Решение № 8406 от 7.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15153/2014 г.

Решение № 8406 от 7.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15153/2014 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "ПРИМАСТРОЙ 21" ООД, седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Евлоги Георгиев" № 110, ЕИК 130479237 срещу решение № 1724 от 23.10.2014 г. на Административен съд Бургас, постановено по административно дело № 349 по описа за 2014 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 1133/3.12.2013 г. на орган по приходите в отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър, потвърден с решение изх. № А 4-4560#3/17.01.2014 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър. Касационният жалбоподател счита, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът не обсъдил всички релевирани пред него възражения, в това число и за изтекла давност по чл. 171 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Оспорват се изводите на съда за законосъобразност на обжалвания акт на всички основания, изложени в първоначалната жалба. Ответникът по касационната жалба, началник отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър, не взема становище по същата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, Административен съд-Бургас е установил фактическа обстановка, която като цяло се споделя от касационната инстанция. Страните не спорят, че дружеството е собственик на земя в к. к. "Слънчев бряг - запад", парцел IV, кв. 3102, УПИ IV - 463, 469, предназначен за строителство, придобит с два нотариални акта от 2004 г. (л. 189 и 190). Имотът е деклариран с декларация вх. № 0321/11.05.2005 г. На 17.08.2007 г. жалбоподателят е продал на "Евро хоум маркет" ООД 1/4 ид. ч. от имот № 51500.507.243 по кадастралната карта на гр. Несебър, целия с площ 2 326 кв. м., който е идентичен с УПИ IV - 463, 469, в кв. 3102 по плана на к. к. Слънчев бряг - запад (деклариран от жалбоподателя през 2005 г.). Продажбата на поземлен имот с идентификатор № 51500.507.261 по кадастралната карта на гр. Несебър, представляващ парцел VII-479, в кв. 3305 на к. к. Слънчев бряг - запад, целият с площ 2 809 кв. м. е ирелевантна към спора, тъй като имотът не е предмет на обжалвания акт. С Акт за установяване на задължение по декларация № 1133/3.12.2013 г. на орган по приходите в отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър на дружеството жалбоподател, за процесния имот са определени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. общо в размер на 4 489,43 лв главница и 2 063,61 лв. лихви. Актът е потвърден с решение изх. № А 4-4560#3/17.01.2014 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър. С обжалваното решение на Административен съд Бургас е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 1133/3.12.2013 г. на орган по приходите в отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър. Съдът е направил извод, че дружеството не оспорва предоставяне на услугата от страна на общината, като въз основа на изслушаната счетоводна експертиза е отхвърлил възраженията му за неправилно определен размер на таксата, както и релевираните такива за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на производството по съставяне на акта. При извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По наведените от касатора възражения за допуснати съществени процесуални нарушения: Административен съд Бургас е провел допустимо производство, в хода на което е събирал относими, допустими и необходими за установяване на фактите доказателства. След анализ на последните е приел фактическа обстановка, която се споделя от касационната инстанция. Изводите от правна страна съответстват на анализа на фактите, при правилно приложение на материалния закон. Касационната инстанция не констатира допуснати съществени процесуални нарушения. Административният съд е отговорил на всички възражения в жалбата на дружеството, като неприемането на наведените доводи не следва да се третира като липса на мотиви. Изводите на съда се приемат от касационната инстанция и от правна страна: Правилен е извода на административния съд, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмени форма, при липса на съществени процесуални нарушения, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. С оспорвания пред съда акт, на дружеството-жалбоподател е определена такса битови отпадъци за един нежилищен имот, за три данъчни периода. В действителност, в тежест на органа е да докаже реалното престиране на услугата в трите й компонента, правилното изчисляване на размера на таксата и нейната дължимост от това дружество. В случая обаче страните не спорят относно реалното предоставяне на услугата в трите й компонента. Няма спор и че жалбоподателят като собственик на имота, не е подал декларация за освобождаване от такса поради неползване на същия, за който и да е от процесните периоди. На първо място, спорът е относно претендирани от жалбоподателя допуснати съществени процесуални нарушения в хода на производството по съставяне на акта, които административният съд правилно е отхвърлил като неоснователни. Действително, в издадения акт е посочена дължимата такса битови отпадъци /ТБО/ в общ размер за всеки от данъчните периоди, съответно 2008 г., 2009 г. и 2010 г., като не са изписани поотделно размерите на дължимите такси за всяка една от услугите. Както правилно е приел съдът, това изписване не следва да се приема като процесуално нарушение, доколкото изчисляването на таксата за всяка от услугите е аритметично действие, което може да се извърши при наличие на данни за ставката и основата, върху която се извършва изчисляването, за които са събрани допустими и относими доказателствени средства за всеки от данъчните периоди. От анализа на събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява, че за ТБО за 2008 г. са определени 7,9 промила, от които 4,9 промила за сметосъбиране и сметоизвозване, 1,8 промила за поддържане на чистотата на населените места и 1,2 за обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на депо. За 2009 г. ТБО е в размер на 8 промила (5,7+2+0,3). За 2010 г. таксата общо е в размер на 7,3 промила (5+2+0,3). Таксата е изчислена върху отчетна стойност на имота в размер на 193 510,23 лв., според корекция на дружеството в декларация, считано от 17.08.2007 г. Аритметичното изчисляване на таксата за всеки от периодите по посочените погоре показатели, обосновава извод за правилно изчисляване на начисления с оспорвания акт размер на таксата по посочените крайни стойности /сумарно/. По отношение на възражението касаещо размера на таксата, правилно съдът е позовал своите мотиви на изслушаната експертиза. Неоснователно е възражението на дружеството относно основата, върху която е определена таксата. От анализа на доказателствата по спора, по категоричен начин се установява, че таксата битови отпадъци е определена въз основа на отчетната стойност на имота в размер на 193 510,23 лв., която е стойността след корекцията извършена на 3.12.2010 г. с подадената от жалбоподателя коригираща декларация към декларация вх. № 0321/11.05.2005 г. Правилно съдът е приел, че коригирането на отчетната стойност се е наложило поради прехвърляне на 1/4 идеална част от имота от жалбоподателя на друго лице, извършено с нотариален акт № 174/17.08.2007 г. Административният орган е коригирал първоначалната отчетна стойност на земята, считано от датата на извършване на продажбата - 17.08.2007 г., независимо, че коригиращата декларация е била подадена на 3.12.2010 г. Безспорно се установява също, че на купувача на тази идеална част от имота е открита самостоятелна партида и на него са му начислявани отделно данъци и такси за съответната част от имота. В този смисъл, неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че административният орган неправилно е определил дължимото задължение, като не е отчел факта на извършената продажба през 2007 г. на 1/4 ид. ч. от имота. От събраните доказателства се установява, че за процесните три периода административният орган е начислил дължима такса битови отпадъци върху коригираната отчетна стойност, с оглед извършената на 17.08.2007 г. продажба на 1/4 от имота. Тези възражения са релевирани и пред касационната инстанция, но не се основават на анализа на установените и проверени факти по спора. Правилен е и извода на съда за неоснователност на възражението за незаконосъобразност на акта поради погасяване на задълженията по давност. Задълженията са за данъчните периоди през 2008 г., 2009 г. и 2010 г. Съобразно правилото на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, давността за 2008 г. започва да тече, считано от 1.01.2009 г. и съответно изтича на 31.12.2013 г. АУЗД е издаден на 3.12.2013 г., поради което към момента на издаването му давността не е изтекла и публичното вземане не се е погасило. Неоснователни са и възраженията относно неяснота по отношение на номера на декларацията, с която е заявен имота /изписания номер в акта е по партидния номер при община Несебър/; периодите, за които е начислена таксата 2008 г., 2009 г., 2010 г./, характера на имота, за който е начислена таксата /нежилищен имот/. Същите са голословни и не кореспондират със съдържанието на акта и събраните по спора доказателства, които са обективно анализирани в мотивите на обжалвания акт. Горното касае и възраженията за липса на задължения от страна на дружеството за такса битови отпадъци. От изслушаното експертно заключение по безспорен начин се установява, че дружеството действително е плащало задължения за ТБО, но те се отнасят за периода 2011 - 2014 г., който не е относим към процесния АУЗД. Жалбоподателят не доказва с писмени доказателства, а това не се установява и от вещото лице, същият да е заплатил задълженията си за такса битови отпадъци за 2008, 2009 г. и 2010 г. по партида М0321. Правилен е изводът на съда, че данъчните оценки нямат за цел да удостоверят липса на задължения, а се издават, за да удостоверят размера на данъчната оценка на конкретен имот или имоти. От друга страна, цитираните данъчни оценки, чрез които жалбоподателят цели да докаже липса на задължения, са издадени съответно на 17.08.2007 г. и на 16.06.2008 г., при което отразеното в тях обстоятелство за липса на данъчни задължения на дружеството се явява ирелевантно към процесните данъчни периоди. Горното обосновава извод за правилност на решение № 1724 от 23.10.2014 г. на Административен съд Бургас, постановено по административно дело № 349 по описа за 2014 г., което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд