Решение № 13319 от 9.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7548/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. София /ОДМВР София/, чрез юрк. П. Иванова, против решение 754/12.06.2024 г., постановено по адм. дело 1425/2023 г. по описа на Административен съд София област, в частта, с която ОДМВР София е осъдена да заплати на П. Б. В. обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на 1000 лева от незаконосъобразна Заповед за прилагане на ПАМ 22-0262-000138/16.10.2022 г. на началник РУ Елин Пелин, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 28.06.2023 г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на 440 лева. Излагат се доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваната част от решението касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че неправилно административният съд е приел за доказани настъпили неимуществени вреди, довели до влошаване на психично-емоционалното състояние на В.. Алтернативно се оспорва размерът на присъденото обезщетение като завишен по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Иска се отмяна на обжалваната част от решението и отхвърляне на иска за присъждане на неимуществени вреди, евентуално, намаляване на присъденото обезщетение, като несправедливо определено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна П. Б. В., чрез адв. Д. Петров, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение съгласно списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която оспорената част от решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Със съдебното решение АССО е осъдил ОДМВР София да заплати на П. Б. В., на основание чл. 1 ЗОДОВ, обезщетение за причинени му както имуществени вреди в размер на 286 лева, така и неимуществени вреди в размер на 1000 лева, в резултат на Заповед за прилагане на ПАМ 22-0262-000138/16.10.2022 г. на началник РУ Елин Пелин, оттеглена със Заповед 262з-155/03.04.2023 г. на началник РУ Елин Пелин, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 28.06.2023 г. до окончателното плащане. ОДМВР София е осъдена и да заплати сторените от В. разноски в размер на 440 лева. В частта, с която ОДМВР София е осъдена да заплати на П. Б. В. обезщетение за имуществени вреди в размер на 286 лева, съдебното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила. От фактическа страна по делото е установено, че на 16.10.2022 г. в [населено място] П. Б. В. е спрян за проверка от служители на РУ Елин Пелин. След тест, извършен със съответното техническо средство, е установено, че същият управлява автомобил след употреба на наркотични вещества и/или техни аналози амфетамини. Издаден е талон за медицинско изследване, съставен е и АУАН 738581/16.10.2022 г. Иззети са СУМПС [номер], СРМПС 0152206449 и 2 бр. регистрационни табели на автомобила. Със Заповед за прилагане на ПАМ 22-0262-000138/16.10.2022 г. на началника на РУ към ОДМВР София, РУ Елин Пелин, на П. В. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, буква а от ЗДвП прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като са отнети и горепосочените СРМПС и 2 бр. регистрационни табели. На 01.03.2023г. е съставен протокол за химическо изследване И-2100/01.03.2023г. на ВМА, съгласно който П. В. е управлявал МПС на 16.10.2022 г. без да има наличие на наркотични вещества в кръвта и урината. Поради посоченото, на 20.03.2023 г. с постановление 1296 е прекратено ДП 227/2022г. по описа на РУ Елин Пелин, а със Заповед 262з-155/03.04.2023 г. е отменена Заповед за прилагане на ПАМ 22-0262-000138/16.10.2022г. на основание чл.171, т.2, буква б от ЗДвП. Във връзка с незаконосъобразната заповед В. посочил, че за периода от 16.10.2023 г. до 04.04.2024 г. е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, чувство на унижение, срам и страх от влошаване на взаимоотношенията му с приятелите, съседите, с неговото семейство и това на приятелката му. За изясняване на обстоятелствата по делото са приети както писмени доказателства, така и гласни такива от двама свидетели майката на ищеца и неговата приятелка, от която се е прибирал, когато е спрян за проверка. