Решение № 60168 от 23.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4047/2021 г.

Решение № 60168 от 23.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4047/2021 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на М. Г. И. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязло в сила решение № 20265372 от 01.12.2020 г. по гр. д. № 52395 от 2019 г. на Софийския районен съд, II гражданско отделение, 156 състав. В молбата за отмяна и в открито съдебно заседание пълномощникът на молителката твърди, че поради нарушение на процесуалните правила /неправилно призоваване на М. И. чрез залепване на уведомление/ същата е била лишена от право да участва в производството по делото. В писмен отговор от 04.10.2021 г. и в открито съдебно заседание пълномощникът на ответниците И. И. И. и Г. И. И. оспорва молбата за отмяна. Моли същата да бъде оставена без уважение и на ответниците по молбата да се присъдят направените по делото пред ВКС разноски. Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Гражданска колегия приема, че молбата за отмяна е основателна и като такава следва да бъде уважена поради следното: Производството за отмяна е средство за извънинстанционен контрол на неправилни съдебни решения на изрично посочените в чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК основания. Когато молителят основава искането си за отмяна на решение на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК /лишаване на страната от правото й да участва в делото вследствие нарушение на съответните правила/ и е представляван по делото, по което е постановено решението, от особен представител, за да се приеме, че същият е редовно призоваван по това дело, следва да са спазени изискванията на закона за назначаване на особен представител. А съгласно чл. 47 ГПК, за да се пристъпи към залепване на уведомление на вратата, на пощенската кутия, на входната врата или на видно място около нея и последващо назначаване на особен представител на ответника по делото, на първо място законът изисква ответникът да не може да бъде намерен на посочения от ищците адрес в продължение на един месец. Това следва да бъде удостоверено от връчителя с най-малко три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Изискващите се от чл. 47, ал. 1 ГПК действия /три посещения на адреса на ответника/ следва да бъдат извършени от връчителя в продължение на един месец от първото посещение на адреса: от съответното число на месеца до съответното число на следващия месец. Разпоредбата изисква такива три посещения на адреса в продължение на един месец, за да се убеди съдът, че ответникът отсъства от адреса непрекъснато повече от един месец, съответно- че извършените от връчителя посещения не съвпадат с инцидентни отсъствия на ответника от адреса /например отсъствие 20 дни през един месец и отсъствие 20 дни след два месеца/. Само при такова непрекъснато отсъствие ответникът би могъл да предполага, че делото може да се разгледа без неговото призоваване /с назначен му от съда особен представител/ и е длъжен съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК да уведоми съда за новия си адрес. В случая, преди да бъде назначен особен представител на М. И. по делото, по което е постановено влязлото в сила съдебно решение, до нея са били изпратени две съобщения, които са върнати в цялост: В първото от тях /стр. 34 от делото на СРС/, връчителят е удостоверил, че М. И. е търсена и не е намерена на посочения в исковата молба адрес /гр. С., [жк], [жилищен адрес]05 на 17.01.2020 г., 02.02.2020 г. и 11.02.2020 г., като по сведение на г-н Т. от ап..... лицето е в К.. Второто изпратено на молителката съобщение /стр. 43 от делото на СРС/, също е върнато в цялост с отбелязване, че адресът е посетен на 29.02.2020 г., 10.03.2020 г., 15.05.2020 г. и 23.05.2020 г., когато търсеното лице не е било намерено. Съседите отказват съдействие да дадат сведение дали И. живее на адреса, отказват и достъп до ап....., а домоуправител не е намерен. Нито едно от тези две съобщения не удостоверява ненамиране на М. И. на адреса три пъти в продължение на един месец, считано от първото посещение на адреса, както изисква чл. 47, ал. 1 ГПК. Видно от първото изпратено съобщение, адресът на М. И. е бил посетен три пъти, но в продължение на по-малко от един месец. Видно от второто изпратено съобщение, М. И. не е била търсена на адреса три пъти в продължение на един месец, считано от първото посещение. Не може да се приеме, че второто съобщение удостоверява, че М. И. е търсена четири пъти в продължение на един месец, тъй като през периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. процесуалните срокове по съдебни дела били спрени съгласно разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците и пар. 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /публ в ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /. Посоченият в разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК един месец не спира, тъй като не е срок по смисъла на горепосочените закони. По смисъла на тези закони спират да текат процесуалните срокове, тоест визираните в процесуалния закон крайни моменти/дати за осъществяване на някакво процесуално действие. Посоченият в чл. 47, ал. 1 ГПК един месец обаче не е срок по смисъла на тези закони, а промеждутък от време, в който следва да бъдат извършени определени процесуални действия. Както бе посочено и по-горе, тези процесуални действия /най-малко три посещения на адреса на ответника, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден/ е следвало да бъдат извършени от връчителя в продължение на един месец от първото посещение на адреса: от съответното число на месеца до съответното число на следващия месец. Поради гореизложеното настоящият състав на ВКС счита, че в случая Софийският районен съд е допуснал нарушение на процесуалните правила като, въпреки ненадлежното призоваване на ответницата по чл. 47, ал. 1 ГПК, е разпоредил залепване на уведомление и е назначил особен представител на ответницата. Нарушението на тези процесуални правила е довело до лишаване на ответницата от правото й да участва по делото лично или чрез упълномощен от нея представител, което е основание за отмяна на решението по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Гражданска колегия