Решение № 1813 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9587/2019 г.
ВАСII отделение04.02.2020 г.докладчик Диана Петкова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на началника на СГКК - Благоевград против Решение № 1602/17.07.2019 г., постановено по адм. д. № 303/2019 г. по описа на Административен съд - Благоевград, в частта му за разноските. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 9587/2019 г. на Върховния административен съд в тази част и ВРЪЩА делото на Административен съд - Благоевград за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1602/17.07.2019 г., постановено по адм. д. № 303/2019 г. по описа на Административен съд - Благоевград. ОСЪЖДА СГКК - Благоевград да заплати на И. Велев разноски за касационната инстанция в размер на 400 (четиристотин) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1813 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9587/2019 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Началник служба геодезия, картография и кадастър – Благоевград, подадена чрез процесуалният му представител адв. К. Петров, срещу Решение № 1602/17.07.2019 г., постановено по адм. д. № 303/2019 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отменено извършено изменение в Кадастралния регистър на недвижимите имоти, състоящо се в заличаване на И. Велев и вписване на Н. Топовичаров като собственик на поземлен имот с идентификатор 56126.151.12 по кадастралната карта на гр. Петрич, обективирано в Уведомление изх. № 24-6733/8.03.2019 г. на Началника на СГКК - Благоевград. В касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон -касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се на първо място, че процесното уведомление не е индивидуален административен акт, а е съобщение изготвено на основание чл. 53, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 1 от ЗКИР и представлява административнопроизводствено волеизявление на административния орган, което на основание чл. 64 от АПК не подлежи на обжалване. Предвид изложеното, в жалбата изрично се оспорват мотивите в оспореното решение за допуснато от административния орган съществено нарушение на административнопроцесуалните норми, а именно, че жалбоподателят в качеството си на заинтересовано лице не е бил уведомен по никакъв начин за започналото и развило се административно производство по издаване на оспорения административен акт. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение, включително в частта по отношение на разноските. Ответната страна И. Велев, редовно призован, не изпраща представител и не се явява на съдебното заседание. Чрез процесуалния си представител адв. Чорбаджиев. В писмено становище оспорва касационната жалба и прави искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответната страна Н. Топовичаров не се явява в с. з. и не се представлява. Представителят на ВАП дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол, но същата е процесуално недопустима в частта, в която се претендира отмяна на обжалваното решение относно размера на присъдените разноски. В тази част жалбата има характер на искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските, по която компетентен да се произнесе е съдът, който го е постановил. Затова касационната жалба в тази й част не подлежи на разглеждане в настоящото производство и следва да се изпрати на Административен съд - Благоевград за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. Разгледана по същество в допустимата част, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Благоевград е отменил извършено изменение в Кадастралния регистър на недвижимите имоти, състоящо се в заличаване на Н. Стойков и И. Велев и вписване на Н. Топовичаров като собственик на поземлен имот с идентификатор 56126.151.12 по кадастралната карта на гр. Петрич, обективирано в Уведомление изх. № 24-6733/8.03.2019 г. на Началника на СГКК - Благоевград. Промяната е извършена в производство по чл. 53а от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), без издаване на заповед, като с нея по заявление на Н. Топовичаров е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Петрич, състоящо се в нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти за поземлени имоти с идентификатори 56126.151.11, 56126.151.12 и 56126.151.17, както и за издаване на скица за имот в неурбанизирана територия за същите имоти. Изменението в обжалваната част се състои в заличаване на И. Велев и Вписване на Н. Топовичаров като собственик на поземлен имот с идентификатор 56126.151.12, въз основа на Нотариален акт № 134, том: V, дата 15.08.2016 г., вх. № 1580, издаден от Служба по вписванията – гр. Петрич. За да отмени извършеното изменение на кадастралния регистър по отношение на жалбоподателя И. Велев, първоинстанционният съд е приел, че в протеклото административно производство е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в лишаване на заличеното лице от възможността да участва като страна в административното производството. Решението е мотивирано с липсата на уведомяване на Велев по реда на чл. 26 АПК за започналото административно производство, което нарушение съобразно променената редакция на чл. 168, ал. 4 АПК, вече следва винаги да се приема за съществено. Решението е правилно. По делото е установено, че производството по извършване на процесното изменение без издаване на заповед от административния орган е започнало по заявление от 29.07.2015 г. на Н. Топовичаров за изменение на КККР на гр. Петрич в описаните параметри. Безспорно с допуснатото изменение е засегнат имот, който към този момент е записан в кадастралните регистри на Н. Стойков и И. Велев. Предвид изложеното, същите се явяват заинтересовани лица по смисъла на § 1, т. 13 от ДР ЗКИР. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК за започване на производството по издаване на административен акт се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя. Нормата е императивна и е гаранция за правата на заинтересованите от административното производство лица, а лицето И. Велев безспорно е такъв. Разпоредбата дава възможност на заинтересованите страни да бъдат информирани за образуваното производство и с оглед на това да проявят необходимата активност в защита на правата си. В настоящия казус по делото е безспорно установено обстоятелство, което не се оспорва от страните и е прието от първоинстанционния съд, че заинтересованата страна И. Велев не е бил уведомен за започналото производство по изменение на КККР на гр. Петрич. В ЗКИР не се съдържат разпоредби които да изключват приложението на чл. 26 АПК, поради което административния орган - Началника на СГКК е имал задължението да уведоми лицата, чиито права и законни интереси биха били засегнати от индивидуалния административен акт, което той не е сторил. Видно от приложените по делото доказателства на И. Велев е съобщено за промяната едва с Уведомление изх. № 24-6733/8.03.2019 г. от СГКК – Благоевград, за вече приключилото административно производство. С оглед на изложеното и съгласно чл. 168, ал. 4 АПК (в сила от 1.01.2019 г.) оспорената заповед на Началника на СГКК - Благоевград е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е самостоятелно основание за нейната отмяна. Нормата на чл. 168, ал. 4 АПК сочи, че съществено нарушение на административнопроизводствените правила има при всички случаи, когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване граждани или организации са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт. Сочената разпоредба е процесуална, поради което същата намира приложение считано от влизане й в сила и по висящите производства. Законодателят е приел, че нарушението е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на акта. Това е така, защото след като е било лишено от участие в производството по издаване на административния акт на заинтересованото лице не му е била дадена възможност да бъде изслушано и да представи доказателства за установяване на релевантните за случая факти. Задължението за изслушване е императивно и обезпечава равноправното участие на страните в производството, ведно със всички последици от това. Неотносими към настоящия спор за възраженията в касационната жалба за законосъобразността на оспорения акт. Съгласно чл. 168, ал. 5 АПК (в сила от 1.01.2019 г.), когато съдът установи съществено нарушение на административнопрозводствените правила по ал. 4, той отменя акта и изпраща преписката на административния орган, без да проверява основания по чл. 146, т. 4 (противоречие с материално правните разпоредби) и т. 5 (несъответствие с целта на закона) АПК. Като е приел, че оспорения пред него административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените норми, първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора и на основание чл. 228, във вр. с чл. 143, ал. 1 АПК следва да се уважи своевременно направеното искане за присъждане на разноски от И. Велев за касационната инстанция в размер на 400 лв. съгласно представените доказателства за платен адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 1