Решение № 7500 от 29.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 13939/2018 г.

Решение № 7500 от 29.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 13939/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА /ЗДРДОПБГДСРСБНА/.

Образувано е по две касационни жалби, предявени съответно от Комисия за разкриване документите и за обявяване принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /КРДОПБГДСРСБНА - Комисията/ и от Б. Б. от гр. Пловдив, срещу решение № 5444 от 20.09.2018 г., постановено по адм. дело № 1159/2018 г. по описа на Административен съд – София-град в различни негови части.

Касационният жалбоподател, Комисията за разкриване на документи и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, обжалва решението в частта му, в която е обявено за нищожно решение № 2-558 от 30.09.2015 г. на КРДОПБГДСРСБНА, с което повторно е установена и обявена принадлежността на Б. Б. към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА в качеството му на "Съдържател на явочна квартира". Този касатор твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли Върховния административен съд да отмени съдебното решение в тази част и, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Б. Б. от гр. Пловдив срещу решение № 2-558 от 30.09.2015 г. г. на Комисията, в частта му, в която е установена и обявена принадлежност на Б. Б. към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА.

Вторият касационен жалбоподател, Б. Б. от гр. Пловдив, обжалва съдебното решение в частта му, в която жалбата му срещу решение № 20 от 19.12.2007 г., постановено от КРДОПБГДСРСБНА, е отхвърлена. Твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли Върховния административен съд да отмени съдебното решение в тази част и, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени решение № 20 от 19.12.2007 г. на Комисията, в частта му, в която е установена и обявена принадлежност на Б. Б. към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА.

Касационният жалбоподател, Комисия за разкриване документите и за обявяване принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, редовно призован, не изпраща представител. От същата по делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба на Б. Б. с подробно развити в него съображения за неоснователност на същата, съответно- за правилност на съдебното решение в обжалваната от него част.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател Б. Б., не се явява. Представлява се от адв. Боева, която поддържа касационната жалба на своя доверител и оспорва жалбата на КРДОПБГДСРСБНА.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт в обжалваните от тях части е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, същите са неоснователни.

С обжалваното решение АССГ в производство по чл. 29, ал. 6 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е отхвърлил жалбата на Б. Б. срещу решение № 20 от 19.12.2007 г. на Комисията за разкриване и достъп на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА/ наричана за краткост Комисията/, с което е установена принадлежността на Б. Б. към органите по чл. 1, ал. 1 от Закона в качеството му на секретен сътрудник – съдържател на явочна квартира. Със същото решение е уважена жалбата на Б. и е обявена нищожността на решение № 2-558 от 30.09.2015 г. на Комисията, с което повторно е обявена принадлежността на Б. Б. към органите по чл. 1 от Закона лица в същото качество – секретен сътрудник - съдържател на явочна квартира.

За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че решение № 20 от 19.12.2007 г. на Комисията е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила. Б. Б. е лице, регистрирано от избирателните комисии за участие в избори за общински съветници на местни избори през 2007 г., поради което и на основание чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, Комисията е компетентна да се произнесе с решение в смисъла на постановеното. За да установи принадлежността на касатора към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, Комисията се е позовала на събраните в административното производство доказателства, а именно: регистрационен дневник, картон обр. 6, доклад на МВР рег. № RB202009-001-05/01-0 I 2132/07.12.2007 г. и протокол № С 156/90 г. с предложение за унищожаване на лично дело № [номер], съставени на името на или относими към Б. Б., съдържащи повтаряема и безпротиворечива информация за идентификационните данни на лицето, датата на вербуването му; име и длъжност на вербовчика, качеството на вербуваното лице – съдържател на явочна квартира и псевдонима му. На база горните документи АССГ е приел за правилен и постановен в съгласие с материалноправните разпоредби на чл. 25, ал. 1, т. 3 от специалния закон акта на Комисията, с който е установена принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от закона в качеството му на секретен сътрудник- съдържател на явочна квартира. АССГ е заключил, че за да се обяви принадлежност на едно лице към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е достатъчно само наличието на документи за това в архивите на ДС, без да се изискват доказателства проверяваното лице реално да е извършвало дейност по сътрудничество на тези органи.

По отношение на второто оспорено решение № 2-558 от 30.09.2015 г. на КРДОПБГДСРСБНА, съдът е приел, че въпросът относно принадлежността на Б. е разрешен с предходно издаденото решение № 20 от 19.12.2007 г. на Комисията и при липсата на нови доказателства, които да не са били известни към момента на постановяване на първото решение, поради което Комисията няма законовото правомощие да се произнася отново по същия въпрос.

1. По отношение на Решение № 20 от 19.12.2007 г. на Комисията

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение споделя изцяло развитите от съда в съдебното решение фактически и правни изводи. Правилно съдът е отхвърлил предявената жалба, като е приел, че постановеният от Комисията административен акт в обжалваната му част е законосъобразен. Правилно АССГ е приел, че решението на Комисията е постановено от компетентен колегиален орган, при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила. Решението е прието в предписаната от закона писмена форма и има съдържание, обявяващо формата на сътрудничество съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Правилно съдът е приел, че в досието на жалбоподателя са се съдържали изискуемите от закона данни, удостоверяващи принадлежността и сътрудничеството му в посочените структури на ДС и БНА.

Неоснователни са развитите от касатора Б. Б. в касационната му жалба доводи за неправилност на съдебното решение поради неотчитане на обстоятелството, че същият не е желаел да сътрудничи на ДС и регистрацията му от органите по чл. 1 от Закона като съдържател на явочна квартира е извършено без неговото знание, единствено с цел вербувалия го Н. П. да изпълни годишния си план.

Правилно АССГ в решението си е приел, че при наличието на някой от документите, неизчерпателно изброени в чл. 25 от Закона, Комисията при условията на обвързана компетентност е длъжна да обяви принадлежност на конкретно лице към структурите на ДС или разузнавателните служби на БНА. Законът предвижда обявяване на принадлежност на лицата към ДС и разузнавателните служби на БНА, а не на реалната конкретна дейност на тези лица в полза на посочените служби. При наличието на който и да било от документите по чл. 25 от Закона, Комисията следва да обяви принадлежност на лицето към органите по чл. 1, без да има право да извършва оценъчна дейност дали тази принадлежност е в резултат на "неутрализация" или не.

Анализът на чл. 25 от Закона сочи, че изброяването на посочените в него документи е алтернативно, а не кумулативно. Наличието на който и да е от тях / включително и на тези, посочени в чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона, които не носят подписа на вербувания / е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА, поради което оплакването на касатора за липса на достатъчно доказателства се явява неоснователно.

2.. По отношение на Решение № 2-558 от 30.09.2015 г на Комисията

Видно от съдържанието на това решение Б. Б. от гр. Пловдив като общински съветник – община Пловдив е обявен за принадлежащо към органите по чл. 1 от Закона лице в качеството му на секретен сътрудник – съдържател на явочна квартира въз основа на следните документи: регистрационен дневник, картон обр. 6, доклад на МВР рег. № RB202009-001-05/01-0 I 2132/07.12.2007 г. и протокол № С 156/90 г. с предложение за унищожаване на лично дело № [номер], съставени на името на или относими към Б. Б.. В цитираното по-горе решение на Комисията изрично е посочено, че за същото лице вече е била обявена принадлежност към органите по чл. 1 от Закона в същото качество на сътрудничество – съдържател на явочна квартира и на база същите документи, видно от Решение № 20 от 19.12.2007 г. на Комисията.

С тълкувателно решение № 12 от 09.12.2021 г. по тълкувателно дело № 9/2019 г. на ОСС от I и II колегия на Върховния административен съд е прието, че Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия няма материална компетентност, извън случаите по чл. 28 от ЗРДОПБГДСРСБНА, да се произнася с второ и последващи решения с диспозитив "обявява установената и обявена принадлежност" към органите по чл. 1 от същия закон за конкретно лице, при липсата на нови доказателства, за което вече с влязло в сила нейно решение е установена и обявена такава, предвид императивната разпоредба на чл. 26 от същия закон. Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, поради което издадените от тези органи актове следва да им съответстват.

Предвид наличието на стабилен административен акт по въпроса за принадлежността на лицето към органите по чл. 1 от закона - Решение № 20 от 19.12.2007 г. на Комисията, повторно такова решение на същия административен орган с адресат –същото лице, установяващо принадлежността му към органите по чл. 1 в същото качество на сътрудничество - съдържател на явочна квартира и на база същите документи, се явява постановено извън материалната компетентност на административния орган, предоставена му по закон. При наличието на стабилен административен акт за принадлежността на Б. Б. към органите по чл. 1 в същото му качество и при същите документи, установяващи тази принадлежност, без значение се явява фактът в какво качество на лицето по см. на чл. 3 от Закона е станало разкриването на тази принадлежност. Комисията не е разполагала с правомощието да се произнесе за пореден път по принадлежността на същото физическо лице към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, след като вече е установила и обявила неговата принадлежност към тези органи на база същите документи по чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона и в същото качество: секретен сътрудник - съдържател на явочна квартира, нито да обявява повторно вече установената и обявена негова принадлежност. Комисията има законовото правомощие да постанови последващо решение по отношение едно и също физическо лице, независимо от това в какво качество, единствено и само в хипотезата на чл. 28 от Закона - когато се установят нови доказателства за принадлежност към органите по чл. 1 от Закона на лица, за които вече се е произнесла.

Предвид гореизложеното и двете касационни жалби са неоснователни, а атакуваното с тях съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,