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че исковата молба е основателна и по двата иска. Съдът изложил подробни мотиви, че ищецът е успал да установи предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за основателност на допустимите си искови претенции и съответно за ангажиране на отговорността на ОДМВР София за вреди. Прието е, че по делото е доказано наличието на незаконосъобразен акт, издаден от длъжностно лице на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. София при или по повод на административна дейност, настъпили в резултат на този акт вреди, както и причинно-следствена връзка между тях. Въз основа на гласните доказателства от разпитаните свидетели съдът приел, че по делото са доказани причинени неимуществени вреди в резултат от незаконосъобразното отнемане на СРМПС и снемането на регистрационните табели на собствения му автомобил, като стрес, тревожност, притеснение, неудобство. Принудителната административна мярка е довела и до неудобство в семейството на родителите му, с които В. живее, трудности при придвижването му до работното му място, както и до дома на приятелката му, стрес при общуването с близки и приятели през периода, в който е действала тази заповед до нейното оттегляне. Въз основа на изложеното, административният съд приел, че предявената искова претенция за неимуществени вреди е доказана по основание и по размер, поради което съобразявайки чл. 52 ЗЗД и принципа за справедливост, посочил, че справедливото обезщетение по отношение на незаконосъобразната заповед следва да е в пълния предявен размер на иска от 1000 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати твърдените касационни основания за отмяната му. Административният съд обсъдил подробно фактите и доказателствата и изложил обосновани изводи за наличието на предпоставките на деликтната отговорност. Доказани по делото са предпоставките за присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за причинените на ищеца неимуществени вреди от отменената Заповед за прилагане на ПАМ 22-0262-000138/16.10.2022 г. на началник РУ Елин Пелин. От свидетелските показания са установени настъпили неимуществени вреди психологически болки и страдания и те са в пряка причинно-следствена връзка от отменената като незаконосъобразна заповед. Съдът правилно е приложил и чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. За да уважи изцяло иска, съдът е приел, че той е основателен и доказан, въз основа на събраните доказателства, по които не се спори. Що се отнася до размера на определеното обезщетение, настоящата инстанция намира същия за правилно определен предвид на продължителността на понесената вреда. Според чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, ето защо при определяне на размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Според трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума в най пълна степен следва да компенсира вредите. Правилни са изводите на административния съд за настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени нервно напрежение, обида, загубено време, чувство на унижение, несправедливост и произвол, причинено неудобство, срам като цяло негативни емоционални преживявания. Правилен е изводът, че П. Б. В. е претърпял тези негативни емоции именно в пряка причинна връзка с незаконосъобразната Заповед за прилагане на ПАМ 22-0262-000138/16.10.2022 г. на началник РУ Елин Пелин. По отношение на искането за намаляване на размера на присъденото обезщетение, следва да се има предвид, че от самото обстоятелство, че П. Б. В. е останал без СУМПС, както и без автомобил, поради неверни данни от извършения тест на 16.10.2023 г., при условие, че той е активен шофьор използва колата си, за да достига до местоработата си и за да може да се среща с приятелката си, като и местоработата му, и приятелката му, се намират извън населеното място, в което той живее, ищецът е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в психическо страдание. Интензитетът на страдание се увеличава и от промененото отношение към ищеца от страна на негови близки и познати. Ето защо, и предвид доказаната в процеса степен на увреждане, понесените във връзка с него страдания водят на извод, че определеното обезщетение в размер на 1000 лева осъществява критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. То е изцяло съобразено с трайната практика на ВАС относно размера на присъжданите обезщетения в подобен случай, която пък отразява актуалния икономически стандарт в страната. В този смисъл определеният размер на обезщетението от административния съд е правилен. Правилно административният съд е възложил разноските в тежест на ОДМВР София. Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Също така, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. От делото е видно, че исковата молба е изцяло уважена, поради и което напълно законосъобразно съдът е уважил изцяло и претендираните от страна на П. Б. В. разноски по делото. По изложените съображения, съдебното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Следва да бъде уважено искането на П. Б. В. за присъждане на разноски по делото. Същите са заявени в размер на 700 лева, съгласно представен по делото списък по чл. 80 ГПК, и Договор за правна защита и съдействие от 22.07.2024 г., в който е посочено, че договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 700 лева, заплатено в брой при подписването на договора. С оглед изложеното, и на основание чл. 221, ал. АПК предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение