останалите служители в НХА. Всъщност по този начин съдът е игнорирал участието на Г. Я. в заседанието на академичния съвет на НХА, на който е взето решението за ДМС, което е в пряко нарушение на чл. 58 от ЗПКОНПИ (отм.) Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗПКОНПИ (отм.), конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо висша публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Фактическият състав на конфликта на интереси по смисъла на цитираната разпоредба изисква кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки, а именно: лице, което заема длъжност в органите на изпълнителната власт, частен интерес на това лице по смисъла на чл. 53, във връзка с чл. 54 от ЗПКОНПИ (отм.) и възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето, заемащо тази длъжност, или на задължението му по служба. Конфликт на интереси е налице тогава, когато лицето, заемащо публична длъжност е упражнило правомощията си в съответствие с материалноправните предпоставки за тяхното прилагане, но това е станало в негов или на свързано с него лице интерес, тъй като конфликтът на интереси се обективира не в резултата придобита облага, а във възможността частният интерес да повлияе на обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията. В своите решения Върховният административен съд нееднократно, при тълкуване на разпоредбите на закона, е посочвал, че законодателят не изисква дори доказване на обстоятелството дали в действителност и как упражнените властнически правомощия са повлияни от установения частен интерес. Конфликт на интереси е налице, ако съответният частен интерес на лицето, заемащо публична длъжност или на свързаното с него лице, е във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия. За съставомерността на деянието по чл. 52 от ЗПКОНПИ (отм.) е достатъчно да е налице формално нарушение на посочената разпоредба, водещо до съмнение в начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности. Не е необходимо да бъде доказано резултатно деяние с реални негативни последици. Законът не допуска фактически ситуации, в които дадено лице, заемащо публична длъжност, би могло да повлияе в частен интерес, като по този начин компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват функциите, възложени на съответното учреждение, ведомство и пр. Целта на закона е предотвратяването на съмнения, че лицата, заемащи публични длъжности, осъществяват правомощията си на база на лични и роднински отношения, а не на база законоустановените критерии (в този смисъл са: Решение 12130/30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. 2277/2020 г., VI отд., Решение 17114 от 13.12.2019 г. на ВАС по адм. д. 9250/2019 г., VІ отд., Решение 115 от 6.01.2016 г. на ВАС по адм. д. 1439/2015 г., VII отд., Решение 6945 от 23.05.2014 г. на ВАС по адм. д. 1791/2014 г., VII отд. и мн. др.). За избягване и преодоляване потенциалната възможност лицето, заемащо публична длъжност, да бъде поставено в ситуация, в която упражняването на правомощията му да бъде повлияно от частен интерес, е въведена забраната за действие в такива ситуации лицето, заемащо публична длъжност, няма право да извършва дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията си. Поведението на настоящия ответник правилно е квалифицирано от органа като наличие на частен интерес, който в нарушение на чл. 58, изречение първо, предложение четвърто от ЗПКОНПИ (отм.) е издал Заповед 0014-0 от 20.01.2021 г. и Заповед 0313-0 от 16.12.2021 г. досежно определянето размера на допълнително материално стимулиране на работещите в НХА по списък - неразделна част от заповедите, в това число и на него самия. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира, че първоинстанционното решение е постановено в противоречие с приложимите материалноправни норми и целта на закона. Като е отменил административния акт, съдът е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново, по съществото на спора, с което първоначалната жалба да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора, на касатора се дължат претендираните разноски. На основание §1, т. 6 от ДР на АПК, Г. Г. Я. следва да заплати на КПК сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,