Решение № 7298 от 29.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2469/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ чрез процесуален представител, срещу решение № 11402 от 19.12.2025 г., постановено по административно дело № 2128/2025 г. от Административен съд Бургас, с което е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони ПРСР) 2014 -2020 за кампания 2017 г. с изх. № 02-020-6500/153.51#4/19.03.2024 г. (УП), в частта, с която не е оторизирана сума за плащане в размер на 6043,72 лв. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и присъждане на деловодни разноски, направени в цялото съдебно производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното и претендирано като разноски възнаграждение за адвокат от насрещната страна в условията на евентуалност. Ответникът по касационната жалба – Д. Д. М. в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение и му присъди деловодни разноски по приложен списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, тъй като в него са посочени фактическите и правни основания за издаването му, посочени в таблица Оторизирани суми в лева по направление контрол на почвената ерозия и обясненията към колоните в таблицата и приложените към преписката документи. Прието е, че УП е издадено при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, които да доведат до отмяната му. За да отмени УП в частта, в която е отказано плащане на сума в размер на 6043,72 лв., посочена в колона 12 от Таблицата, част от УП поради неспазени базови изисквания е прието от съда за незаконосъобразно. Този извод съдът е мотивирал с констатация, че от представените по делото доказателства на първо място не е установено по безспорен начин, че през 2014 г., която е годината преди поемане на ангажимента, за който кампания 2017 г. е трета по ред, са били с начин на трайно ползване пасища, мери, ливади (ПМЛ), а на второ, че при тази констатация изводът на органа за установени неспазени базови изисквания е необоснован. При извършената проверка на съдържанието на акта се установява, че същият е постановен след отмяна на предходно Уведомително писмо, постановено по заявление на М. за плащане за същата кампания и за същото направление, с което му е било отказано финансово подпомагане в размер на 11 662, 34 лв. по направление „Биологично растениевъдство“ от мярка 11 Биологично земеделие“ за кампания 2017 г. с влязлото в сила съдебно решение № 1304 от 14.11.2022 г., постановено по адм. дело № 321/2022 г. на АС Бургас“. От съдържанието на обжалвания акт се установява, че одобрените суми са изчислени чрез ИСАК, след извършване на задължителни административно проверки и/или проверки на място на данните от подаденото заявление, които са сравнени с наличната информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК и представени данни от други органи. В Таблица „Оторизирани суми (в лева) по направление „Контрол на почвената ерозия“, част от обжалваното УП са отразени данни за заявени с код АК6 (превръщане на обработваеми земеделски земи в постоянно затревени площи) 118,73 ха е установена площ 115,69 ха, като разликата от 3,04 ха, определена като 2,63% е посочена като наддекларирана площ, като санкционирана е посочена площ от 6,08 ха; 109, 61 ха са посочени като площ за изчисление за субсидията, а 99,8 ха са посочени като площ, установена след проверка за базови и и други изисквания. 9,81 ха са посочени като санкционирана площ за неспазени базови и други изисквания. В раздела санкции и редукции на субсидията в лева са посочени сума в размер на 56018,62 в графа намаление и санкция за наддеклариране и сума в размер на 6043,72 в графа неспазени базови и други и изисквания, след което е посочена общата сума санкции и редукции – 11662,34 лв. Съдът е приел, че от посочената таблица и от съдържанието на обясненията към отделните графи в нея, както и останалите представените по делото доказателства актът е мотивиран, като при постановяването му органът е съобразил дадените от касационната инстанция указания. Въз основа на доказателствата съдът е установил, че за един от заявените имоти е налице застъпване на площ от 1,11 ха, за което заявителят, след уведомяване не се е явил и не е представил доказателства за правото му на ползване на тази част от парцела, а след извършени административни проверки са установени и 1,92 ха, попадащи извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" при което e установена обща площ недопустима за подпомагане в размер на 3,04 ха, представляваща 2,63% от общо установената допустима площ. Поради това и при липсата на представени доказателства, които да ги опровергават, тези фактически констатации на органа са приети за правилни. От обясненията към колона 12 „Неспазени базови и други изисквания“ се установява, че е наложена санкция в размер на 6043,72 лв. за допуснати такива на конкретно посочени парцели, посочени и в обясненията към колона 9 - санкционирана площ за неспазени базови и други изисквания, поради установяване на култури от групата на ПЗП преди кампанията на поемане на ангажимента, което не отговаря на изискванията за дейността, за която е поет той. В обжалваното решение е прието, че не е спорно по делото, че кампания 2017 г. е трета година от поетия ангажимент, за която той е подал само заявление за плащане, тъй като е одобрен за участие по направление „Контрол на почвената ерозия“ по мярка 10 „Агроекология и климат“, установено от Уведомително писмо на ДФЗ от 13.05.2016 г., като за кампания 2015 г. му е изплатена сума в размер на 66228,28 лв., както и че по делото няма наведени доводи и представени доказателства, че поетият ангажимент е прекратен при условията на чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.(Наредба №7/2015 г.). Прието е също, че от представените доказателства не е установено по безспорен начин, че през 2014 г., която е годината преди поемане на ангажимента, е налице пресичане с площи с култури от групата ПЗП, което не отговаря на дейността „Превръщане на обработваеми площи в постоянно затревени“, тъй като от представените доказателства именно за тази кампания 2017 г. този факт не е установен. С оглед на тези фактически установявания съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл. 16 от Наредба № 7/2015 г., предвиждащ, че когато при проверка на място или административните проверки се установи, че за съответните земеделски парцели или животни не са спазени базовите изисквания, съгласно приложение № 6, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно приложение № 7 и изискванията по управление, годишните агроекологични плащания се отказват или намаляват съгласно методиката по чл. 10в от ЗПЗП. Този извод е обоснован с факта, че базовите изисквания са посочени в Приложение 6, а посочените от органа фактически основания не попадат, в което и да е от тях. В приложение № 7 са уредени минималните изисквания за използването на торове и продукти за растителна защита, но в акта не са посочени както фактически констатации относно използвани торове и препарати за растителна защита, така посочване на нарушаване на предвидените изисквания за това. Поради изложеното, настоящият състав намира, че правилно АС Бургас отменя обжалваното пред него УП в тази му част, като законосъобразно и постановено при правилно приложение на закона. Съдът в мотивите си е посочил, че преписката следва да бъде върната на органа за ново произнасяне в тази част, при спазване на дадените указания, но е пропуснал да постанови диспозитив в тази насока, при което това следва да бъде постановено от настоящата инстанция, като на основание ч. 174 АПК следва да бъде определен срок за произнасяне, който следва да бъде определен като едномесечен. При извършената проверка за постановяване на акта в съответствие с предвидените съдопроизводствени правила настоящият състав намира, че наведеният довод за допуснато такова нарушение е неоснователен. Предвид факта, че обжалваното решение е постановено при приложението на чл. 22, ал.2, т.1 АПК и доказателствената тежест е била разпределена с определение № 3503/09.05.2024 г. по адм. дело № 669/2024 г. жалбодателят е бил наясно със задълженията си, но въпреки това с определение № 9588/05.11.2025 г. по адм. дело № 2128/2025 г. АС Бургас отново е разпределил доказателствената тежест между страните. Решението е обосновано. Съдът е събрал необходимите за изясняване на спора доказателства, въз основа на които е формирал изводите си, които са изложени подробно и аргументирано. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски размер на 400 евро, заплатено възнаграждение за един адвокат, като наведеният довод за прекомерност е неоснователен. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение