Решение № 3360 от 30.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Терзиев от гр. Пловдив, чрез процесуален представител адв. К. Георгиев, против Решение 998/02.06.2022 г., постановено по адм. дело 2748/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 2153-15-337/27.09.2021 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Пловдив, с което е потвърдено разпореждане [номер]/Протокол 2141-15-30/18.12.2018 г. на ръководител на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. г от Кодекса за социално осигуряване (КСО), допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Пловдив, чрез гл. юрисконсулт Г. Вълчанова, в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт, поради което предлага последният да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е Решение 2153-15-337/27.09.2021 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Терзиев против разпореждане [номер]/Протокол 2141-15-30/18.12.2018 г. на ръководител на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив. С последното разпореждане, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. г и чл. 69, ал. 1-2 от КСО, е отменено разпореждане [номер], прот N01071.02.08.2006 г. и всички последващи го разпореждания и на К. Терзиев е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С постановеното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата, приемайки, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентен орган, в установената писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК. В производството по административен контрол за законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, правилно е приложен и материалният закон. Аргументирана е теза, че в развилото се производство пред административния орган, на К. Терзиев многократно е предоставяна възможност да депозира документи за осигурителен стаж и доход за осигурители, при които реално е полагал труд.. По реда на чл. 99, ал. 3 от КСО, за него е съществувала възможност да докаже целия си осигурителен стаж, както и да представи нови доказателства, въз основа на които да се направи нова преценка относно правото му на пенсия за осигурителен стаж и възраст. По делото е установено, че с разпореждане [номер]/ Протокол N01071/02.08.2006 г., считано от 01.02.2006 г., на К. Терзиев е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Пенсията е отпусната при навършена възраст [възраст] и зачетен осигурителен стаж от първа категория 19 години, 04 месеца и 00 дни, от трета категория 05 години, 10 месеца и 02 дни, като на основание чл. 104 от КСО, общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория, е в размер на 38 години, 00 месеца и 22 дни, при индивидуален коефициент 3.272, изчислен от осигурителен доход за периода от 01.11.1992 г. до 31.12.1994 г. в размер на 302 540.00 лева и осигурителен доход за периода 01.01.1997 г. до 31.01.2006 г. в размер на 90 580.67 лв. В относимата редакция на чл. 69, ал. 1 от КСО е предвидено, че кадровите военнослужещи придобиват право на пенсия при уволнение, независимо от възрастта им, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети да са действително изслужени на кадрова военна служба. При констатирани противоречия досежно годините, в които Терзиев е полагал труд и извършена справка в Регистъра на осигурените лица, административният орган е преценил необходимостта за установяване на осигурителния стаж на К. Терзиев и правомерността на получаваната от него лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. При извършена справка в Регистъра на осигурените лица е установено, че за жалбоподателя липсват данни за осигуряването му като военнослужещ или като друг държавен служител от съответните структури на МВР, ДАНС и др., попадащи в обхвата на чл. 69 от КСО. С писмо, изх. К-19708 от 29.04.2013 г., от К. Терзиев е изискано в 7-дневен срок да представи всички документи, удостоверяващи трудов/осигурителен стаж, въз основа на които е отпусната пенсията му. Писмото е изпратено на актуалния постоянен адрес на Терзиев, но е върнато като непотърсено . С писмо, изх. МП-10448#1 от 10.02.2015 г. от К. Терзиев отново са изискани документи, удостоверяващи трудов/осигурителен стаж, въз основа на който е отпусната пенсията му. Писмото е изпратено адрес: гр. Пловдив, [улица] и е получено от П. Цанева на 12.05.2015 г. Въпреки поисканото съдействие от началника на сектор Противодействие на икономическата престъпност , отдел Криминална полиция при ОД на МВР Пловдив, и видно от изложеното в Постановление от 24.06.2016 г. на Районна прокуратура Пловдив, К. Терзиев не е открит. На постоянния адрес в гр. Пловдив на К. Терзиев е изпратено Задължително предписание ЗД-1-21-00436381/12.07.2018 г. за явяване в ТП на НОИ София-град. В хода на производството е получена и справка от Дирекция Сигурност към НОИ, съгласно която данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за К. Терзиев, за периода 01.01.2000 г. до 30.06.2018 г., не са подавани. Посочена е и липсата на данни в Секретен регистър и Регистър на осигурените лица. Въз основа на горното административният орган е обосновал извод, че Терзиев не е придобил право на пенсия по условията и реда на чл. 69, ал.1 2 от КСО, считано от 01.02.2006 г. и същата се явява неправилно отпусната. При тези данни е издадено и разпореждане [номер]/Протокол 2141-15-30/18.12.2018 г. на ръководител на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. г и чл. 69, ал. 1-2 от КСО, е отменено разпореждане [номер], прот N01071.02.08.2006 г. и всички последващи го разпореждания и на К. Терзиев е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, потвърдено с Решение 2153-15-337/27.09.2021 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав изцяло споделя фактическите установявания на първоинстанционния съд, които вярно отразяват обстоятелствата по делото, релевантни за правилното разрешаване на правния спор. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно - административното производство пред първата инстанция, фактическата обстановка е установена съобразно юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията и подведена под вярната правна квалификация. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че формираните от пенсионния и от горестоящия орган изводи за наличие на хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. г от КСО и отсъствие на материалноправните предпоставки по чл. 69 от КСО по отношение на К. Терзиев са правилни и обосновани, съответни на събраните доказателства. Видно от писмо с рег. 283-2113 от 03.08.2020 г. на началник Оперативен архив на Българската армия, в разплащателните ведомости на военнослужещите и цивилни служители от военно формирование 22450 София, за периода от 01.01.1992 г. до 30.01.2006 г., не фигурира лицето К. Терзиев. В тази връзка е приложима разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. г , според която влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането й. На К. Терзиев многократно е предоставяна възможност при условията на пълно, главно и насрещно доказване да установи наличието на стажа, при който с разпореждане [номер]/ Протокол N01071/02.08.2006 г., считано от 01.02.2006 г., му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от КСО, но такъв не е доказан. Съгласно изискванията на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, документите за стаж, представяни от лицата за отпускане на пенсия, не са част от задължителното съдържание на пенсионната преписка, същите се връщат на лицата при произнасяне от страна на административния орган. В тази връзка, за административния орган не съществува нормативно установено задължение да доказва отрицателния факт, че Терзиев никога не е полагал труд като кадрови военнослужещ, по смисъла на чл. 69, ал. 1 от КСО ( в приложимата редакция ). В тежест на жалбоподателя е да докаже твърдения в жалбата осигурителен стаж от I категория труд 19 г., 04м., 00 дни и осигурителен стаж от III категория труд 5 г., 10м., 02 дни. В хода на цялото съдебно производство, развило се пред Административен съд Пловдив, К. Терзиев не е изразил становище по представените доказателства от административния орган, които опровергават положен от него осигурителен стаж като военнослужещ. Касационният довод за необоснованост се преценява като неоснователен. Решаващият съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и на доводите на страните, постановил е решението си при изяснена фактическа обстановка и е подвел фактите под вярната правна квалификация. Формираното вътрешно убеждение не се отклонява от правилата на формалната и правната логика, а фактическите и правните изводи на съда не са опорочени от грешки и превратно тълкуване в насоки, които не са нормирани от закона. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски за касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на 100 /сто/лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,