Решение № 3931 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9576/2009 г.

Решение № 3931 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9576/2009 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по чл. 209, т. 3 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Диян Николов Горлоев от гр. Русе срещу решение № 29 от 1.06.2009 г. на Русенски административен съд, постановено по адм. д. № 80/2009 г. по описа на съда с доводи за неправилност. Ответникът - директорът на ОД на МВР гр. Русе редовно призован не се представлява и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Не е спорна установената по делото фактическа обстановка: Касаторът назначен на длъжност мл. автоконтрольор, има качеството на контролен орган по смисъла на чл. 165 и сл. от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. На 19.12.2008 г. около 11.00 ч. при извършване на пътен контрол на главен път I-5/Русе-Бяла/ жалбоподателят, в качеството му на младши автоконтрольор, спрял за проверка лек автомобил "БМВ-316" с рег. № СА *****, собственост на Петър Борисов Филчев. При проверката било установено, че водачът е извършил две нарушения по ЗДвП - управлявал автомобила без да е включил светлини за деня /чл. 70, ал. 3, т. 2 от ЗДвП и в момента на проверката не представя полица за сключена застраховка "Гражданска отговорност" за 2008 г. За извършените нарушения съставил акт за установяване на административно нарушение. При съставянето на акта, полицай Горлоев, иззел и свидетелството за управление на МВП /СУМПС/, както и друг предходно съставен АУАН. Обяснил на нарушителя, че следва да се яви в сектор "ПП"-Русе за издаване на заповед за принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "В" от ЗДвП, но такава в последствие не била издадена от оправомощеното по закона лице - началника на сектор "ПП"-гр. Русе. Административнонаказващият орган приел, че полицай Горлоев е извършил нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 3 от ЗМВР, във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР - "превишаване на правомощия", тъй като е иззел СУМПС без да има издадена заповед за ПАМ. За така извършеното нарушение на служебната дисциплина е наказан с "писмено предупреждение" за срок от шест месеца, на основание чл. 224, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР. Нарушение на служебната дисциплина съгласно чл. 221 от ППЗМВР е виновно неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно несъответства на правнодължимото поведение на служителя. В случая от доказателствата по делото се установява, че с извършеното от жалбоподателя са осъществени субективните и обективни признаци на дисциплинарното нарушение, за което е наложено наказанието с оспорената заповед. Правен е изводът на съда, че съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 2 контролните органи имат по принцип правомощието да изземват и задържат документи на водачите, между които и СУМПС, но само в допустимите от закона случаи. Настоящият случай не е такъв, тъй като младежи автоконтрольор Гарлоев не е имал право да изземва СУМПС с цел издаване на заповед за ПАМ, която самият той не е бил компетентен да издаде. Установено е също така, че дисциплинарното производство е проведено съгласно изискванията на ЗМВР и ППЗМВР. Горлоев е уведомен за започналото дисциплинарно производство. Снети са му писмени обяснения преди налагане на наказанието и за заповедта е уведомен своевременно, лично. Заповедта е издадена от компетентния орган, в установената от закона форма и правилно първостепенният съд я е преценил за законосъобразна. Обжалваното решение за отхвърляне жалбата на касатора срещу заповедта за наложено дисциплинарно наказание е правилно. Постановено е при спазени съдопроизводствени правила с правилно приложен материалния закон и е обосновано. Съдът е уважил доказателствените искания на жалбоподателя. Изяснил е релевантните за предмета на съдебен контрол факти. Обсъдил е доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. За приетото се е фактически и правно обосновал. Правният извод за неоснователност на жалбата е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен материалния закон. При които обстоятелства за решението не се установява наличие на касационни основания от претендираните по чл. 209 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение,