Решение № 2076 от 24.2.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба С. Дионисиева от гр. София, чрез процесуален представител против решение 3366/18.05.2022 г., постановено по адм. д. 12634/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлен предявеният от нея иск с правно основание чл. 2в, ал.1, т.1, вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Българска народна банка за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 8627,96 лв., представляващо лихва за забавено плащане върху сумата от 196 000 лв. като гарантиран размер на влоговете в КТБ АД. С оспореното решение ищцата е осъдена да заплати на ответника сторените в производството разноски за съдебна експертиза в размер на 310 лв. В касационната жалба твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва извода на съда, че претендираното вземане е погасено по давност. Представя писмени доказателства, доказващи датата на която е изпратена исковата молба. Иска отмяна на оспореното решение и уважаване на исковата претенция в пълен размер. Ответникът - Българска народна банка (БНБ), чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендират се разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Административният съд е сезиран с иск на С. Дионисиева с правно основание чл. 2в, ал.1, т.1, вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу БНБ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 8627,96 лв., представляващо лихва за забавено плащане върху сумата от 196 000 лв. като гарантиран размер на влоговете в КТБ АД. Съдът приел, че БНБ е надлежен ответник, чиято отговорност може да бъде ангажирана за вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Посочил, че за извършеното нарушение на правото на ЕС се дължи обезщетение за периода на забава - от момента, в който реално ищцата е трябвало да има достъп до депозита си до момента, в който нарушението е преустановено, а именно за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., включително, но предвид направеното от ответника възражение за изтекла давност, приел че същата е изтекла към датата на депозиране на исковата молба 07.11.2019 г. С тези мотиви съдът отхвърлил исковата претенция като погасена по давност. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ давността за предявяване на иск по чл. 1 ЗОДОВ, с оглед липсата на специална разпоредба в самия закон е пет години. С т. 4 на Тълкувателно Решение 3 от 22.04.2004 г. по Тълкувателно дело 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че началният момент на погасителната давност при исковете за обезщетение от причинени вреди от незаконни действия, респективно бездействия на административния орган е този на преустановяването им. По закон давността не се прилага служебно, поради което длъжникът трябва да възрази и да заяви изрично пред съответния орган, че задължението му е погасено по давност. В конкретния случай, след като от ответника е направено изрично възражение за погасяване по давност на исковата претенция, в съответствие с разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД, съдът неправилно е приел, че претендираното вземане е погасено по давност, с оглед момента на преустановяване на соченото в исковата молба бездействие. От момента на преустановяване на неоснователното бездействие 06.11.2014 г. е започнал да тече петгодишният давностен срок за предявяване на иска, който изтича на 06.11.2019 г. (сряда, присъствен ден). Исковата молба е подадена на същия ден 06.11.2019 г., предвид представената с касационната жалба справка от Еконт експрес. Първоинстанционният съд е приел за дата на подаване на исковата молба получаването в съда, а не е отчел пощенското клеймо на лицензирания пощенски оператор. С оглед датата на подаване на исковата молба 06.11.2019 г., предявеният иск не се явява неоснователен като погасен по давност. Решението на административния съд следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на същия съд в друг състав. Разноските следва да бъдат възложени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд и съобразно неговия изход. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение