Решение № 113 от 16.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 45/2010 г.

Решение № 113 от 16.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 45/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев Производството е касационно по жалба от подсъдимия А. Г. Б. против въззивно решение № 192/27.Х.2009 г. по в.н.о.х.д. 214/2009 г. на АС-В. Търново за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Съображенията са, че в нарушение на закона му е наложено тежко наказание, като в съдебното заседание защитника сочи, че наказанието лишаване от право да управлява МПС е завишено. Подсъдимият и защитата му правят искане да се намали срока на това наказание, за да може Б. да упражнява професията си и изплаща присъденото обезщетение. Прокурорът е на становище жалбата да остане без уважение като неоснователна. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 НПК ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира същото за правилно и законосъобразно, поради което и следва да остане в сила. В производство по Глава ХХVII - съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанции, подсъдимият А е признат за виновен и осъден по чл. 343, ал. 1, б. "в" във вр. с чл. 342, ал. 1, чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" и чл. 42а НК на пробация с конкретни пробационни мерки за това, че на 28. Х. 2008 г. в с. Т., обл. Плевен, при управление на л. а. "Опел" с ДК № Е* в нарушение на правилата за движение, по непредпазливост причинил смъртта на Л. Б. Н. от Плевен; на основание чл. 343г НК е лишен от право да управлява МПС за срок от 2 (две) години; осъден е да заплати на гр. ищец Б. Л. Н. 40000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законните последици. Същите оплаквания и по същите съображения са поддържани и пред въззивния съд. Обсъдени са и в съответствие с чл. 339 НПК са посочени основанията, поради които те не са възприети. Мотивите на въззивния съд са правилни и аргументите съответстват на фактите, преценявани по отделно и в съвкупност и не противоречат на правилата на формалната логика. Липсва очевидно несъответствие между наложеното на подсъдимия наказание и извършеното от него престъпление, поради което и в случая не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК - явна несправедливост на наложеното наказание. Във връзка с това следва да се посочи, че задължението за изплащане на присъденото обезщетение е ирелевантно обстоятелство за справедливостта на наказанието. По тези съображения ВКС, I-во н. о.